Решение № 282 от 07.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Русе, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20214520105658 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.54 от ЗЗД във вр. с чл.203 ал.1 във вр. с чл.206 и чл.210 ал.5 от КТ.

Ищцовата страна Община-... твърдят, че въз основа на подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК в тяхна полза срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 4499/2021 г. по описа на РРС за сумата от 2 000 лв.В срока по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение, поради което предявяват претенцията си по общия исков ред.

Твърдят, че с Трудов договор № 9 от 01.03.2010 г. ответницата била назначена при тях на длъжност “Старши специалист ГРАО“, а по нейно заявление от 04.11.2019 г.-преназначена на длъжност “Главен специалист“ при трудово възнаграждение в размер на 718,60 лв.Със Заповед № 34/ 08.11.2019 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ.

Твърдят, че на 28.02.2019 г. при съставяне на електронен еквивалент на акт за сключен граждански брак № 4, служителката въвела данни /ЕГН/ на трето лице, в резултат на което на последното били променени фамилното име и семейното положение.Това се установило от засегнатия субект на 1

16.05.2019 г. На 23.05.2019 г. той подал жалба до КЗЛД.

С Решение № ППН-01-498/2019 г., постановено на 20.05.2020 г., КЗЛД наложила на администратора на лични данни Община ... административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. На 13.11.2020 г. на ищеца било връчено писмо от НАП за заплащане на сумата. Вземането било погасено от работодателя на 18.11.2020 г.

Считат, че с посоченото по-горе действие ответницата, в качеството на ръководител, при упражняване на ръководните си функции, им е причинила вреда, като отговорността й следва да бъде ангажирана до трикратния размер на уговореното по договор месечно трудово възнаграждение. Искат да се признае за установено по отношение на насрещната страна, че им дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 4499/2021 г. по описа на РРС. Търсят се разноски за двете производства.

Ответницата М. П. М. оспорва иска.Сочи, че в момента на узнаване за допуснатата от нея техническа грешка на 20.05.2019 г., предприела действия за отстраняването й. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не взел участие в развилото се пред КЗЛД административно производство.Сочи, че вземането е погасено по давност.Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 4499/2021 г. по описа на РРС, образувано на 12.08.2021 г., в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу М. П.

М. за сумата от 2 000 лв., представляваща регресна претенция по наложено с Решение № ППН-01-498/ 2019 г. на КЗЛД и изплатено от страна на администратора на лични данни Община-гр.... административно наказание “имуществена санкция“ за допусната грешка от страна на длъжницата в качеството й на “старши специалист ГРАО“ при заявителя, ведно със законната лихва от 12.08.2021 г. и 40 лв.-разноски за производството.

В т.12 от заявлението е записано, че на 28.02.2019 г. по време на работа в Общинска администрация ... като “старши специалист ГРАО“, М. М. допуснала грешка, като вписала чуждо ЕГН при създаване на електронен еквивалент на акт за сключен граждански брак, което довело до промяна на фамилията и семейното положение на засегнатото лице.Последното сезирало КЗЛД, която издала цитираното по-горе решение.С него на администратора на лични данни Община ... била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., заплатена от заявителя на 18.11.2020 г.

В срока по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение, че не дължи 2 присъденото вземане, за което заявителят бил уведомен на 16.09.2021 г.

Исковата молба, въз основана която е образувано настоящото дело, е постъпила на 18.10.2018 г., първият работен ден след 16.10.2021 г.

С Определение № 701 от 21.07.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 427/2022 г. по описа на РОС, е отменено определението на РРС от 15.04.2022 г., с което производството по настоящия спор е било прекратено, като недопустимо и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. След като преценил, че вече е взел становище по допустимостта на спора, несподелено от въззивната инстанция, първоначалният докладчик се е отвел от разглеждане на казуса. В мотивите на въззивното определение е казано, че въздигайки издаването на заповедта по чл.210 от КТ в условие за допустимост на предявения иск при установяване на вредите след прекратяване на трудовото правоотношение, води до резултат работодателят да бъде лишен от възможността на претендира обезвреда за причинените от служителя вреди, което противоречи на общите принципи на гражданското право. Били са съобразени дадените разяснения с Определение № 239 от 22.06.2022 г. на ВКС по ч.гр.дело № 694/2022 г., ІІІ г.о. Там е посочено, че издаването на заповед по чл.210 от КТ не е положителна процесуална предпоставка за възникване и надлежно упражняване на правото на иск за ангажиране ограничената имуществена отговорност на работника в случаите, при които трудовото правоотношение е прекратено и причинените вреди са установени от работодателя след това. В сходна хипотеза мотиви в този смисъл са изложени напр. и в Решение № 50200 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр.дело № 3005/ 2021 г., ІV г.о.

По делото няма спор, ч е страните са били в трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 9/01.03.2010 г. Ответницата била назначена в Община ... на длъжност “Старши специалист ГРАО“.На 01.06.2010 г. на лицето била връчена длъжностна характеристика (л.125-л.128).В нея е посочено, че служителката е в йерархическа подчиненост на Секретаря на Общината.В основните функции за длъжността е включено задължението за създаване и обработване на актове за гражданско състояние.

Представено е Допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение № 48/ 08.04.2015 г., с което ответницата била преназначена на длъжност “Главен специалист ГРАО“.Приложена е длъжностна характеристика, подписана от лицето на същата дата.В р.ІV т.2 от документа е казано, че в преките задължения на служителката е съставянето на АГС.

По делото няма спор, че на 28.02.2019 г., при съставяне на електронен еквивалент на акт за сключен граждански брак № 4, служителката въвела данни /ЕГН/ на трето лице, в резултат на което на последното били променени фамилното име и семейното положение.Пострадалият установил този факт на 16.05.2019 г. и на 23.05.2019 г. сезирал КЗЛД.Междувременно на 20.05.2019 г., след като била уведомена по служебен път за допуснатата от 3 нея грешка, ответницата извършила нужната корекция.

На 04.11.2019 г. М. М. подала заявление до работодателя, че желае сключеният между тях постоянен трудов договор да бъде променен на срочен до 08.11.2019 г.

Със Заповед № 34/ 08.11.2019 г., връчена на служителката на 11.11.2019 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ. Брутното трудово възнаграждение на служителката към този момент, според приетата и неоспорена в производството счетоводна експертиза, възлиза на 703,29 лв.

С Решение № ППН-01-498/2019 г., постановено на 20.05.2020 г., КЗЛД наложила на администратора на лични данни Община ... административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

В него производство, за което видно от акта, ищецът бил надлежно уведомен преди 12.02.2020 г., не бил изпратен техен представител и не подали отговор на жалбата.

Решението е връчено на Община-... на 28.05.2020 г. и не е обжалвано от тях.Изявленията на представителя на страната по настоящото дело са, че след като преценили, че не могат да избегнат налагането на имуществена санкция, приели, че не е нужно да се правят разноски за това производство.

В решението на КЗЛД е посочено, че сумата от 2 000 лв. следва да бъде платена в 14-дневен срок от влизане в сила на акта, а при бездействие ще бъдат предприети мерки за принудителното й събиране.

На 13.11.2020 г. на ищеца била връчено писмо от НАП за заплащане на процесната сума, с характер на публично задължение, поради изтекъл срок за доброволно изпълнение. Вземането било погасено от работодателя на 18.11.2020 г.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4499/2021 г. по описа на РРС за процесната сума при посочено в заявлението основание - регресно вземане за заплатена на 18.11.2020 г. имуществена санкция по Решение № ППН-01-498/2019 г. на КЗЛД.В срока, 4 визиран в чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу него заповед.В указаното от съда време заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, предвид което претенцията му е допустима.

По делото безспорно се установява, че към 28.02.2019 г. страните са били в трудово правоотношение, като в различие от посоченото по заявлението, ответницата е заемала длъжността “Главен специалист ГРАО“, а не “Старши специалист ГРАО“ и не от 04.11.2019 г., а от 08.04.2015 г.Няма разногласие по въпроса, че при изпълнение на трудовите си задължения, служителката проявила небрежност и погрешно вписала чужд ЕГН при създаване на електронен еквивалент на акт за сключен граждански брак, което довело до промяна на фамилията и семейното положение на трето лице, във връзка с което за работодателя настъпила вреда, изразяваща се в заплатената от него на 18.11.2020 г. парична санкция в размер на 2 000 лв., наложена с влязло в сила решение на КЗЛД.

С оглед изложените от ищеца факти по исковата молба, респ. в т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК, намерили отражение в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4499/2021 г. по описа на РРС, съдът приема, че претенцията на Община-... против М. П. М. намира правното си основание в чл.54 от ЗЗД във връзка с чл.203 ал.1 и чл.206 от КТ. В първата разпоредба е казано, че лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. С оглед вида на действалото между страните правоотношение до 11.11.2019 г., приложение в процесния случай приоритетно намират нормите на КТ, като специален закон. Според чл.203 ал.1 от него, работникът или служителят отговарят имуществено съобразно правилата на глава Х за вредата, която са причинили по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите си задължения.Съгласно възприетата трайна практика на ВКС, при небрежност във всичките й проявни форми, отговорността на работника/служителя е ограничена до определения от закона максимален размер на дължимото обезщетение за причинената вреда на работодателя.

Съдът намира, че в процесния случай безспорно е бил осъществен фактическият състав, от който са възникнали предпоставки за ангажиране ограничената имуществена отговорност на служителката.За работодателя е 5 настъпила имуществена вреда, поради проявено противоправно поведение от насрещната страна, изразяващо се в неспазване на трудовите функции, пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнението на трудовите задължения и вредоносния резултат и вина на дееца под формата на небрежност.

Спорен между страните е въпросът до какъв размер ищецът може да реализира вземането си по отношение на бившата служителка. Община-... считат, че с оглед заеманата от М. длъжност към 28.02.2019 г., то имат право на трикратния размер на уговореното между тях месечно трудово възнаграждение.Ответницата, позовавайки се на разпоредбите на НПКДА, намира, че в случая по отношение на нея приложение намира чл.206 ал.1 от КТ.Съдът споделя това виждане.Дори обаче да се приеме, че ответницата е заемала ръководна функция към датата на противоправното деяние, то за да бъде съобразена нормата на чл.206 ал.2 от КТ, следва вредата да е била причинена при или по повод упражняването на ръководни функции от страна на служителката, каквото издаването на АГС не е. Това налага извод, че претенцията на работодателя може да бъде ограничена само до размер на едно месечно трудово възнаграждение или 703,29 лв. според приетата в производството ССчЕ.