Определение № 1699 от 03.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. Варна, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100500689 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 22046/11.12.2024 г. на И. Г. Н. – длъжник по изп.д. № 20248080400470 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие ВОС, против Разпореждане от 02.12.2024 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 21375/02.12.2024 г. за вдигане на наложените запори и възбрани във връзка с изпълнението.

Навеждат се твърдения, че наложените от ЧСИ обезпечителни мерки не са съразмерни с размера на задължението, доколкото последното възлиза на 200 лева, а възбраненото имущество е на стойност над 1 млн. лева. Счита, че изпълняемото право не би останало неудовлетворено с вдигане на наложените възбрани и запори.

Ответникът по жалбата Л. И. Н., чрез своята майка и законен представител С. Н. Т. – взискател по изп. дело, не депозира отговор на жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за недопустимост на жалбата и в евентуалност за неоснователност на същата.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, настоящият състав намира 1 следното:

Изпълнително дело № 20248080400470 е образувано след изпращането на изп.д. № 20233110403071 по описа на ДСИ при СИС – Варна по реда на чл.

427 от ГПК, като взискател по последното е С. Н. Т., действаща като майка и законен представител на детето Л. И. Н. против И. Г. Н. за заплащане на суми за текуща издръжка и за издръжка за минало време.

В хода на изпълнителното производство е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като са наложени обезпечителни мерки – възбрана върху недвижими имоти и запори по банкови сметки.

Съобразно изготвената ССЕ размерът на дълга на длъжника към 15.10.2024 г. е 6268.34 лева.

С молба с вх. № 21375/02.12.2024 г. на длъжника е отправено искане към ЧСИ за вдигане на наложените запори и възбрани във връзка с изпълнението.

С Разпореждане от 02.12.2024 г. горната молба е уважена частично по отношение на искането за редуциране на наложените запори до размера на месечната издръжка, като е оставена без уважение същата по отношение на искането за вдигане на наложените запори и възбрани.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на Варненски окръжен съд, излага следните правни съображения:

Безспорно жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело. Жалбата му, с която се атакува Разпореждане от 02.12.2024 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 21375/02.12.2024 г. за вдигане на наложените запори и възбрани във връзка с изпълнението е недопустима, тъй като е насочена против необжалваеми действия на ЧСИ. Длъжникът има право да обжалва действията на съдебния изпълнител само в пределите и само на основанията, които са изчерпателно посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Длъжникът може да обжалва постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо – приложимо само за физическите лица, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице 2 за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане и то само на две основания: наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено на най-високата предложена цена. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени. Приложимите норми отричат правото на длъжника да обжалва действията, свързани с осъществяване на предприетия способ за изпълнение и в обхвата на тези действия не попада отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложени обезпечителни мерки, в случая запори и възбрани, като такава възможност не е предвидена и в разпоредбата на чл. 442а от ГПК.

Въведеното в чл. 442а, ал. 2 от ГПК изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи спрямо размера на задължението, за да се гарантира баланс между правата и интересите на кредитора от една страна и на длъжника от друга страна, е предвидена възможност за защита на длъжника срещу евентуална несъразмерност, чрез възражение до съдебния изпълнител, който ако го уважи, следва да вдигне съответните обезпечителни мерки. Следователно процесуалното средство за защита, с което разполага длъжникът съгласно чл.

442а, ал. 2 от ГПК, е да релевира несъразмерността чрез възражение до съдебния изпълнител, каквото в случая е сторено от длъжника, но не е предвидена възможност за защита чрез подаване на жалба срещу действията на съдебния изпълнител, респ. срещу бездействията му за вдигане на вече наложени обезпечителни мерки, за които се твърди, че нарушават изискването на чл. 442а от ГПК.

Отказът да се вдигне наложената възбрана поради твърдяната от длъжника свърхобезпеченост, т. е. да се извърши действие по чл. 442а, ал. 2 от ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото тази правна възможност не е изрично уредена от закона и не попада в нито една от хипотезите на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Дори и действително да е налице свърхобезпеченост, предвиденият в закона способ за защита на длъжника при евентуално настъпили за него вреди, е този по реда на чл. 441 от ГПК отговорност на съдебния изпълнител за причинени вреди от наложени 3 обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.

Предвид изложеното и доколкото действията на съдебния изпълнител по чл. 442а и чл. 443 от ГПК са по целесъобразност и като такива не подлежат на съдебен контрол по реда на обжалването, а само по реда на общия исков процес – чл. 441 от ГПК, то така депозираната жалба, срещу отказът на ЧСИ да вдигне запори и възбрани по реда на чл. 442а от ГПК е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство, да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 22046/11.12.2024 г. на И.

Г. Н. – длъжник по изп.д. № 20248080400470 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие ВОС против Разпореждане от 02.12.2024 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 21375/02.12.2024 г. за вдигане на наложените запори и възбрани във връзка с изпълнението, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 689/2025 г. по описа на ВОС, V състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Варненски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4