Акт от 30.08.2011, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Присъда № 10019

Номер

10019

Година

16.12.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

12.16

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Кристина Панкова дело номер

20151210201693 по описа за

2015 година

Възоснова на събраните доказателства и закона

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. В. Т., [дата на раждане] , с постоянен адрес [населено място],[жк], ЕГН [ЕГН], за ВИНОВЕН в това, че на 23.05.2014 г. около 23.40 ч. в [населено място] на ул.“Рила“ /в близост до спирката на градския транспорт до заведение „Шатрата“/ е отнел чужда движима вещ – 1 бр. компютър марка „НР" на стойност 110 /сто и десет лева/ лв. от владението на Д. Т. К. от [населено място] без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в ударяне на шамар с длан по дясната буза на К. – престъпление по чл.198, ал.1 от НК, поради което и на основание във връзка с му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 ГОДИНИ /ДВЕ ГОДИНИ/ На основание чл. 59, ал.1 вр. с чл. 60, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 68, ал.1 от НК привежда в изпълнение отложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, наложено с присъда № 3858/16.05.2013г., по НОХД № 958/2013г. по описа на РС Благоевград, влязла в законна сила на 16.05.2013г..

На основание ОСЪЖДА подсъдимия С. В. Т., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 45.00 /четиридесет и пет/ лв., представляваща направени по делото разноски в досъдебното производство, както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните пред Окръжен съд – Благоевград

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1....................

2. …………………..

МОТИВИ:

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Б. против С. В. Т., [дата на раждане] с постоянен адрес [населено място], ж.к.С”19, вх.А, ет.5, ап.14, живущ в [населено място], ул.С.”№64, българин, български гражданин, осъждан с начално образование, неженен, безработен, с ЕГН ..... за това, че на 23.05.2014г. около 23.40ч. в [населено място], на ул. "Рила", в близост до спирка на градския транспорт до заведение "Шатрата" е отнел чужда движима вещ - компютър марка "НР" на стойност 110 лв. от владението на Д. Т. К. от [населено място], с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в удряне на шамар с длан по дясната буза на К. - престъпление по чл. 198, ал.1 от НК.

В съдебно заседание Представителят на РП Б. поддържа обвинението, както е повдигнато, счита същото за доказано, излага подробни съображения и пледира за налагане на наказание лишаване от С. в минимален законов размер

Подсъдимият участва лично и със защитник, дава обяснения по случая, не се признава за виновен в извършване на престъплението грабеж, твърди, че впоследствие видели чантата и след като К. я изпуснал той я преместил на тротоара да не е на улицата. Защитникът оспорва обвинението, излага доводи за несъставомерност на деянието, както и за липса на умисъл за извършване на грабеж.

По делото с нарочна молба пострадалият от престъплението К. е изразил желание да се конституира като граждански ищец и частен обвинител като с протоколно определение от 18.11.2015г. съдът е оставил без разглеждане същата като недопустима по мотиви, обективирани в съдебния протокол, като е взел предвид, че делото се разглежда повторно след като е върнато от Окръжен съд [населено място], както и като съобрази обстоятелството, че такъв не е предявен при първоначалното гледане на делото и съобразно практиката на ВКС, според която не може да се конституира нова страна за пръв път при повторно разглеждане на делото.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които установяват следните факти по случая:

С. В. Т. е бил на 22 години към датата на извършване на престъплението. Осъждан е за извършени престъпления от общ характер, насочени срещу собствеността, като са му наложени наказания обществено порицание и лишаване от С., чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК.

На 23.05.2014г. подсъдимият и приятелите му св.Ю. Г. и И. Ф. пътували в автобус на градския транспорт по линия № 2 в посока към[жк]. Седнали на задната седалка на автобуса, носели в ръцете си бира, пиели от нея, били много шумни. От спирката на булевард "Св. Св. Кирил и Методий" в автобуса се качил свидетеля Д. К.. Подсъдимият и неговите приятели трябвало да слязат на предишна спирка на автобуса в[жк], но я пропуснали, като решили да слязат заедно с К. и да го набият, защото според св.Ф. той ги гледал "накриво". Изчакали неговото слизане на спирка на ул. "Рила" в близост до заведение "Шатрата" и слезли след него. На спирката го наобиколили и започнали да се заяждат с него - подсъдимият го питал защо се прави на важен, той и останалите псували и обиждали К..Подсъдимият попитал К. какво има в пакета, който носел, като едновременно с това дръпнал найлона. В ръцете си пострадалият носел от ремонт компютър марка "НР", който бил получил като подарък от вуйчо си - св. М. Ш.. Компютърът бил увит в бял предпазващ го найлон. К. отвърнал на въпроса, че носи "монитор". Подсъдимият поискал компютъра, но К. отказал, като заявил, че компютъра не е негов. Подсъдимият отново поискал компютъра, като ударил К. с ръка по лицето и уплашен от това К. побягнал в посока Шатрата, а подсъдимият го подгонил. К. прекосил улицата и пуснал компютъра, при което подсъдимия спрял да го гони, взел компютъра, извадил го от найлона и го оставил в тревата до тротоара на улицата, върнал се при приятелите си и си тръгнали. Свидетелят Г. му извикал да се върне и да си вземе компютъра. Свидетеля В. Т., пътувал в същия автобус и бил слязъл на същата спирка. Виждайки, че нападат К., Т. решил да се намеси за да го защити и затова последвал подсъдимите, които гонели К.. На отсрещната страна на улицата вече се намирал много близо до подсъдимия и двамата му приятели и те се приближили към него, псували го, а един от тях, заявил, че ще го наръга с нож. Свидетелят посочва, че подсъдимият и свидетелят Ф. са били особено агресивни. Успявайки да избяга пострадалият се обадил в полицията, като на обаждането се отзовал автопатрул, който качил пострадалия и движейки се засекли подсъдимия и приятелите му, които били посочени от пострадалия. Същите били задържани. Компютъра не бил намерен на мястото, където К. го пуснал, но подсъдимия посочил къде е. Същия бил върнат на К.. Посочената фактическа обстановка съдът установи възоснова на събраните писмени доказателства, както и от показанията на св.Т., съдът е приобщил по реда на чл.281, ал.4 от НПК показанията му дадени на досъдебното производство в частта относно какво точно е чул, като в същите заявява, че са викали „дай чантата”. В тази насока са и показанията на пострадалия приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК, на които съдът се довери изцяло. Вярно е, че същият е пострадал от деянието, но при положение, че липсват убедителни данни за неговата заинтересованост, коментираният факт не може да послужи като единствено основание заявеното от този свидетел да бъде елиминирано като недостоверно и тенденциозно. Напротив, по делото са налице безспорни доказателства, че пострадалият не се е познавал със своия нападател и не е влизал в контакт с него до момента на инцидента. К. е бил разпитан на досъдебното производство само няколко часа след случилото се с него, като в съставения протокол за разпит са отразени неговите показания. Същите са изключително подробни, ясни и категорични и установяват несъмнено действията на нападателя. Настоящата инстанция се довери напълно на заявеното от свидетелите Д. и П. , и двамата служители на РУ „Полиция" – [населено място]. Макар и да не са били очевидци на инцидента и да не са възприели непосредствено случилото се, посочените свидетели са видели пострадалия веднага след това, чули са пряко от него за току-що станалите събития, пресъздали са неговия разказ, свидетеля Д. е участвал в залавянето на нападателя , като и двамата са имали преки наблюдения за поведението му в оня момент. Показанията на двамата свидетели - полицейски служители, източник на производни доказателства, са логически последователни, не съдържат вътрешни противоречия, взаимно се допълват и се намират в кореспонденция с останалите доказателствени източници, поради което този съдебен състав не откри основание да ги дискредитира, включително на база заеманите от тях длъжности в полицията, които не ги правят априори пристрастни и заинтересовани. По отношение показанията на свид.Д. в частта им, касаеща разговора с подсъдимия съдът е уважил искането на представителя на държавното обвинение и на основание чл.281, ал.4 от НПК е прочел и приобщил дадените от него показания в досъдебното производство, като прецени, че нормално е след близо повече от година от датата на деянието и на първия му разпит свидетеля Д. да не си спомня отделни подробности от случилото се със същата категоричност и да изказва някакво съмнение за тях, установявайки у свидетеля липсата на спомен за определени обстоятелства и известни противоречия в показанията му от досъдебното производство и тези, дадени в хода на въззивното съдебно следствие. Описаната фактическа обстановка се установява отчасти и от показанията на свидетеля Г., приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК в частта какво е казал подсъдимия на пострадалия. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ф. в частта, в която твърди, че не е видял как Т. е ударил шамар и не е знаел какво има в чантата. Коментираните показания на свидетеля Ф. разкриват очевидното му желание да оправдае поведението на своя приятел - подс. Т. или поне да облекчи наказателноправното му положение. Подсъдимият Т. е дал обяснения, в които не се признава за виновен в извършване на престъпление грабеж, същия не отрича, че е ударил пострадалия, но отрича да е искал да вземе компютъра. В тази им част обясненията на подсъдимия бяха подложени от съда на внимателна преценка, при съобразяване на обстоятелството, че те са не само важно доказателствено средство, но и основно средство за защита. Точно поради това подсъдимият няма задължение да съобщава само и единствено истината под страх от наказателна отговорност, а съдът е длъжен да прецени достоверността на заявеното от него, съпоставяйки го с останалите доказателствени средства. По тези съображения настоящата инстанция счете обясненията на подсъдимия в посочената им част за неискрени и явно целящи оневиняването му, поради което ги пренебрегна. Даде вяра само на тази част от обясненията на Т., в която той признава личното си присъствие на мястото на престъплението, както и че е ударил пострадалия. Стойността на вещта е установена от съдебно-оценителната експертиза по случая и възлиза на 110 лв, която съдът кредитира изцяло. Същата не е оспорена от страните и е изготвена от специалисти, притежаващи съответните необходими за изясняване на спора познания, като не намери основания да се съмнява в добросъвестността, компетентността и незаинтересоваността на експертите.

Компютърът е върнат на К. и по негови сведения е повреден .

При така изложената и ус‗ановена фактическа обстановка по делото, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият С. В. Т. е [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес в същия град,[жк][жилищен адрес] българин, български гражданин, средно образование, неженен, работи в строителството, осъждан, ЕГН [ЕГН]. О. са две влезли в законна сила присъди за извършени престъпления от общ характер, насочени срещу собствеността, като с присъда по НОХД 958/2013г по описа на БРС, влязла в законна сила на 16.05.2013г му е наложено наказание лишаване от С. за срок от 4 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Приетата за безспорно установена фактическа обстановка по спора, изложена по – горе, обуславя основния правен извод, че подсъдимия Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК, . Грабежът е съставно престъпление, което включва два разнородни, функционално свързани акта, които поотделно са също престъпни – включва принудата по чл. 143 НК, която е улесняваща другия акт, както и обективните и субективните елементи на кражбата по чл. 194–197 НК. Те са взаимносвързани и се осъществяват въз основа на едно решение, като са насочени към една и съща цел. По принцип грабежът представлява престъпление, което се характеризира с усложнения в изпълнителната дейност. Като съставно престъпление той включва две прояви, всяка от които сама по себе си осъществява състав на престъпление (принуда и кражба), но които дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна самостойност и се явяват едно сложно престъпление.