Протокол № 261 от 26.09.2022, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 261 гр. Смолян, 23.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Тоничка Д. Кисьова Гражданско дело № 20205400100345 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, редовно призован, се представлява от старши инспектор Анг. Пл. – надлежно упълномощен.

Ответницата С. С. У. , редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв. К. Ив., редовно упълномощен отпреди.

Вещото лице К. В. Х., редовно призовано, налице.

Ст. инсп. Пл.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ив.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Сне се самоличността на вещото лице както следва:

К. В. Х., 50 години, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела със страните.

Съдът напомни на вещото лице за отговорността по чл. 291 от НК, за което същото обеща да даде заключение по съвест и знание.

Вещото лице Х.: Поддържам заключението така както съм го изготвил.

1

В счетоводството на Едноличния търговец не съм извършил проверка.

Проверката ми е била изцяло по материалите по делото, затова и отговорът е въз основа на доказателствата представени по т. 23. Допълнителни проверки не съм извършил.

Ст. инсп. Пл.: В тази връзка моля да допуснете допълнителна задача вещото лице да извърши проверка в НАП и счетоводството на Едноличния търговец, за наличието на такива декларирани неразпределени печалби – за кои години и в какъв размер, и дали е платен съответно данъка, дали има такива печалби от дейността на Едноличния търговец, както се твърди в Отговора на исковата молба.

Вещото лице Х.: Не си спомням точно за кои фирми ставаше въпрос, мисля че ставаш въпрос за Едноличния търговец. Не съм убеден, че Едноличния търговец разпределя дивиденти. По отношение на началното салдо, при анализът Комисията е възприела, че началното салдо е в размер на 69.86 лева, което е наличността по една от сметките обект на анализа.

Сметките са доста – това са няколко кредитни карти, няколко разплащателни сметки.

По отношение на методологията, с която е работила Комисия, такава не ми е предоставена, не мога да кажа в детайли каква е методологията.

Предполагам, че въпросите следват методологията така както са поставени, включително и в табличен вид, изследвани са източните на доходи, поне тези които Комисията е сметнала, че представляват източници и съответно разходи както са били установени по разплащателните сметки и проверките от официалните институции, каквито отговори са получавали. Не разполагам и не съм запознат с методологията на Комисията за начина по който тя определя несъответствието на лицето за проверявания период. Вече не си спомням дали началното салдо е по една сметка или всички. Мисля че банковите сметките мисля че са от този порядък и да е имало някъде другаде, не си спомням. Комисията е възприела, че това е единственото салдо към 7.09.2008 година. Само по документи съм работил. Доказателствата, които са представени от ответната страна не знам дали са били известни на Комисията и дали ги е възприела (кредитирала) или не. По варианта на ответната страна началното салдо е в размер на 50 749 лева (Табл. № 5, първа колона).

Разликата е получена въз основа на доказателствата, които са предоставени от 2 ответника, като това са суми, които не са били по банкови сметки. Ако има надлежни доказателства, че не само суми които са получени по банкови сметки, представляват доходи на лицето към началото на периода. Комисията също е възприела доходи от дейност като Едноличен търговец, вписаните суми, са суми по Годишната данъчна декларация (ГДД). Това са декларирани данни. Не са нито налични по банкови сметки, нито суми в брой. Не само сумите, които са по банкови сметки, стига да има доказателства за това, че са получени, следва да бъдат приети като доходи на лицето. Според мен, въпросите към мен са зададени малко по-подробно, т.е буквално по видове разходи - разход по разход, докато логиката на анализа на Комисия е: от една страна имаме доходи – те са посочени с Приложение № 1 и това са въпросите от 1-7 - източници на доходи на лицето. В Приложение 2 са посочени обичайните извънредни разходи, така както са наименовани в анализа на Комисията и това са разходите по т. 9-14, като отделно за т. 14 има зададени въпроси, изчерпателно изброени видове разходи, които са посочени в Приложение № 3, не съм ги номерирани колко вида са, но всичко установено по Приложение № 3 е посочено в т. 14 на Приложение № 2 - като други разходи. Това е една част от разходите - обичайни и извънредни разходи за живот, и всички останали разходи са посочени в Приложение № 4, като Комисията счита тези разходи като имущество на проверяваното лице. Това са разходите по т. 17 до т. 27 включително, като от т. 25, т. 26 и т. 27 - това са получени преводи от трети лица, получени преводи от трети лица с основание мартеници и направени вноски от С. У., се включват всички останали разходи установени при анализа, които не са изброени в никоя от предходните позиции, като тук попадат и изтеглените суми от лицето от банковите сметки.

В зависимост от източника, т.е. как сумата е влязла в сметката - дали от трето лице, дали от трето лице с основание мартеници, или дали самото проверявано лице е внесло суми, тук се включват и тези суми, които са изтеглени от лицето и не са обвързани с последващи разходи по никакъв начин.

По отношение на приходите, това което ми направи впечатление, Комисията възприема като източници на доходи декларираните суми по ГДД.

Лицето има получавани суми по граждански договори. По ГДД, при облагане на доходите от граждански договори има нормативно признати разходи, които за тези години са в размер на 25%, и тук понеже не помня точните 3 суми каквито са получавани от лицето, ще дам един изчислителен пример, за да се види точно от къде какви разлики има. Например при една сума от 1 000 лева получена по граждански договор, Комисията признава сума като доход в размер 675 лева, която се получава след приспадане на нормативно признати разходи от 25 %, което е 250 лева и данъкът върху останалата сума от 750 лева в размер на 10 % е 75 лева. В действителност обаче лицето би получило по банкова сметка 925 лева, т.е. сумата от 1 000 лева минус удържаният му данък, който е в размер на 75 лева. За сумите, които са по граждански договори, аз съм възприел като доход действително получената сума от 925 лева, защото иначе по всеки договор би излязло несъответствие, в смисъл поради изчисленията, които изложих току-що.

Ст. инсп. Пл.: Искате да кажете, че установените доходи от Комисията и признатите доходи са в по-голям размер, отколкото са действително получените. Така ли е?

Вещото лице Х.: В случая са по-голям размер, защото са дублирани.

Това е техническа грешка, която е допусната за гражданските договори.

Комисията е признала доход по договор по ГДД и отделно от това е признала получената сума в доходите от трудови правоотношения, въпреки че дохода е от едно и също лице. Това е техническа грешка и трябва да се отнеме от едното място, защото става въпрос за един и същи доход, те посочват на две позиции по доходите в анализа. Извън тази грешка искам да кажа, че следва да се възприеме действително получената транзакция, защото тя покрива последващи разходи, а не доходът, който е деклариран в ГДД и който е в помалък размер от действително получената транзакция. Пример: Излиза, че на всеки доход от 1 000 лева по така както е прилагано от Комисията би излязло несъответствие от 250 лева (925 лева – 675 лева = 250 лева) на всеки 1 000 лева. Естествено, не всички доходи са от граждански договори дори и не на всеки хиляда лева трябва да се приспаднат, говоря чисто илюстративно като това, което съм установил при моя анализ. Според мен това се получава, защото на места се преплитат действителни парични транзакции и декларирани данни, а по отношение на разходите между статистически данни и отново действителни парични транзакции. Тук бих посочил като пример сумите, които са изтеглени от лицето и не са обвързани с никакви последващи разходи. Една част от изтеглените суми са преобразувани в нови вноски, в рамките на няколко дни и Комисията е възприела този подход, т.е.

4 не всички изтеглени суми са отчетени като разход, а само частта която е непреобразувана. Но едновременно с това се отчитат и разходи, които са или нормативно определени, каквито са разходите за пътувания в чужбина, или статистически определени, каквито са разходите за живот, или са отговори на официални институции каквито са например публичните задължения към общините. От една страна стоят едни изтеглени суми, от друга страна стоят или касови вноски, например както са разходите за публични задължения към общините, за тях няма анализ вноските от коя изтеглена сума са. Те просто са възприети по отговора на общината, че за еди-коя си година са внесени едиколко си лева. Или пък чисто механично са прибавени разходи за издръжка на домакинствата по данни на НСИ (Национален статистически институт), които за проверявания период са в размер на 106 500 лева, или разходи за пътувания в чужбина (стр. 85 от ССчЕ), където е налице натрупване. Някои от изтеглените суми са внесени отново по сметка в рамките на няколко дни, покъсно, т.е. ако се изтегли една сума от 5 000 лева, не говорим за източника, и да кажем 2 000 лева в рамките на 3 (три) дни се внесе отново по сметката или се извърши някакво друго плащане, Комисията от първата сума не взема първата сума като разход, а взема само разликата между изтеглената и впоследствие внесената сума. Разликата се води преобразувана сума и евентуално с нея се покриват или не зависи какви са транзакциите последващи разходи. Но, има суми, които са изтеглени, които не са обвързани с последващи разходи, т.е. няма доказателства за какво са похарчени тези суми. Просто са възприети като разходи, в случай като имущество на лицето, т.е. че то е разполагало с тези пари. Не знам в чия тежест е да трябва да се доказва изхарчени ли са, не ли, за какво са изхарчени. За средства точно като имущество на лицето.

Другото което ми направи впечатление е как се третират вноските и тегленията по разплащателните сметки и съответно вноските и тегленията по кредитните карти. Що се отнася до кредитните карти, ако лицето внесе една сума по кредитната си карта и впоследствие изтегли, при анализът се отразява от една страна имущество на лицето - разход за плащане по кредитна карта, от друга страна в приходната част се отчита доход на лицето. Не така стоят обаче нещата когато се внесе сума по разплащателната сметка. Това което обясних преди малко, е че вноската, ако е направена по разплащателната сметка и впоследствие изтеглена, се отчита само като имущество без 5 изтеглената сума да се отчита в доходната част на анализа. Това не знам дали трябва да е така, в смисъл като методология. На практика са налице еднакви транзакции, които различно се третират. Нямам представа дали трябва да е така,защото не съм запознат с методологията на Комисията.

Ст. инсп. Пл.: На кредитната карта получените суми се третират като доход, като кредит от банката. Докато вноските по разплащателната сметка са имущество, съгласно изведената дефиниция на ЗПКОНПИ, тъй като парите са внесени.

Вещото лице Х.: Аз доколкото разбирам, защото не подлежат на връщане. В смисъл – едните не подлежат на връщане е се третират като имуществото на лицето.

Ст. инсп. Пл.: Да, от кредитната карта са един вид кредит. Изтеглената сума се счита за доход, а като се върне сумата се счита за разход. Това е за кредитните карти.

Вещото лице Х.: Обаче за разплащателната сметка не е така.

Ст. инсп. Пл.: Там няма кредит от банката за да е доход. Това е разликата.

Адв. Ив.: Госпожо Съдия,ако позволите имам въпрос също към вещото лице, в смисъл допълнителен въпрос за експертиза, тъй като все пак вещото лице поясни как се получава натрупването и как се получава несъответствието. В този смисъл аз бих искал да изясним въпросните средства за живот, които съгласно Комисията взети по статистически данни са както казахте близо 107 000 за проверявания период. Обаче, Вие пояснихте че има дублиране на суми, т.е. към разходите за живот влизат и разходите за екскурзии, както споменахте за общини плащания и т.н.