Определение № 870 от 08.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. София, 04.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500653 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл.

248, ал. 3 от ГПК.

С определение № 260094 от 15.01.2024 г. по т. д. № 1761/2019 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, е допълнено по реда на чл.248 от ГПК определение, постановено в открито съдебно заседание от 06.12.2023 г. по същото дело, с което производството по делото е прекратено на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на иска, като ответното „ЕЛОН“ ООД е осъдено да заплати на ищците направените по делото разноски, както следва: на Ц. М. М. в размер на 440 лв., от която сума 400 лв. представляваща адвокатско възнаграждение и 40 лв. – държавна такса; и на Е. Е. К. сумата 440 лв., от която 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и 40 лв. – държавна такса.

Недоволни от определението са останали и двете страни.

В жалбата си ищците К. и М. сочат, че претендираните от тях възнаграждения за адвокат са дължими, не са прекомерни и са съобразени с размерите по Наредба №1 от 09.07.2024 г. на Висшия адвокатски съвет, която предвижда отделно заплащане на адвокатско възнаграждение и за защита в производство по обезпечение. Освен това съдът не отчел и обстоятелството, че представлявалия ги адвокат е регистриран по ЗДДС.

Ответното дружество „ЕЛОН“ ООД от своя страна поддържа, че предявяването на настоящия иск за прекратяване на дружеството по реда на чл.517 от ГПК при наличие на свръхобезпеченост на претенцията на 1 взискателите по изпълнителното дело №20198510400357 на ЧСИ М. П. и ищци в настоящето, съставлява злоупотреба с право. При наведени доводи, че ответното дружество не е станало повод за завеждането на иска, моли обжалваното определение в осъдителната му част да бъде отменено.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни в производството и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.

Производството пред Градския съд е образувано по искова молба с правно основание чл.517, ал.3 от ГПК, предявена от Е. Е. К. и Ц. М. М. срещу „ЕЛОН“ ООД. По молба на ищците с вх. № 291535/24.11.2023 г. исковата молба е оттеглена поради погасяване на спорното вземане в хода на процеса, като с определение от открито съдебно заседание, проведено на 06.12.2023 г., първоинстан-ционният съд е прекратил производството на основание чл.232 от ГПК. С обжалваното определение № 260094 от 15.01.2024 г. по реда на чл.248 от ГПК съдът е допълнил крайния си акт в частта за разноските, като е осъдил „ЕЛОН“ ООД да заплати на ищците Ц. М. М. и Е. Е. К. направените от тях по делото разноски до размери от по 440 лв., от които 400 лв. представляващи адвокатско възнаграждение и 40 лв. – представляващи половината от внесената от всеки от тях сума за държавна такса.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК при прекратяване на производството разноските се възлагат върху ищеца само ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Настоящият случай не е такъв. Именно по аргумент от противното на чл.78, ал.2 от ГПК, когато производството по делото бъде прекратено поради настъпване на нови факти, свеждащи се до погасяване на предявеното от ищеца спорно право в хода на процеса, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника, понеже той с поведението си е дал повод за завеждането му, поддържайки извънсъдебно спора с ищците. Задължението по изпълнително дело № 20198510400357 на ЧСИ М. П., обусловило предявяването на иска, е погасено повече от три години след образуване на производството. При решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът винаги съобразява причината за прекратяване на производството по делото и доколко поведението на ответника е дало повод за завеждането му, в който смисъл са определение № 111/10.03.2016 г. по ч. гр. д. № 953/2016 г. на ВКС, четвърто г. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, четвърто г. о., и мн. др. Злоупотребата с процесуални права по аргумент от чл. 3 от ГПК може да бъде само умишлено. Такъв умисъл не е доказан по делото. Ето защо, ответникът ще следва да понесе тежестта на разноските, сторени от насрещната страна.

При определяне на размера на дължимите разноски за представлявалия 2 ищците адвокат меродавно е натоварването му с пълномощното, дадено при образуване на делото, с което той е бил упълномощен и да поиска обезпечаване на иска. Даденото последващо пълномощно със същия предмет – за представителство в исково и обезпечително производство, е представено едва с молба от 16.10.2023 г., след като обезпечението на иска е било допуснато и спорното задължение, предмет на иска – погасено. Твърдението на въззивниците и ищци за начисляване на ДДС върху определените адвокатски възнаграждения е недоказано, доколкото по делото липсват данни за регистрация на адвокат В. по ЗДДС. С оглед изложеното, разноските, които се дължат на ищците, възлизат именно в размерите, присъдени от Софийският градски съд.

Ето защо и поради съвпадане изводите и на двете инстанция обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260094 от 15.01.2024 г., постановено по т. д. №1761/2019 г. на СГС,ТО, VI-9 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3