Решение № 187 от 03.08.2020, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 2689/2017
- Вид
- Решение № 187
- Подписан
- 03.08.2020
- В сила
- 26.09.2020
- Състав
- АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА МИРОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ гр. Лом, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 2689 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Главен иск: - установителен иск по чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД;
Евентуален осъдителен иск по чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от М. Ф. МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от В.Ю.Б., чрез пълномощника, ю.к. Я.М., срещу Н.С.Н., ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по договор.
Съдът е конституирал като трето лице – помагач на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, гр. София.
ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е сключил Договор за малък паричен заем паричен на кредит
CAHS-10071325/04.02.2013 год., с третото лице БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, по силата на който е получил кредит от 800 лв., като се е задължил да върне 500,00 лв., за срок от 42 седмици, като се е задължил да върне общо 1050 лв., на вноски от по 25,00 лв. всяка
Ответникът не е извършвал плащания по кредита, който е обявен за предсрочно изискуем на 08.03.2013 год., поради неплащане на 4 поредни седмични вноски – съответно с падежи на 15.02, 22.02, 05.03 и 08.03.2013 год.
На 14.10.2015 год. между първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като цедента и цесионера уведомили заедно длъжника за прехвърлянето. По делото няма данни това писмо да е получено от ответника, за това ищецът го е приложил и е направил изрично искане то да бъде връчено с приложенията към исковата молба.
По заявление по чл. 410 ГПК от ответника, по ч.гр.д. № 1546/2017 год. на ЛРС била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, като той се възползвал от правото си на възражение.
Иска се: да бъде признато от съда за установено между страните, че ответникът има към ищеца задължение, произтичащо от
Договор за кредит, сключен на 04.02.2013 год., задължение както следва: главница – 500,00 лв.; договорна лихва – 550,00 лв., начислена за периода 15.02.2013 год. до 29.11.2013 год., неустойка за забава –
214,82 лв., за периода 08.03.2013 – 02.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/06.06.2017 год./ до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производство.
При условията на евентуалност, в случай, че главните искове бъдат отхвърлени изцяло или отчасти, се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница – 500,00 лв.; договорна лихва –
550,00 лв., начислена за периода 15.02.2013 год. до 29.11.2013 год., неустойка за забава –
214,82 лв., за периода 08.03.2013 – 02.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/06.06.2017 год./ до окончателното й изплащане.
Отново се претендират разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен предтсавител, адв. П. П., МАК, счита исковете за недопустими и неоснователни.
Становището си за недопустимост на исковете обосновава с твърдението, че към момента на предявяване на иска не са били изпълнени условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за надлежно уведомяване.
Счита, че такова не е налице и с получаване на исковата молба, доколкото същата му е връчена чрез особен представител, назначен от съда.
За това и предявените установителни искове са неоснователни, доколкото към датата на подаване на заявлението по чл. 422 ГПК ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията.
Следващо основание за твърдяната неоснователност на претенциите счита, че е погасяването на претенциите по давност, тъй като се касае за периодични плащания и от настъпване на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК са изминали повече от три години.
Позовава се на изтекла погасителна давност – както по отношение на претендираната главница, така и за лихвите и неустойките.
В съдебно заседание ищецът е редовно призован. Не се представлява.
Не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като поддържа предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответната страна се представлява от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. П. П., МАК, който оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата моба.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не се представлява. В писмено становище чрез пълномощника си, ю.к.
П. П.счита, че претенцията на ищца е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 1546/2017 год. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.06.2017 г. в полза на настоящия ищец, М. Ф.
МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК *********, гр. София, срещу
Н.С.Н., ЕГН **********,***, за сумата от 1264,82 лв., представляваща както следва: главница – 500,00 лв.; договорна лихва – 550,00 лв., начислена за периода 15.02.2013 год. до 29.11.2013 год., неустойка за забава – 214,82 лв., за периода 08.03.2013 – 02.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.06.2017 год./ до окончателното й изплащане.
Посочено е в Заявлението, че задължението произтича от Договор за малък пъричен заем № CASH-10071325/04.02.2013 год., сключен между длъжника/ответник и третото лице, помагач на страната на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, който е цедиран от заемодателя на 14.10.2015 год., за което длъжникът е уведомен.
Съобщението е връчено на длъжника на 19.08.2017 год., чрез пълнолетно лице, живеещо на адреса и на 28.07.2017 год., длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и заповедният съд, с разпореждане от 28.07.2017 год. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението е получено от представител на ищцовото дружество на 22.08.2017 год. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК (видно от п.клеймо).
Договор за потребителски заем № CASH-10071325/04.02.2013 год. е сключен между третото лице-помагач БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД и ответника.
По силата на този договор, третото лице е предоставило на отв. Н. Н. кредит в размер на 500 лв., които е следвало да бъдат върнати съгласно погасителен план, на 42 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,00 лв., в срок до 29.11.2013 год.
Договорен е годишен лихвен процент 211,71 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 642,20%.
Съгл. чл. 6 от договора, всички изявления на заемодателя към заемателя се считат узнати от него, ако бъдат доставени на адреса, посочен от него в договора.
Съгл. чл. 4 от договора, при забава на една или повече месечни/седмични вноски, заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва върху всяка забавена вноска, увеличена с 10 %, ведно с направените от заемодателя разноски за събиране на вземането, в размер по негова преценка, а при просрочие на четири или повече вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането става автоматично предсрочно изискуемо.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.10.2015 год., третото лице – помагач БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, гр. София продава на ищеца М. Ф. М. АД, ЕИК *********, гр. София, свои вземания, изброени в Приложение № 1 към договора, в т.ч. /под
№ 2931 и Договор за потребителски заем № CASH-10071325/04.02.2013 год., сключен с ответника. Цесията е потвърдена от цедента.
Приложено е уведомление, изх. № 91-УП-Ц7-3209/23.10.2015 год., от третото лице до ответника за извършеното прехвърляне на задължението по Договор потребителски заем № CASH-10071325/04.02.2013 год.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.П. се установява, че от договорените 42 погасителни вноски по договора за кредит не е внесена нито първата.
Разпечатката съдържа 60 от 148 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1347deb-a621-4db0-91b4-6298abb41bba