Решение № 1083 от 20.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1083

***, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110110258 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на малолетния Б. И. С.., роден на *** г. , действащ чрез своята майка и законен представител П. С. ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с която против И.

С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявен иск с правно основание чл.

150 СК, за увеличаване на дължимата от ответника, в полза на детето, месечна издръжка от определения с решение по гр.д. № *** г. на ВРС, размер от 200 лева на 900 лева, с падеж - 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от м.08.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и половината от стойността на проведено ортодонтско лечение на детето.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

С решение № *** г. по гр.д. № *** г., по описа на ВРС, е присъдена издръжка в полза на детето Б. И. С.., в размер на 200 лв. В исковата молба се сочи, че от постановяване на решението до датата на подаване на исковата молба са настъпили съществени промени в обстоятелствата, обуславящи необходимостта от увеличаване на издръжката, а именно: детето вече е на 1 възраст от ***, с нараснали физически, образователни и социални потребности. Разходите за храна, облекло и обувки значително са се увеличили, предвид възрастта и растежа на детето. Детето е ученик в ***, което изисква средства за учебници, пособия, както и за допълнителни дейности, курсове и спорт. Детето се обучава в училище с годишна такса в размер на 750 лв. Посещава уроци по японско бойно изкуство, с месечна такса 60 лв. Като следва да се включат и транспортни разходи. Посещава допълнителни уроци по английски три пъти седмично, на стойност 28 лв./урок. Твърди се, че възникват извънредни разходи, свързани със здравни грижи: зъболечение - ищецът има необходимост от ортодонтско лечение, включително поставяне на брекети, което е на стойност 7500 лв. плюс допълнителни месечни прегледи през следващите 3 години. През месец се налага допълнително зъболечение на стойност 150 лв. Заявява, че през месец август 2025 г. ответникът е превел за издръжка на ищеца, минималната сума от 200 лв., която намира за крайно недостатъчна.

Детето и неговата майка живеят в жилище под наем, като този родител поема сам всички постоянни разходи за квартира, храна, транспорт и ежедневни нужди. Като майка и основен грижещ се родител за детето тя полага непосредствените ежедневни грижи за ищеца - неговото жилище, храна, облекло, обучение и здравни потребности. Поема по-голямата част от разходите, което значително натоварва семейния бюджет. Заявява, че ответникът е в трудоспособна възраст, работоспособен е и има реални възможности да осигурява по-голяма издръжка за своето дете. Работи за немска фирма, като се осигурява върху доход в размер на около 3000 евро.

Заявява, че настоящият размер на издръжката е крайно недостатъчен за покриване на основните нужди на *** дете.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск за разликата над минималния размер от 450 лв. до пълния претендиран размер. Твърди, че не може да заплаща издръжка в искания размер, тъй като детето няма нужда от толкова висока издръжка. Твърди, че през годините е изплащал на двете си деца месечна издръжка и им е предоставял издръжка в натура, като е закупувал на сина си дрехи, играчки, учебници, лекарства, храна. Оспорва твърдението, че получава трудов доход, в сочения от ищеца размер.

2

С писмена молба по делото страните заявяват, че са разрешили доброволно възникналия правен спор, като са постигнали споразумение относно размера на дължимата издръжка, а именно – 200 евро, платима чрез майката на детето, с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от 13.01.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Детето Б. И. С.. – ищец по делото, произхожда от родителите П. С. С.а и И. С. С. – обстоятелство, което се установява от приложеното по делото удостоверение, издадено въз основа акт за раждане № *** г. на Община Варна.

С решение от *** г., постановено по гр.д. № *** г., по описа на В РС, ответникът е осъден да заплаща в полза на сина си Б., чрез неговата майка и законен представител, П. С. С.а, месечна издръжка в размер на 200 лева.

По делото са приобщени писмени доказателствени средства, от които се установява извършването на разходи за ищеца, извън тези за задоволяване на ежедневните му базисни потребности. Видно от издадена писмена бележка от Учебен Център „***“, детето Б. С. се обучава в онлайн курс по английски език, считано от 30.06.2025 г., като уроците се провеждат три пъти седмично.

Таксата за обучението е в общ размер на 1610 лв., като към датата на подаване на исковата молба в съда е налице неплатен остатък в размер на 310 лв.

От представен план на лечение на детето Б., издаден от д-р З. В., се установява, че детето се нуждае от провеждане на ортодонтско лечение, което за да бъде успешно изисква поставянето на брекети на горна и долна челюст, с цена на лечението до 8500 лв. Посочено е, че поставянето на брекети само на едната челюст няма да разреши констатирания проблем със захапката на детето.

С писмена молба по делото страните заявяват, че са разрешили доброволно възникналия правен спор, като са постигнали споразумение относно размера на дължимата издръжка, а именно – 200 евро, платима чрез майката на детето, с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от 13.01.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество. Безусловният характер на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основната им обвързаност да се грижат за тяхното физическо, психическо и нравствено израстване, прокламирано в чл.143, ал.1 СК като задължение за осигуряване на необходими за развитието на детето условия на живот. По делата за издръжка съдът е длъжен да определи размера

, след като изясни действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащия. Основните показатели за конкретния размер на издръжката са нуждите на детето и възможностите на родителя. Разпоредбите на чл.142, ал.1 и ал.2 СК сочат, че размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, при определен минимален размер от една четвърт от размера на минималната работна заплата.

За да се уважи иск по чл.150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и/или в материалните възможности на дължащия. Безспорно, с възрастта, нуждите на всяко дете се изменят и се увеличават, като в процесния случай наличието на такова изменение, предвид възрастта на детето, съдът намира за безспорно установено. От датата на определяне на дължимата издръжка до настоящия момент, е изминал период от време, през което потребностите на детето са се променили. Към момента на постановяване на решението, постановено по гр.д. № *** г. по описа на В РС - *** г., ищецът е на *** възраст и посещава детска градина, като нуждите на детето, към онзи момент са се свеждали до необходимостта да бъдат задоволени неговите базисни и физическите нужди от храна, дом, облекло, обувки и грижа за здравето, както и тези, извършвани в ранния предучилищен етап на образованието. През учебната 2025/2026 г. момчето е ученик във ** клас, като разходите свързани със закупуване на учебни помагала и пособия, значително са нараснали, с тенденция същите да се увеличават.

Отделно, бързият растеж на всяко дете в тази възраст, обуславя 4 необходимостта от системното извършване на разходи за закупуване на нови дрехи и обувки. Съгласно МПС № *** г. считано от 01.01.2026 г., МРЗ за страната възлиза на 620,20 евро, а линията на бедност – 390,36 евро, съгласно ПМС № *** г. Размерът на минималната издръжка за страната, считано от 01.01.2026 г., е 155,05 евро. Задължението за издръжка е безусловно, а изпълнението му е с приоритет, поради което същото не може да бъде поставено в зависимост от възможностите на дължащия издръжка да погасява друго парично задължение, възникнало след възникване на задължението за заплащане на издръжка.

Страните са разрешили доброволно възникналия между тях правен спор, като са постигнали споразумение относно размера на дължимата издръжка, а именно – 200 евро, платима чрез майката на детето, с падеж – 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от 13.01.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

П р и горните доводи, съдът намира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.150 СК за увеличаване размера на дължимата издръжка, като съобрази постигнатото между страните споразумение. Издръжката се дължи ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване. На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение.

По разноските: Съдът като съобрази че страните са отправили изявление, че няма да претендират разноски от насрещната страна, то същите следва да останат в тяхна тежест, по начина, по който са сторени.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да бъде определена държавна такса върху стойността на тригодишните платежи за присъдената издръжка за малолетното дете, както и за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение постановено по гр.д. № *** г., по описа на В РС, месечна издръжка, дължима от И. С. С., ЕГН 5

**********, с адрес: гр. Варна ***, бл. ***, в полза на детето Б. И. С.., роден на *** г., действащ чрез своята майка и законен представител П. С. В . ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ***, *** **, като УВЕЛИЧАВА същата от 102,26 евро на 200 евро, считано от 13.01.2026 г. до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, съгласно писмено споразумение на страните от 13.01.2026 г., на основание чл.150 СК.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна ***, бл. ***, да заплати по сметка на ВРС, сумата от 70,37 евро - държавна такса върху присъдената издръжка, както и сумата от 2,56 евро – за издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6