Определение № 284 от 30.12.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Габрово, 30.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Попов като разгледа докладваното от Пламен Попов Частно наказателно дело № 20244200200323 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от адв. Г. Н. от ВТАК, като пълномощник на Община Дряново, против Постановление № 1041/2022 г. от 20.09.2024 г. на ОП Габрово за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 227/2019 г. по описа на СО-СП - София, водено срещу М. С.

С. от гр. Дряново за престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

В жалбата на адв. Г. Н. от ВТАК, като пълномощник на Община Дряново, се твърди, че с Постановление № 1041/2022 г. от 17.11.2022 г. Ал. Александров - прокурор при Окръжна прокуратура гр. Габрово прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 227/2019 г. по описа на СО-СП при СП-гр. София, водено срещу М. С. С. от гр. Дряново за престъпление по чл. 219, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Във връзка с подадена жалба против постановлението, Окръжен съд Габрово с Определение № 35/26.01.2023 г. по ЧНД № 311/2022 г. го отменил, като необосновано и незаконосъобразно и върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените в съобразителната му част указания. Определението на ГОС било потвърдено с Определение № 139/11.05.2023 г. по ВЧНД № 74/2023 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново и влязло в законна сила. С Постановление № 1041/2022 г. от 12.09.2023 г. Ал. Александров - прокурор при Окръжна прокуратура гр.

Габрово прекратил за втори път наказателното производство по досъдебно производство № 227/2019 г. по описа на СО-СП при СП-гр. София водено срещу М. С. С. от гр. Дряново за престъпление по чл. 219, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Във връзка с подадена жалба против постановлението Окръжен съд Габрово с Определение № 226/07.11.2023 г. по ЧНД № 287/2023 г. го отменил, като необосновано и незаконосъобразно и върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените в съобразителната му част указания. Определението 1 на ГОС било потвърдено с Определение № 361/21.12.2023 г. по ВЧНД № 342/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново и влязло в законна сила. На основание и в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК жалбоподателят обжалва Постановление № 1041/2022 г. от 20.09.2024 г. за прекратяване на наказателното производство, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и моли да бъде отменено, както и делото да се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. С определение по НОХД № 164 от 2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Габрово (образувано по внесен обвинителен акт) съдът прекратил съдебното производство поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и констатирани недостатъци на обвинителния акт, подробно посочени в определението, като върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и недостатъци на обвинителния акт. Вместо да отстрани допуснатите нарушения и да внесе нов обвинителен акт, прокурорът издал обжалваното постановление, с което прекратил за трети пореден път наказателното производство. Окръжният прокурор не е изпълнил нито едно от указанията, дадени му в съобразителната част на Определение № 226/07.11.2023 г. по ЧНД № 287/2023 г. и Определение № 35/26.01.2023 г. по ЧНД № 311/2022 г., и двете по описа на Окръжен съд Габрово. В определенията си ГОС посочил на прокурора подробно какво трябва да стори, а именно: „При това положение, преди да прекрати наказателното производство, прокурорът дължи отговор на следните въпроси: Възникнали ли са описаните значителни щети? Ако има такива, на какво се дължат, какъв е техния размер? Каква е била дължимата грижа на кмета на Община Дряново за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество? В какви действия е следвало да се материализира понятието „достатъчно грижа" по смисъла на закона в конкретния случай? В какво е следвало да се изрази изпълнението на възложената му работа по отношение на този имот, публична общинска собственост? Изпълнил ли е кмета на общината всички тези свои задължения и по какъв начин? Ако действително са възникнали значителни щети и обвиняемият няма виновно поведение, каква е причината за възникването на щетите, чия е отговорността за това? Ако е установено незаконосъобразно действие или бездействие, има ли умисъл в него?". Следвало е да се изясни, дали са искани отчети за ремонти и подобрения, изисквано ли е да бъде плащан дължимия наем, предприети ли са мерки за прекратяване или разваляне на договора при явни данни за неизпълнението му и дали това е пряко задължение на кмета. Следвало е да се изясни, утвърждавал ли е обвиняемия протоколи, от които е било видно, че от общинската сграда са били изнесени и предадени на трети лица движими вещи общинска собственост, в противоречие с договора за наем и има ли кмета правомощие да утвърждава такива документи. Понеже има и такова твърдение, следвало е да се изясни въпроса - бил ли е наясно кметът на общината, че „Регионално 2 сдружение за социален просперитет" - гр. София няма намерение да осъществява реална учебна дейност чрез изграждането на Колежа по биодинамика, което е в предмета на договора. Тъй като текстът на чл. 219, ал.

1 от НК предвиждал и непредпазливо извършване на деянието, следвало е да се обсъди въпроса: След като според прокурора няма умисъл, налице ли е непредпазлива безстопанственост. Фактът, че прокурорът представя фактическа обстановка, в която се описва престъпно деяние, а в същото време приема, че такова няма, може да се тълкува и като явно противоречие в атакуваното постановление." Налице били и други подробни констатации и указания на ГОС. Отново нито едно от указанията на Окръжния съд не било изпълнено от прокурора. Налице била пълна идентичност между второто постановление за прекратяване (№ 1041/2022 от 12.09.2023 г.) и настоящото постановление, като дори били пренесени изцяло правописните, граматическите, пунктуационни и смислови грешки от второто постановление в третото. Това, което прокурорът направил в обжалваното постановление било, че единствено изтрил едно изречение от декларативните си твърдения.

Нямало обсъждане, анализ и съпоставка на събрания доказателствен материал, фактите и обстоятелствата, които се установяват от него и относимостта им към повдигнатото обвинение и признаците на инкриминираното деяние по НК. Постановлението на прокурора се явявало бланкетно, голословно и необосновано. Постановлението за прекратяване съдържало двадесет и девет страници, от които на двадесет и шест от тях изцяло се преповтаряло съдържанието на обвинителния акт, а в рамките на няколко изречения, които съдържали само голословни твърдения, нямащи нищо общо с фактически и правни съображения, прокурорът просто констатирал, че няма безспорни доказателства за умишлено виновно поведение на обвиняемия. Липсвало обсъждане на събрани в производството доказателства, фактите и обстоятелствата досежно съставомерността на деянието и други такива, имащи отношение към производството. Липсвала каквато и да било разсъдително-оценъчна дейност и/или мотиви за постановения краен резултат. Жалбоподателят счита, че подобен подход на прокуратурата, демонстриран за трети пореден път, е обида към самата нея, като институция, призвана да търси обективната истина и подигравка към разследване, продължило близо три години, в което бил вложен огромен човешки и материален ресурс. Освен това, било налице и пълно неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт, с който са дадени конкретни указания, които са задължителни за прокурора. Пълната липса на обоснованост на постановлението за трети пореден път представлявало индиция за възможна предубеденост и заинтересованост от изхода на производството. Това обстоятелство можело също да се разглежда като съществен недостатък на постановлението, който водел до неговата отмяна.

Констатираните немалко недостатъци на обвинителния акт от първоинстанционния съд и дадените указания да бъдат изправени представлявали обстоятелство, напълно възможно да доведе до по-лесния 3 избор - немотивирано прекратяване на наказателното производство, вместо изпълнение на вменените по закон задължения. Фактическите и правните изводи в постановлението били неправилни и незаконосъобразни по следните съображения: Според прокурора, липсвали безспорни доказателства за това, че обвиняемият виновно, умишлено е осъществил престъплението по чл. 219, ал. 1 от НК, като по делото не се установявали лични негови конкретни действия относно изпълнителното деяние, а обратното - последният сигнализирал компетентните органи за извършваните от представителите на сдружението действия. Кметът не бил осъществил никакви умишлени действия за увреждане на имуществото на общината. Тези фактически констатации, и направеният въз основа на тях правен извод, били неправилни и необосновани. В обстоятелствената част на обжалваното постановление последователно се излагали редица факти и обстоятелства, които установявали безспорно липсата на каквото и да било намерение на сдружението наемател да изпълни сключения с общината договор неизвършването на ремонти и подобрения, неплащането на наем, непривеждането на сградата в учебно заведение, неполучаването на лиценз и акредитация, липсата на предоставяни отчети и доказателства за извършени инвестиции, както изисквал договорът, изнасянето на движимото имущество от сградата и предоставянето му на трети лица, отстраняване на отоплителната инсталация и нафтовите цистерни и редица други, които обосновавали извод, че сключеният договор е фасада за извличане на материални блага от общинско имущество. През периода на действие на договора било видно, че обвиняемият не е осъществявал никакъв контрол, въпреки, че като длъжностно лице бил длъжен да го прави. Не били искани отчети за ремонти и подобрения, не било изисквано да бъде плащан дължимия наем, не били предприети мерки за прекратяване или разваляне на договора, въпреки, че съществували условията за това и мн. други. Неправилно прокурорът обосновавал прекратяването на наказателното производство с аргумент, че обвиняемият следва да е извършил умишлени действия за увреждане имуществото на общината, след като хипотезата на чл. 219 от НК можело да е налице и при умишлено или непредпазливо бездействие.

Неправомерното поведение на длъжностното лице можело да се дължи на бездействие, в противоречие с неговите служебни задължения. Такова обстоятелство не само не било обсъдено от прокурора, но дори отсъствало в прекратителното постановление. В постановлението не било обсъдено поведението на обвиняемия и защо обвинението приема, че деянието не е осъществено в непредпазлива форма на вина. На стр. 8 и стр. 9 от постановлението прокурорът приел, че в кратък срок след установяване на фактическата власт върху процесния имот и сградния му фонд представителите на сдружението предприели действия по разграбване на движимите вещи (общинска собственост) и разпореждане с тях, като формално през м. март 2017 г. сключили договори с трети лица за сътрудничество и съвместна дейност, като съконтрахентите им нямали за 4 предмет на дейност предоставяне на образователни услуги. Въпреки тези свои констатации за разграбване на общинско имущество, прокурорът не обсъдил, че обвиняемият е знаел за тези обстоятелства, тъй като лично той утвърдил протокол от 17.05.2017 г. на комисия, назначена с негова Заповед № 175/02.05.2017 г., в който били констатирани липсите на голяма част от оборудването, машините, обзавеждането и пр. от общинското имущество.

Към протокола били приложени и въпросните договори, чрез които според констатациите на прокурора е разграбено общинското имущество. Комисията излязла с констатация, че е необходимо да бъде извършена оценка за определяне на наемната цена на движимите вещи, които ще се ползват от сдружението, след което да се сключи договор за наем между Община Дряново и сдружението. След утвърждаването на този протокол - 17.05.2017 г., обвиняемият не предприел никакви действия, за да защити интереса на Община Дряново. Не само това, но обвиняемият утвърдил и други два протокола - от 16.06.2017 г. и от 17.06.2017 г.(стр. 12 от постановлението), с които от общинската сграда били изнесени и предадени на трети лица още движими вещи, общинска собственост. Тези обстоятелства били пряко доказателство за знанието у обвиняемия за разпореждане с общинско имущество, което е извършено в противоречие с клаузите на договора и приложимия материален закон - Закон за общинската собственост, в който било предвидено разпореждане с общинско имущество да става само след решение на общински съвет и провеждане на съответната процедура. От този момент насетне, въпреки няколко сигнали на общински съветници през 2017 г., обвиняемият не предприел никакви действия за да запази общинското имущество. След такъв подобен сигнал през м. май 2018 г. от общински съветник за изнасяне на чугунени радиатори от общинската сграда, обвиняемият подал сигнал до Районна прокуратура Дряново. Този сигнал прокурорът приел в постановлението си, че представлява конкретни действия на обвиняемия по повод неправомерните действия на наемателя. Този сигнал обаче, касаел единствено и само отоплителната инсталация на сградата, но не и всички останали действия по неправомерно и незаконно разпореждане с общинско имущество, които били извършени много преди него, с които бил запознат обвиняемия. От този момент, до есента на 2019 г., обвиняемият не предприел абсолютно никакви действия за запазване на имуществото на общината. Наемателят продължил безпрепятствено да ползва имота, продължавал да не плаща наема, не представял никакви разходо-оправдателни документи и пр. Правело впечатление, че още в средата на 2018 г. юристите на общината и на общинския съвет дали своите становища за прекратяване на договора за наем, като не кметът, а общинският съвет изисквал информация от наемателя по повод изпълнение на договора и задълженията му към общината (стр. 18 и 19). Договорът бил прекратен от обвиняемия едва, когато общинският съвет приел решение през 2019 г. за това и го задължил. Въпреки възможността за принудително изземване на общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или 5 необходимостта от него е отпаднала, със заповед на кмета на общината, предоставена с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, до края на мандата си обвиняемият не предприел действия да върне фактическата власт върху имота и сградата на общината. Будела недоумение и буквално преписаната в постановлението (стр. 27, абзац последен) от определението на ГОС по ЧНД № 287/2023 г. забележка, че няма как престъплението да е извършено на датата 02.12.2016 г., както е било посочено в обвинителния акт, която била използвана като аргумент от прокурора защо се явява недоказано обвинението и, че към тази дата кметът не е осъществил никакви умишлени действия за увреждане на общинското имущество. Именно прокурорът трябвало да обследва всички обстоятелства, принадлежащи към съставомерността на деянието, в т.ч. и момента или периода на извършване на деянието, което в случая не било сторено. Не били обсъдени доказателствата и фактите, които сочели липсата на адекватни действия от обвиняемия близо две години и половина след сключването на договора за наем, през който период бил осъществяван състава на чл. 219 от НК, в която и да било от хипотезите му. Тенденциозното ограничаване на обсъждането на относимите факти в конкретния случай водело до съществени процесуални нарушения и нарушаване на правата на ощетеното юридическо лице. Макар прокурорът да приел, че по делото не са установени безспорни доказателства за умишлено виновно поведение от страна на обвиняемия, същият не разпоредил извършването на процесуални-следствени действия, за да събере допълнително доказателства за да установи този факт или да го отхвърли мотивирано. След като прокурорът приел, че по делото не са установени безспорни доказателства за умишлено виновно поведение от страна на обвиняемия, същият не обследвал елемента на вината в пълнота, тъй като в хипотезите на чл. 219 от НК, освен пряк, съществувал и евентуален умисъл. В прекратителното постановление не са изложени никакви доводи дали не се касае за непредпазливо деяние, което е извършено при евентуален умисъл или съзнавана непредпазливост. Прокурорът бил длъжен служебно да обследва и другата форма на вина, тъй като било задължение на прокуратурата да изследва всички обстоятелства, като не можело по този начин да прегражда пътя на производството и да нарушава правата на ощетеното от деянието юридическо лице. Не били изследвани не само обстойно, а въобще, въпросите относно редица обстоятелства, отнасящи се до задълженията на длъжностното лице (обвиняемия) и най-вече, кои от тях е нарушил или не е изпълнил. Не били анализирани конкретно длъжностното поведение и задълженията на обвиняемия по служба, което произтичало от функциите на заеманата от него длъжност. В постановлението за прекратяване на наказателното производство липсвал дължимият цялостен правен анализ на данните, сочещи наличието или не на признаци на престъпление по служба или друго длъжностно престъпление против стопанството, извършено от обвиняемия.