Определение № 388 от 11.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500238 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адвокат Д. Б. в качеството му на пълномощник на ищеца Г. Р. В.,ЕГН-********** против определение № 16168/31.12.2024г.,постановено по гр.д.№ 5001/2024г. по описа на ПРС,7-ми гр.с.в частта му,с която е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца Г. Р. В. с вх.№ 110855/30.10.24г.за изменение на постановеното по делото решение № 4219/29.10.24г.в частта му за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество,като определеното в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 300лв.се увеличи на 400лв.

Ответната страна по частната жалба- „Ти Би Ай Банк“ЕАД,ЕИК131134023 в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето без уважение.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Г. Р. В. против „Ти Би Ай Банк“ЕАД за осъждане на ответника да му заплати на осн.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД сумата от 1200лв.,представляваща недължимо 1 платена сума по нищожна клауза за еднократна такса за оценка на риска по договор за потребителски кредит от 06.08.19г.,сключен между страните.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск и тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв.Д. Б., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските,като присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение бъде увеличено от 300 на 400лв.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му по съображения, че не е обвързан с определените в НМРАВ № 1/04г.минимални размери на адв.възнаграждения,като се е позовал на актуалната практика на СЕС.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно.Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА обаче следва да се отчете и практиката на Съда на Европейския съюз.С Решение от 28.07.2016г.по дело C-57/2015 Съдът на ЕС е приел, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски,като се вземат предвид фактори като предмета на спора,неговата цена или труда,който трябва да се положи за защитата на съответното право.Съдебните разноски,които следва да понесе загубилата делото страна,трябва да бъдат "пропорционални".Прието е, че съответстваща на правото на ЕС е уредба,която допуска съдът да може във всеки случай,в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,който се счита за несправедлив,да се отклони по изключение от този режим.Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС,като при необходимост,по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,дори последваща,която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.С Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16. Съдът на Европейския съюз е тълкувал чл.101,§ 1 от ДФЕС във връзка с чл.4,§ 3 от ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази по чл.36,ал.2 от ЗА и чл.78,ал.5 от ГПК,съгласно която,от една страна,адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,определен с 2 наредба,приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България),и от друга страна,съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,§ 1 от ДФЕС.Прието е, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Предвид предимството на първичното общностно право- чл.101,§ 1 от ДФЕС пред националното ни законодателство и на основание чл.633 от ГПК, разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗА в частта й,предвиждаща минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет,под който адвокатско възнаграждение не може да бъде определено,не следва да бъде прилагана.По всяко дело, по което следва да се определи такова, националният съд ще следва да извърши преценка на правната и фактическа сложност на делото,без да бъде ограничаван от определения в Наредба № 1/09.07.2004г.минимален размер.Единственото ограничение тук ще бъде свързано с преследваната от наредбата цел, а именно да се гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за свой (отрицателен) резултат влошаване качеството на предоставяните правни услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.В този смисъл са и мотивите на районния съд,изложени в решението му в частта за разноските,към които препраща и атакуваното определение.

Първоинстанционният съд обаче не е направил правилна преценка на обема на извършените от пълномощника на ищеца правни действия във връзка с делото.В конкретния случай следва да се отчете,че материалният интерес по делото не е нисък-1200лв.Действително делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност,тъй като се касае за спор,по който вече има установена съдебна практика.С исковата молба обаче пълномощникът на ищеца е направил доказателствено искане-допускане на ССЕ,което е уважено.Производството е приключило след проведени две съдебни заседание,в които пълномощникът на в. се е явил и е взел участие при разпита на вещото лице по изготвената ССЕ.

Предвид горното съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя би бил в размер на 400лв.,т.е.в минималния размер по Наредба №1 с оглед общия материален интерес по делото и реално извършените от адв.Б. действия по оказване на правна помощ, а именно- изготвяне на исковата молба,направени доказателствени искания,участие в две съдебни заседания.

Предвид горното обжалваното определение следва да се отмени в атакуваната му част,като се измени постановеното по делото решение в частта 3 му за разноските и се увеличи размера на адв.възнаграждение,дължимо от ответника на осн.чл.38,ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца от 300лв.на 400лв.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 16168/31.12.2024г.,постановено по гр.д.№ 5001/2024г. по описа на ПРС,7-ми гр.с.в частта му,с която е оставена без уважение молба с вх.№ 110855/30.10.24г.от процесуалния представител на ищеца Г. Р. В.,адв.Д. Б.,за изменение на постановеното по делото решение № 4219/29.10.24г.в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от

ГПК решение

№

4219/29.10.24г.,постановено по гр.д.№ 5001/2024г.на ПдРС в частта за разноските, като:

УВЕЛИЧАВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,които е осъдено „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК-131134023 да заплати на адвокат Д. Г. Б.,личен № 1100108640,от АК-Пловдив със служебен адрес: гр.***, от 300(триста)лв. на 400(четиристотин)лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4