Решение № 27 от 20.02.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Ихтиман, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20251840200561 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от М. И. Н., ЕГН: **********, чрез адв.

А. Н., срещу Наказателно постановление № 25-1204-001259/28.08.2025 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, с което на М. И. Н., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (511,29 евро) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева (5,11 евро).

В жалбата се отправя молба към съда , обжалваното наказателно постановление да бъде отмененo, като неправилно и незаконосъобразно с доводи, че същото е издадено в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв. А. Н., който поддържа жалбата. В писмена защита и в проведеното открито съдебното заседание 1 излага подробни доводи, в защита на тезата, че случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган- Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, редовно призован не се явява и не изпраща представител. В депозирана писмена защита, чрез гл. юрк. Г., с пълномощно по делото, излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.07.2025 г., в 17,58 часа, по автомагистрала „Тракия“, в района на 51 км., с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, жалбоподателят М.

И. Н. е управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3 Х ДРАЙВ 28Д“ в лентата за принудително спиране.

Движението на автомобили в пътния участък било затруднено вследствие от настъпило по-рано през деня пътно-транспортно произшествие с участието на близка на жалбоподателя- свидетелката С. К. И.

Пътно-транспортното произшествие с участието на свидетелката С. К. И. е било настъпило на автомагистрала „Тракия“, в района на 52 км., с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив, като същата е управлявала моторно превозно средство, лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х1 Х ДРАЙВ 28Д“, с рег. № СВ6650СР.

След настъпване на ПТП, свидетелката И. се обадила по телефона на жалбоподателя с молба да и донесе вода и лекарства за вестибуларния апарат, защото не се чувствала добре.

Управлението на автомобила от жалбоподателя в аварийната лента на магистралата било възприето от полицейските служители- Г. Г. В. и Г. Х. К., които след извършена проверка преценили, че е налице извършено нарушение 2 и му съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП и чл. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

По време на извършената полицейска проверка жалбоподателят не представил на контролните органи свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Г. Х. К. и предявен на нарушителя срещу подпис.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 25-1204-001259/28.08.2025 г., издадено от

Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, с което на М. И. Н., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева (511,29 евро) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева (5,11 евро).

Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на 21.10.2025 г., лично и срещу подпис, който в законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, заповед с № 812з.1632/02.12.2021 г., заповед с № 8121к-14307/15.11.2023 г., акт за встъпване в длъжност, справка за нарушения на водач, АУАН с № 1364550, издаден на С. К. И., както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – С. К. И.

Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на свидетеля С. К. И. се установява, че жалбоподателят е бил мотивиран да навлезе в лентата за принудително спиране на магистралата, 3 за да избегне интензивното движение на други моторни превозни средства в пътния участък, с цел да стигне възможно най-бързо до нея и да и занесе вода и лекарства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за устан овяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът счита, че административнонаказващият орган в обжалваното Наказателно постановление е описал всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние на нарушението. Налице е съответствие между 4 словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното нарушение по чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП са ясно и конкретно описани както от фактическа така и от правна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното транспортно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Посочените изключения са изрично и изчерпателно посочени от законодателя и оказването на помощ на трето лице не е сред тях.

Субективното желание на жалбоподателя да стигне възможно най-бързо до своята близка, поради това, че тя се е уплашила и не се чувства добре, вследствие на настъпило с нейно участие ПТП, не представлява изключение по смисъла на посочената правна норма. Колкото и хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална преценка, те са в противоречие с императивната разпоредба на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 178 ж от ЗДвП, водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба от 1000 лв. По делото и в хода на проведеното административнонаказателно производство е установено, че водачът, на посочените в АУАН дата, час и място, се е движил в лентата за принудително спиране по автомагистралата без да са налице изключенията от забраната на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Наложените на водача наказания съответстват на нормативно установения размер по чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в писмена защита, че случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, се установява, че в конкретния случай е било налице интензивно движение на пътнотранспортни средства, вследствие на настъпило ПТП, поради което движението в процесния участък е било затруднено. Съгласно трайната 5 практика на АССО, обективирана в решение № 1050 от 30.07.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 611/2025 г. и др., движението в лентата за принудително спиране при интензивен трафик не просто не е маловажен случай, а напротив разкрива признаци на значително по-висока степен на обществена опасност, тъй като блокира движението, както на контролните органи, така и на автомобилите за спешна медицинска помощ, така и водачите, които действително биха били нуждаещи се от движение в аварийната лента.

На следващо място, съдът взе предвид приетата по делото справка за нарушения на водач, л. 14-15 от делото, от която се установява, че жалбоподателят има издадени и влезли в сила, за периода от 2020 г. до 2025 г., 3 бр. наказателни постановления и 14 броя фишове за извършени нарушения по ЗДвП, от които не е изводима по-ниска обществена опасност на дееца.

Съдът споделя и материалноправните административнонаказващия орган. изводи на

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал, че управлява моторно превозно средство в лентата за принудително спиране на АМ „Тракия“.

По вида и размера на наказанието.

Вида на наказанието законосъобразно е определен от административнонаказващия орган съобразно предвиденото в нормата на чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, а именно кумулативно налагане на наказание „лишаване от право на управление на моторно превозно средство“ и наказание „глоба“, както и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- „глоба“.

Размерът на наказанията е правилно определен съобразно абсолютно определения в посочените норми размери. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. с чл.

58д, т. 1 от ЗАНН,

РЕШИ:

6

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-1204001259/28.08.2025 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – София, с което на М. И. Н., ЕГН: **********, за нарушение на чл.