Определение № 4829 от 24.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4829 гр. София, 24.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002104667 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4145/03.10.2024 г., подадена от Т. Г. Т., чрез адвокат Д. Д., срещу решение № 108 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 33/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е отменено решение № 26005 (погрешно посочено във въззивното решение като № 260005) от 30.10.2023 г. по гр. д. № 214/2020 г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която първоинстанционният съд е намалил на основание чл. 30 ЗН дарение, извършено на 04.10.2019 г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, т. 3, peг. № 13274, дело № 515/2019 г. по описа на нотариус Д. Г., с peг. № * на НК и район на действие КРС, с което Г. Т. Т. е дарил на дъщеря си В.

Г. В. 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], бл. „*, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4, със застроена площ от 60.51 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - имот с ид.

***, над обекта - имот с ид. ***, ведно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение № 4 с полезна площ от 4.15 кв.м, при съседи: юг - избено помещение № 5, север - избено помещение № 11, запад - коридор, както и 4/6 ид.ч. от 2.877 % ид.ч. от общите части на сградата в размер на 6.11 кв.м, и правото на строеж върху мястото за 66.62 кв.м, с 1/3 ид.ч. от частта на баща му Г. Т. Т. от описания имот, като е възстановил запазената част на Т. Г. Т. - 1/3 ид.ч. от наследството на Г. Т. Т. от следния имот: 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], ул. „*“ № 11, бл. „*“, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4, със застроена площ от 60.51 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - имот с ид. ***, над обекта - имот с ид. ***, ведно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение № 4 с полезна площ от 4.15 кв.м, при съседи: юг - избено помещение № 5, север избено помещение № 11, запад - коридор, както и 4/6 ид.ч. от 2.877 % ид.ч. от общите части на сградата в размер на 6.11 кв.м, и правото на строеж върху мястото за 66.62 кв.м, като вместо това въззивният съд е отхвърлил предявения от Т. Г. Т. иск за намаляване на основание чл. 30 ЗН на дарение, извършено на 04.10.2019 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, т. 3, peг.

№ 13274, дело № 515/2019 г. по описа на нотариус Д. Г., с peг. № * на НК и район на действие КРС, с 1/3 ид.ч. от частта на баща му Г. Т. Т. от описания имот и за възстановяване на 1/3 ид.ч. от този имот, представляваща запазена част от наследството на Г. Т. Т., като неоснователен.

Окръжен съд – Кърджали е съобразил, че първоинстанционното дело е образувано по предявен от Т. Г. Т. срещу В. Г. В. иск с правно основание чл. 30 ЗН. Ищецът твърди, че е наследник по закон на 1

Г. Т. Т., починал на 21.10.2019 г., който след смъртта си оставил още един наследник по закон – дъщеря си В. Г. В.. Ищецът сочи, че е наследник със запазена част от насдедството на Г. Т. Т., в размер на 1/3 от имуществото. Приживе, на 04.10.2019 г., с нот. акт № 125/2019 г., общият наследодател на страните извършил безвъзмездно разпореждане със свое имущество, чрез което накърнил запазената част на Т. Т., като дарил на дъщеря си 4/6 ид.ч. от описания по-горе имот.

Излага, че Г. Т. Т. бил собственик на 4/6 ид.ч. от визирания апартамент № 4 в [населено място], като към момента на смъртта си не притежавал никакво друго имущество, както и нямал вземания и задължения. Ето защо с описаното дарение били накърнени запазените части на ищеца, поради което същият моли съда да постанови решение, с което да намали дарението, извършено на 04.10.2019 г., като възстанови запазената му част от наследството на Г. Т. Т. в размер на 1/3 ид.ч. от 4/6 ид.ч. от горния имот. От своя страна, ответницата В. Г. В. оспорва иска. Сочи, че процесното дарение от 04.10.2019 г., извършено в нейна полза, не накърнява запазената част на Т. Т. от наследството на Г. Т. Т.. Счита, че в случая е накърнена нейната запазена част като наследник по закон на баща й с извършено изцяло в полза на ишеца дарение на апартамент № 51, намиращ се в [жилищен адрес] кв. 15, по плана на [населено място],[жк], съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, т. І, дело № 102/1985 г. Във връзка с изложеното предявява насрещен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Твърди, че към момента на откриване на наследството на Г. Т. Т. същият е притежавал и друго имущество - още 15 недвижими имота, надлежно индивидуализирани.

Окръжен съд – Кърджали е установил следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че страните са брат и сестра и са единствени наследници по закон на техния баща Г. Т. Т., починал на 21.10.2019 г. Не се спори и че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, т. І, дело № 102/1985 г. Г. Т. Т. е дарил на сина си Т. Г. Т. апартамент № 51, намиращ се в бл. № 4А, вх. Г, ет. 1, кв. 15, по плана па [населено място],[жк], със застроена площ от 79.63 кв.м, ведно с припадащото се избено помещение и части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и че на 04.10.2019 г., с нот. акт № 125/2019 г., Г. Т. Т. е дарил на своята дъшеря В. Г. В. 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], ул. „*“ № 11, бл. „*“, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4 (подробно описан по-горе). Установява се също така, че към датата на смъртта на общия наследодател Г. Т. Т., същият е притежавал следните недвижими имоти: земеделски земи с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П., земеделски земи с обща площ от 3.005 дка в [населено място], общ. Ч., обл. Кърджали, придобити по наследство от баща му Т. К. П., земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от А. Н. М. (баща на починалата му съпруга М. А. Т.), и дворно място в [населено място], обл. Х., ведно с построената в него едноетажна къща, състояща се от две стаи и салон, придобита по наследство и давност. С протоколно определение от 15.12.2021 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно обстоятелството, че А. Н. М. е имал трима наследници, единият от които е М. А. Т. - майка на страните по делото и съпруга на Г. Т. Т., при което Г. Т. Т. е станал собственик по наследство от А. Н. М. на 1/9 ид.ч. от притежаваните от последния земеделски земи.

Въззивният съд е посочил, че в масата по чл. 31 ЗН се включва цялото наследство, като се извадят задълженията на наследодателя и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 3 ЗН; след това се прибавят даренията, според тяхното положение към момента на подаряването и стойността им към момента на откриване на наследството за недвижимите имоти.

Кредитирал е заключението от съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. А. С., съгласно която към датата на смъртта си общият наследодател на страните Г. Т. Т. е притежавал само активи без задължения, които включват следните недвижими имоти: 4/6 ид.ч. от гореописания апартамент № 4; земеделски земи с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П., а именно: имот с идентификатор *** с площ от 1.800 дка в местността „Ю.“, имот с идентификатор *** с площ от 10.003 дка в местността „К.“, имот с идентификатор *** с площ от 5.500 дка в местността „К.“, имот с идентификатор *** с площ от 7.898 дка в местността „*“, имот с идентификатор *** с площ от 1.896 дка в местността „Ю.“; земеделски земи с обща площ от 3.005 дка в [населено място], общ. Ч., обл. Кърджали, придобити по наследство от баща му Т. К. П., а именно: имот № * с площ от 2.003 дка в местността „С.“, имот № * с площ от 1.002 дка в местността „К.“; 1/9 ид.ч. от земеделски земи с обща площ от 31.633 дка 2 в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от бащата на починалата му съпруга А. Н. М., а именно: 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор * с площ от 7.401 дка в местността „К.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 5.501 дка в местността „К.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 9.600 дка в местността „Ю.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 1.163 дка в местността „П.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 1.340 дка в местността „П.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 1.413 дка в местността „П.“, 1/9 ид.ч. от имот с идентификатор *** с площ от 4.999 дка в местността „Б.“. Съдът е визирал, че вещото лице е включило в заключението си и ап. № 51, намиращ се в бл. № 4А, вх. Г, ет. 1, кв. 15, по плана на [населено място], който имот не следва да бъде включван в наследствената маса. В тази връзка е изложил съображения, че оформената като дарение сделка по прехвърлянето му е симулативна такава и прикрива договор за покупко-продажба.

Въззивният съд е посочил, че по делото са били назначени множество съдебно-оценителни експертизи, по които са били представяни заключения, в по-голямата им част непълни или неточни.

Намерил е, че следва да направи крайните си изводи за определяне масата по чл. 31 ЗН и нейната стойност, като вземе предвид заключението на в. л. Ж. от 14.12.2022 г., предвид това, че то е съобразено с единствено релевантната дата на смъртта на наследодателя (останалите експертизи са назначени със задача стойността на наследството да се установи към друга дата), при задължителното уточнение обаче, че вещото лице е сумирало площите на имотите, находящи се в [населено място], без да съобрази, че наследодателят Т. е бил собственик на земеделската земя с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П., и само на 1/9 ид.ч. от земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от бащата на починалата му съпруга А. Н. М.. Вместо това, вещото лице е сумирало 27.097 дка и 31.633 дка, и е оценило пазарната стойност на (сбора от) 58.73 дка земи.

Това налага ново коректно изчисление на пазарната стойност на имуществото на наследодателя на страните към момента на откриване на наследството му - 21.10.2019 г., на основата на мотивировъчната част от заключението, както следва: 35 497.07 лв. - стойност на земеделски земи с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П.

(при изчисление на лв./кв.м – 1310 лв.); 4604.65 лв. - стойност на 1/9 ид.ч. от земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х. (= 3.515 дка), придобити по наследство от А.

Н. М. (при изчисление на лв./кв.м – 1310 лв.); 4080 лв. - стойност на земеделски земи с обща площ от 3.005 дка в [населено място], общ. Ч., обл. Кърджали; 7000 лв. - стойност на дворно място в [населено място], обл. Х., ведно с построената в него едноетажна къща, придобита по наследство и давност; 34 225 лв. - стойност на 4/6 ид.ч. от апартамент № 4, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Или масата по чл. 31 ЗН в стойностно изражение възлиза на 85 406.72 лв. При това положение съдът е намерил, че запазената част на наследниците, на основание чл. 29, ал.1, предл. второ ЗН - при две деца - 2/3 от имущество на наследодателя, възлиза на 56 937.82 лв., за всеки един от тях – по 1/2 от тази сума - 28 468.91 лв.

Съдът е визирал, че разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН установява, че е налице накърняване на запазена част на наследник с такава част, ако последният не може да я получи от свободните наследствени имущества, т.е. от онова, което остава след като се приспаднат безвъзмездните разпореждания на наследодателя (дарения и завещания). Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствсни разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Законът за наследството при регламентацията им (чл. 28 и чл. 29) да употребява изразите „част от наследството” и „част от имуществото” на наследодателя. Начинът на определяне размера на запазената част съгласно чл. 31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистият актив, и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания - завети и дарения.