Определение № 210 от 08.10.2020, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 210

06.10.2020 г.

Окръжен съд – В**

Град гр. В**

I-ви въззивен граждански състав

На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

В** А. В**

АН* М. П**

В* Й. М* като разгледа докладваното от В** А. В** Въззивно частно гражданско дело № 20201300500391 по описа за 2020 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „К** К**“ЕООД,гр.В** проти определение №805-РЗ/02.06.20г. по гр.д.№782/20г. на ВРС,с което е допуснат обезпечение на предявения иск като е определена обезпечителна мярка запор върх банковите сметки на жалбоподателя в посочените в определението банки и запо върху стоки и съоръжения намиращи се в магазин-сервиз на дружеството гр.В**,ул.“Ц** И** А** II“№23 до размер на исковата претенция от 15 680лв.Подърж се,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради следното:Подържа се,ч жалбоподателят е заплатил сумата 7 680лв. с ДДС представляваща размера н дължимите наеми за периода от м.05. до м.12.17г.Част от сумата била заплатена платежни нареждания както следва:наема за м.юли 2017г. с фактура №1547/11.08.17 и наема за м.11.17г. –с фактура №1614/01.12.17г.За останалите 6 месеца или общ 5 760лв. жалбоподателя заплатил на ръка,за което обаче не му била издадена фактур Подържа се,че сумата от 5 760лв. с ДДС представляваща общо размера на дължими от жалбоподателя остатъци в размер на 480лв. с ДДС за месец за периода от м.01.18 до м.12.18г. същият не дължи,поради това,че с представляващия дружеството ище постигнали договорка за намаляване на дължимия наем от 960лв. на 480лв.

ДДС.Тази договорка не била оформена като анеск към договора,но ежемесечн подписвали двустранни фактури,което плащане било приемано от ищеца.Подърж се,че страните постигнали договорка за намаляване на наема за периода от м.януар 1 до м.декември 2019г.Във връзка с недължимостта на главното задължение с подържа,че жалбоподателя не дължи и претендираните неустойки.Подържа се,ч несъразмерно високо е и допуснатото обезпечение-запор на банкови сметки движими вещи,поради това,че ищеца е получил реално обезпечение чрез запор движимите вещи. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.ка алтернативно се прави искане за намаляване на размера на сумата,за която е допуснат обезпечението на 5 760лв.

От страна на ответника по частната жалба е постъпил отговор,в който се оспор същата,като подържа,че от страна на жалбоподателя не са ангажиран доказателства,че е погасил дължимите вземания.Подържа се,че твърдението заплащане на дължимия наем за периода от м.05. до м.12.17г. е неоснователн поради това,че не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Неоснователн било и твърдението на жалбоподателя за постигната договорка за намаляване н половина на договорения наем.Неоснователно,според ответника, е твърдението н жалбоподателя за несъразмерност между допуснатите обезпечителни мерки претендираната по делото сума.От полученото от ЧСИ Н** уведомления установява,че по запорираните сметки жалбоподателят не подържал никаква налично запорираното и описано имущество било оставено на съхранение при жалбоподател и се амортизирало.

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалвае определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което е допустима По съществото на спора

За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следни обстоятелства:Гр.д.№782/20г. на ВРС е образувано по искова молба от „Пътническ превози“АД-В** против дружеството-жалбоподател.Подържа се,че между страни по делото е сключен на 01.04.16г. договор за наем по силата,на който ищец предоставил на ответника под наем имота подробно описан в исковата молба пр наемна цена 960лв. месечно с ДДС.Поради неплащане на наемната цена се иска бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да заплати следните суми:

-7 680лв. представляваща дължимата наемна цена за периода м.май-декемвр 2017г. и 1280лв. неустойка върху неплатения наем за същия период 2

-5760лв. представляваща дължимата наемна цена за периода от м.януари д декември 2018г. и 960лв. неустойка върху неплатения наем за същия период Общия размер на исковата претенция е 15 680лв.

В исковата молба,по която е образувано делото се иска да бъде допуснат обезпечение на предявените искове като бъдат определени обезпечителните мерк „запор“ върху банковите сметки на ответника в посочените в молбата банки и запо върху стоките и съоръженията намиращи се в магазин-сервиз на дружеството гр.Видин,ул.“Цар Иван Асен II“№23.С обжалваното определение ВРС е уважи молбата като е допуснал обезпечение на предявения иск като е определи обезпечителните мерки „запор“ върху банковите сметки на ответника в посочените определението а банки и запор върху стоките и съоръженията намиращи се магазина-сервиз на дружеството до размер на исковата претенция 15 680лв.Съдът приел,че е налице обезпечителна необходимост ,а искът е подкрепен с убедителн доказателства.

Пред ВОС от страна на жалбоподателя са преставени фактури за платен наем процесния период.Представена е фактура от 11.08.17г. за заплащане на наем в разме на 960лв. дължим за м. юли на 2017г. Представена е фактура от 01.12.17г. з заплащане на наем в размер на 960лв. дължим за м. ноември на 2017г.Останали представени фактури са за заплащане на наем в размер на 400лв. без ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че частната жалба неоснователна,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърден Съгласно чл.391,ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ище ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението то когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или е представе гаранция в определен от съда размер.Съдът счита,че законосъобразно ВРС е приел,че налице обезпечителна необходимост и иска е подкрепен с убедителни доказателства оглед на обстоятелството,че е налице твърдение за неплащане на дължима сума,то допускане на обезпечение е необходимо само доказването на произхода н задължението.В случай,че задълженото лице твърди,че е изпълнило задължението ,то същото следва да ангажира доказателства в тази насока.В тази насока доказателст не са ангажирани.От друга страна не са ангажирани доказателства и за постигна съгласие за намаляване наполовина на договорената наемна цена.След като договора наем е сключен писмено,то и последващите изменения на договора следва да бъдат писмена форма.В настоящия случай от страна на жалбоподателя не се и твърди да налице писмено изменение на договора по отношение размера на дължимия наем.

По отношение на становището на жалбоподателя,че допуснатата обезпечител мярка „запор“ на банкови сметки и върху стоки и съоръжения,е несъразмерна с цена на предявения иск,съдът счита,че същото е неоснователно.Видно от представено 3 удостоверение от ЧСИ Стефан Нинов от 07.07.20г. при наложения запор по банкови сметки посочени в удостоверението не е констатирано наличие на парични средства.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава определение №805-РЗ/02.06.20г. по гр.д.№782/20г. на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

ОПРЕДЕЛИ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4