Решение № 130 от 12.05.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Сливен, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря АНТОНИЯ КР. НЕНЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500167 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от юриск.Запрянов, в качеството му на процесуален представител на „Т.Б.А.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление *************** против решение № 60/27.01.2026г. по гр.д. № 4698/2025г. на РС – Сливен, с който е бил прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключеният между „Т.Б.А.“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: ************** и П. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес ************* Договор за потребителски кредит № 705368533 от 17.01.2025 г., поради противоречие на закона. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата Д. сумата от 1104.06 евро разноски.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно.

На първо място се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че договорът сключен между страните е недействителен на основание 1 чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Неправилно съдът бил приел, че неправилно застрахователната премия не била включена в ГПР. Страната твърди, че посоченият в договора ГПР е бил правилно изчислен. Въззивникът посочва, че премията по застраховката не е била посочена в ГПР, тъй като сключването на застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита. Това било отделно решение на кредитополучателя. Застраховката представлявала отделно договорно правоотношение, което можело да се прекрати на собствено основание. В заключение въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.22 т ЗПК.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Страната не е направила доказателствени или процесуални искания. Претендират се разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.К., пълномощник на П. Г. Д. от гр.С., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че обжалваното решение е валидно, допустимо, и правилно. Въззиваемата изцяло споделяла правните изводи на първоинстанционния съд.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма отправена претенция за разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

В с.з. въззивната страна не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. Пълномощникът на страната – адв.К., в писмено становище до съда заявява, че оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на 2 основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Основното оплакване на въззивника се състои в твърдението, че съдът неправилно е приел наличието на недействителност на договора за кредит чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Неправил eн бил неговият извод, че неправилно застрахователната премия не била включена в ГПР.

Страната твърди, че посоченият в договора ГПР е бил правилно изчислен.

Въззивникът посочва, че премията по застраховката не е била посочена в ГПР, тъй като сключването на застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита. Това било отделно решение на кредитополучателя.

Застраховката представлявала отделно договорно правоотношение, което можело да се прекрати на собствено основание.

По делото е установено и не се оспорва сключването на процесния договор за Потребителски кредит за общо ползване №

7053683533/17.01.2025г., по силата на който „ Т.Б.А.“ ЕАД, предоставя на ищеца П. Г. Д. кредит в общ размер на 1 0 000.00лв. В договора за кредит е обективиран погасителен план за погасяване на главницата в размер на 1 0 000.00лв. на равни месечни вноски от по 537.57лв. с падежи двадесет и пето число на съответния месец, първата от които - на 25.02.2025г., а последната - 25.01.2029г. Посоченият в договора за кредит ГПР е 39.42% . В чл.7 – Общ размер на кредита и условията за усвояването му е посочено, ч е общият размер на кредита е 13983.52лв., от които размер на кредита 10 000.00лв., застрахователната премия е в размер на 3983.52лв. ( от които 3504.лв. – застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА и 479.52лв. – BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА).

В договора е уточнено, че сключването на застраховка не е задължително условие за отпускане на кредита, но ако такава се сключи, кредиторът превежда директно на застрахователя дължимите суми, които са за сметка на кредитополучателя. В книжата приложени към договора се предвижда разделяне на застрахователната премия в равен брой вноски, 3 съответстващи на погасителните вноски по погасителния план. Същата е част от всяка месечна погасителна вноска. От приложения застрахователен сертификат се установява, че на същата дата, на която е сключен договорът за кредит- 17.01.2025г., кредитополучателят е сключил, с посредничеството на „Т.Б.А.“ ЕАД“ с „CARDIF ASSURANCES VIE SA FRANCE“, договор за застраховка з а „Защита на к р е д и т а “ и „ Защита на сметките“.

Застрахователният договор е със срок на действие, съвпадащ със срока на договора за кредит.

От заключението на ССЕ по делото е установено, че погасителните вноски по погасителния план към договора включват, освен главница и договорна лихва, така и застрахователна премия, като заплатените застрахователни премии са превеждани в края на месеца от кредитора на застрахователя. От същото заключение се установява, че посоченият в договора ГПР е изчислен при главница в размер на 13983.52лв. (размер на кредита от 10 000.00лв. и 3983.52лв. – общ размер на застрахователната премия), предоставена за срока на договора-4 8 месеца и договорна лихва в размер на 34.12%.

Според вариант I от заключението на С ИЕ ГПРпо договора за заем е 39.42%, при предоставен кредит в размер на 1 0 000лв. и застрахователна премия в размер на 3983.52лв.

Според вариант II – действителният ГПР е 75.77%, при предоставен кредит в размер на 10 000.00лв. ( без главницата по застрахователната премия).

В представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, е посочено, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит.

Същевременно обаче, според заключението на ВЛ изготвило СИЕ, при определяне размера на ГПР не е бил взет предвид размерът на действително отпуснатия кредит на заемателя ( в размер на 10 000.00лв.), а главницата по кредита + сумата по застрахователната премия (общо 13983.52лв.). Така се е стигнало до намаляне на посочения в договора за кредит размер на ГПР в 4 азмер на 34.12%, докато действителният размер на ГПР ( без включване на сумата по застрахователната премия) е бил 75.77%.

По този начин действителният ГПР е много по-висок от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, поради което следва да се приеме, че клаузата за ГПР е нищожна на осн. чл.19, ал. 5, вр. ал.4 ЗПК.

Това обуславя недействителност на целия договор за потребителски кредит, на осн. чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и същият следва да се счита освободен от такси и разноски.

Искът за прогласяване недействителност на договора за потребителски кредит е основателен и следва да се уважи.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски за въззивната фаза на производството, такива не са доказани, поради което не следва да се присъждат въпреки неоснователността на въззивната жалба.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/27.01.2026г. по гр.д. № 4698/2025г. на РС – Сливен.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5