Решение № 910 от 14.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20223110202106 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба на „Фреш ПМ” ООД, представлявано от М. П. против НП № 03-2100001/15.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради неправилно възприета и описана от наказващия орган фактическа обстановка, касаеща обстоятелството, че лицето М. Д. не било полагало труд като „помощник магазин“ на 10.08.2021г., а е присъствало в обекта единствено, за да се запознае с вида и характера на работата и да прецени дали има възможност и желание да я изпълнява, като в конкретния ден управителя на магазина дори не е бил предупреден за присъствието й на обекта. Наред с това лицето не владеело добре български език, което наложило комуникацията с нея да бъде проведена от служители на ДИТ на испански език, което било недопустимо. Впоследствие, едва на 22.08.2021г. и след представяне на изискуемите разрешения, тъй като съща била непълнолетна, с лицето бил сключен трудов договор и тя постъпила на работа на следващия ден. Счита, че възприемането на едностранчиво становище без изследване на всички значими факти и обстоятелства съставлява съществено нарушение на процесуланите правила, което закономерно води до отмяна на издаденото НП.

В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя законен и процесуален представител адв. Ж., които поддържат изложените във въззивната жалба съображения и искането за отмяна, като претендират за присъждане на сторените разноски в пълния предявен размер.

1

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител, който моли за потвърждаване на наказателното постановление, като излага съображения за неговата законосъобразност. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2021 г. св. Н. З. и св. К. Д., извършили проверка на обект -супермаркет, намиращ се на адрес к.к. „Златни пясъци“, обл. Варна, комплекс „Червен рак“ до хотел „Ерма“, стопанисван от „Фреш ПМ“ ООД.

В обекта било установено лицето М. М. Д., което св. З. възприела да посреща клиентите влизащи в обекта и да ги насочва към даден продукт, за който те се интересуват.

В последащ момент проверяващите се легитимирали на установените лица и им предоставили декларации за попълване.

Първоначално св. Д. взела за попълване дадената й декларация, като отишла при касиерката на обекта, която уведомила управителката за проверката.

Преди св. Д. да започне да попълва декларацията в обекта влязла управителката, която взела декларацията от ръцете й, казала, че не познава лицето и че то не работи в обекта.

Когато била уведомена от служители на ДИТ, че в случай че възпрепятства проверката ще бъдат уведомени полицейските органи, същата се успокоила, а на св. М. Д. била предоставена нова декларация, като тя казала, че има желание да работи в обекта, но ако е проблем да попълни декларацията, предпочита да не го прави.

През това време в обекта дошъл другия управител, който обяснил, че М. и майка й са дошли предния ден да търсят работа за момичето, като тя е изявила желание да дойде в обекта и да види в какво се изразява работата и какви са свързаните с нея ангажименти, като в процесния ден именно това правела – наблюдавала и насочвала клиентите към определени щандове и продукти.

Служителите на ДИТ обяснили, че св. Д. все пак трябва да попълни декларация и това било сторено със съдействието на управителите и служителите на ДИТ, които й обяснявали къде, какво следва да напише, в това число и на испански език, доколкото същата била израснала в Испания и срещала затруднения в писането на български език.

След попълване на декларацията било установено, че лицето няма навършени 18 години, поради което и след снабдяване с необходимите документи трудов договор между страните бил подписан на 22.08.2021г.

При проверката на 10.08.2021г. от управителя бил поискан трудов договор за М. Д., 2 като такъв обаче не бил предоставен, поради което и бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ.

Видно от проведения разпит на св. Д. чрез видеоконферентна връзка, в процесния ден, се намирала в обекта, тъй като ден по-рано видяла оферта за работа в jobs.bg и отишла на място заедно със свои роднини, за да проучи условията и ако й харесат да започне работа.

В момента на проверката просто стояла до касата и поздравявала клиентите, като описала именно това в декларацията, която й предоставили служителите на ДИТ, като работа за дружеството започнала да извършва впоследствие, след като се снабдила с всички документи и работила там до месец септември 2021г.

В предоставената й декларация, която тя попълнила на английски език, същата вписала следния текст:

„Вчера дойдох на интервю с майка ми. Днес дойдох да видя какво правят работниците тук. Не работя. Само наблюдавам работата. Работниците ми показаха какво да правя. Дойдох в 08.00 часа и си отивам вкъщи в 16.00 часа. Разговарях с Петър Петров и ще получа пари, когато започна работа.“

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било възприето за неоснователно, като на 15.09.2021 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. З., св. Д. и св.Д., които съдът кредитира, тъй като не съдържат никакви фактически противоречия, както и въз основа на всички представени по преписката и изискани писмени доказателства.

Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Между страните по делото не се спори, че св. М. Д. на 10.08.2021г. не е имала сключен трудов договор в писмена форма с дружеството-жалбоподател, като такъв е бил сключен след издаване на разрешение и други документи едва на 22.08.2021г.

3

Последното твърди, че между дружеството и лицето не е било налице каквото и да е правоотношение във връзка с изпълнение на длъжността „помощник магазин“, като отношенията им не са били уредени като трудовоправни, поради което и не би могло да възникне задължение по чл.62, ал.1във вр. чл.1, ал.2 от КТ.

По същество, настоящия състав счита, че от доказателствата по делото не може да се направи еднозначен извод за обективната съставомерност на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. т.е. на работодателя е вменено задължението преди да допусне наетия работник да упражнява трудовата си дейност, да сключи с него трудов договор в писмена форма и след предоставянето на удостоверение от НАП.

За да възникне трудово правотоотношение, което следва да бъде обективирано писмено в трудов договор, е необходимо между страните да е налице съгласие относно всички елементи на последното визирани в чл.66 от КТ, а именно мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.

Видно от показанията на проверяващите, а и на самото лице по повод на което се е случила проверката – св. Д., на датата на проверката се е намирала в магазина за хранителни стоки, но не е извършвала фактическа дейност като „помощник магазин“, а единствено е стояла до касата, поздравявала клиенти и евентуално им показвала къде се намират определени стоки, които те са търсили и чието местонахождение същата била забелязала.

Съдът кредитира показанията на Д., която още при попълване на декларацията е посочила, че към момента на проверката не е работила по трудов договор, а единствено се е запознавала с вида и характера на работата, като е наблюдавала извършвания в магазина работен процес.

Доказателства за противното в настоящото съдебно производство не бяха събрани, тъй като за наличието на трудово правоотношение е необходимо да се установи, че св. Д. е полагала труд и престирала работна сила периодично и многократно в полза на жалбоподателя.

Доказателства, които да оборят показанията й не са налице, а единствено само тълкуване от страна на проверяващите и наказващият орган относно основните елементи на трудово правоотношение.

От доказателствата по делото се установява, че между страните не е имало договорки нито за работно време, нито за размер на полагаемо се трудово възнаграждение, нито задължение за постигане на какъвто и да е трудов резултат, поради което и според съда в случая отсъстват основни белези на трудово правоотношение.

4

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че по делото не се установи по несъмнен и безспорен начин наличие на трудово правоотношение между жалбоподателя и св. Д., което по своето естество да включва постигане на съгласие между страните относно престиране на труд в полза на „Фреш ПМ“ ООД, място на работа, работно време, трудово възнаграждение и трудова длъжност, поради което и не е осъществен състава на нарушение на чл.62 ал.1 във вр. чл.1ал.2 от КТ.

Предвид това обжалваният акт следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора не следва да се присъждат разноски на въззиваемата страна поради това, че жалбата е уважена, а що се отнася до претенцията на въззивника съдът намира, че на същия се дължи присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото делото не се отличава със сериозна правна и фактическа сложност, като обстоятелството, че е протекло в повече от едно заседание се дължи единствено на факта, че свидетелката Д. се намира в чужбина и е отнело време за осъществяване на връзка със същата, а именно сумата от 800 лева, като към нея се прибави и дължимото ДДС (160 лева), с оглед на представените доказателства за заплащането му.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 03-2100001/15.09.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „Фреш ПМ” ООД на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.