Решение № 3421 от 21.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3421 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20221100512347 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение на СРС е отхвърлен предявеният от „Ел Ей Лоджистик“ ООД срещу „Джи Ти Ком“ ЕООД (предишно наименование Би Ти Ком ЕООД), М.

Б. и И. С. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 20 000 лв., представляваща част от уговорена неустойка в общ размер от 200 000 лв., съгласно т. 8, вр. т. 6 от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.01.2018 г., както и договор за встъпване в дълг от 30.01.2018 г. С решението съдът е приел, че предвидената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.

1, пр.3 ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави, доколкото в договора за покупко-продажба било предвидено, че същата се дължи ако противно на декларираното от продавача, се установи, че за имота има вещни тежести, каквито се установило да са налице, но купувачът е знаел за тях преди сключване на договора. Съдът е приел, че знанието на купувача за вещните тежести върху имотите, обуславяло, че неустойката излиза извън предвидените й функции, противоречала на добрите нрави и като такава била нищожна, поради което не се дължала. Относно ответника И. С. съдът е приел, че същата не дължи и доколкото договорът за встъпване в дълг на И. С. бил подписан от М. Б., който не бил упълномощен да сключва договори от нейно име.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Ел Ей Лоджистик“ ООД, в която се посочва, че решението е неправилно и 1 незаконосъобразно. Счита, че СРС неправилно е приел, че знанието на купувачът-ищец обосновавало извод за противоречие на неустойката с добрите нрави. В жалбата се сочи, че е логично продавачът да е поел ангажимент за заличаване на тежестите при продажбата на имоти и да носи отговорност ако не го стори. Моли решението да бъде отменено, а искът уважен.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от М. Б., с който се оспорва същата. Според него правилно е прието от СРС, че към датата на сключване на процесния договор продавачът е бил наясно с тежестите върху имота, което водило до неговата недобросъвестност при уговарянето на неустойката, респективно същата била нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Посочва, че е недопустимо въвеждане на нови факти с въззивната жалба, а именно заявеното от въззивника, че процесните имоти били преди това обект на покупка от ответника, който ги закупил на много по-ниски цени именно, за да ги изчисти от вещни тежести и препродаде на по-висока цена. Страната категорично се противопоставя на каквито и да е друго уговорки между страните извън тези по договора, като отрича да е поемал ангажимент да освободи имотите от тежести. На следващо място, счита, че макар решението да следва да бъде потвърдено, то не може да се съгласи с изводите на съда, че М. Б. бил солидарен длъжник, а не поръчител, каквото възражение е направено пред СРС. С договора за встъпване в дълг се твърди, че лицето било станало поръчител, а на основание чл. 147 ЗЗД била преклудирана възможността да се търси от него неустойката, предвидена в договора. Счита, че нейния падеж е настъпил още със самото подписване на нотариалния акт, поради което 6-месечния срок за завеждане на иска бил изтекъл. Освен гореизложеното намира и, че договора за встъпване в дълг и договора за покупко-продажба били унищожаеми поради това, че М. Б. бил принуден да ги подпише, като в деня на сделката бил заплашен с пистолет и относно здравето му и на неговото семейство. На последно място, отправя възражение за прекомерност.

В отговора на въззивна жалба от „Ел Ей Лоджистик“ ООД се заявяват същите възражения, посочени и в отговора на М. Б..

В отговора на въззивна жалба на И. С. се посочва, че въззивната жалба срещу нея е бланкетна. Правилно СРС бил приел, че подписания от М. Б. договор за встъпване в дълг, с който е задължил И. С., бил висящо недействителен, доколкото пълномощното, което имал Б. било такова да представлява И. С. като управител на „Джи Ти Ком“ ООД, но не и в лично качество.

Предмет на въззивна проверка е и частна жалба, подадена от И. С. и М. Б. срещу определение № 20051411/02.08.2022 г. на СРС по делото в производство по чл. 248 ГПК относно присъдените с атакуваното решение разноски. Моли определението, с което на основание чл.248 ГПК е изменено решението на СРС в частта за разноските, като същите са намалени от 3800 лв. на 1960 лв. поради прекомерност.

С определение № 5857/24.03.2025 г. на СГС по настоящото дело 2 производството срещу „Джи ти ком“ ЕООД (в несъстоятелност) е прекратено, доколкото дружеството е било в несъстоятелност, като вземането, предмет на настоящото производство, не е било включено в списъка на приети вземания по партида на дружеството.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна, поради което се явява допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК.

Относно заявените с въззивната жалба възражения настоящият съд намира следното:

Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че на 30.01.2018 г. е подписан нотариален акт за покупко-продажба № 37, том 1,рег. № 332, дело 37 от 2018 г. между ищеца и „Джи ти ком“ ЕООД, с който продавачът се съгласил да продаде на купувача 4 бр. недвижими имоти. В нотариалния акт, приложен по делото, е било посочено, че продавачът декларира в т.8, че имотите са „свободни от вещни тежести, че не са вписани договорни и законни ипотеки“ освен запазено право на ползване в полза на „Голдън Шеър“ АД. В същата точка е предвидено, че ако някое от декларираните обстоятелства е изцяло или частично невярно е налице неизпълнение, което води до дължимост от продавача на неустойка в размер на 200 000 лв. Договорът бил подписан от „Джи ти ком“ ООД (предишно наименование „Би Ти Ком“ ООД), представлявано от управителя И. С., действаща чрез пълномощника си М. Б., като продавач.

По делото е приложен и неоспорен подписаният предварителен договор от 20.12.2017 г. между ищеца и „Джи Ти Ком“ ЕООД касаещ същите имоти, предмет и на горепосочения нотариален акт. В подписвания предварителен договор III.5 продавачът е декларирал, че имотите са свободни от всякакви тежести и ипотеки. Не е налице уговорка за неустойка.

Не е спорно, а се установява и от доказателствата, че на същата дата е подписан и договор за встъпване в дълг, с който М. Б. и И. С. се задължили спрямо „Ел Ей Лоджистик“ ООД, че отговарят солидарно с продавача по горепосочения нотариален акт, включително за заплащане на дължими от него 3 неустойки или обезщетения. Договорът за встъпване в дълг от името на И. С. е подписан от М. Б. с посочване, че последният е неин пълномощник.

Не е спорно, че за имот *** /един от имотите, предмет на покупко-продажба с процесния НА/ са били учредени две договорни ипотеки от 07.03.2017 г. в полза на „Уникредит Булбанк“ АД с нотариален акт № 40, които са съществували и към момента на продажба на имота на 30.01.2018 г. – същото е видно от удостоверение за вещни тежести, издадено на 18.09.2019 г. с изх.№ 22653/2019г. на Служба по вписванията при РС – гр. Пловдив.

По делото са отправени и следните твърдения и представени следните писмени доказателства, които не са били оспорени от страните:

Твърди се, че имотите, преди да станат собственост на дружествотоответник, са били собственост на „Голдън Шеър“ АД, а имот *** собственост на „Голдън Шеър“ АД и „Монтесито пропърти“ ЕООД. От представения НА № 40 за учредяване на договорна ипотека от 07.03.2017 г. се установява, че двете дружества учредили на „Уникредит Булбанк“ АД ипотека върху ПИ *** за обезпечение на кредит, който банката е отпуснала. Договорна ипотека върху имота била учредена и с НА № 41 от 07.03.2017 г. /л.54 и 56/ Твърди се, а и се установява от нотариален акт № 92 /л.72/, че на 15.11.2017 г. „Голдън Шеър“ АД и „Монтесито Пропърти“ ЕООД са продали на „Джи Ти Ком“ ЕООД поземлен имот ***, като продавачите си запазили безсрочно правото на ползване върху продавания имот. С нотариални актове от същата дата, приложени по делото, са били продадени и останалите имоти от процесния нотариален акт № 37 от „Голдън Шеър“ АД на „Джи ти ком“ ЕООД.

От страна на ответниците по делото се твърди, неоспорено от ищеца, а и видно от приложените справки в Търговския регистър, че св. Д. С. е бил собственик на „Голдън Шеър“ АД, който към 2021 г. е заличен търговец, като св. С. е и собственик на „Голдън Шеър“ ЕООД с различен ЕИК. От представено извлечение от ТР се установява, че едноличен собственик и на „Монтесито Пропърти“ ЕООД е св. С..

Следва да се отбележи, че основанието, на което ответниците твърдят недобросъвестност на ищеца в знанието му за ипотеките, изхожда от обстоятелството, че св. Д. С., който е бил собственик на „Голдън Шеър“ АД при учредяване на ипотеките върху имота, както и тяхната продажба по-късно на „Джи ти ком“, е син на М. С.а, която е съдружник и управител на „Ел Ей Лоджистик“ – ищецът-купувач по процесния нотариален акт.

От правна страна:

С определение № 5857/24.03.2025 г. на СГС по настоящото дело производството срещу „Джи ти ком“ ЕООД (в несъстоятелност) е прекратено, поради което атакуваното в тази част решение следва да бъде обезсилено по обективни причини.

По предявения срещу И. С. по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 92, ал. 1 вр. чл. 79 ЗЗД:

Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на СРС за 4 недължимост на предявената претенция за неустойка от страна на ответника И. С.. Договорът за встъпване в дълг е подписан от М. Б., действащ като пълномощник на И. С.. От доказателствата по делото, а именно представеното пълномощно, се установява, че И. С. е упълномощила М. Б. единствено да я представлява във връзка със сделка за продажба на недвижим имот от нейно име в качеството и на управител на дружеството-продавач. Учредената представителна власт е ограничена по обем и не включва правомощие за поемане на лични облигационни задължения от нейно име.

Подписаният от М. Б. договор за встъпване в дълг от името на С. представлява действие извън пределите на учредената представителна власт.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЗД представителят може да извършва само онези правни действия, за които е упълномощен, а съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗЗД действие, извършено без представителна власт, не поражда действие за представлявания, освен ако той го потвърди, за което липсват данни по делото.

В този смисъл се явява основателно възражението, че е налице висяща недействителност по отношение на И. С. относно договора за встъпване в дълг и същата не е обвързана в лично качество за заплащане на неустойка при неизпълнение на задълженията на дружеството-продавач по процесния нотариален акт. Правилно районният съд е отхвърлил предявения срещу И. С. иск, поради което решението в тази част следва да бъде потвърдено.

По предявения срещу М. Б. по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 92, ал. 1 вр. чл. 79 ЗЗД: