Определение № 4303 от 09.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4303 гр. София, 09.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20268002101045 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от М. М. Е. и Н. Т. Е., чрез адв. Е. Ф., и от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор А.П. – прокурор при Апелативна прокуратура – София, против решение № 1268 от 05.11.2025 г. по в. гр. д. № 688/2025 г. на Софийски апелативен съд .

С обжалваното решение е потвърдено решение № 4341 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 198/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от М. и Н. Е. – наследници по закон на починалия в хода на производството ищец Т. Р.ов Е., иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство, образувано по сл. д. № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП № II048/1999 г. по описа на Военноокръжна прокуратура – София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 120 000 лв.

Със същото решение е потвърдено и първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищците срещу държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България , иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в неизпълнение на задължението на държавата да разследва по ефективен начин нарушенията на правата по чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 7, вр. с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, осъществени през периода 1985–1989 г. във връзка с т.нар. „възродителен процес“.

1

Със същото решение е потвърдено и първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищците срещу държавата, представлявана от Народното събрание, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т.

2 ЗОДОВ за сумата от 250 000 лв., предявен като частичен за сума в общ размер на 1 000 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в неизпълнение на задължението на държавата да въведе и поддържа ефективна законодателна уредба, гарантираща адекватно обезщетение и ефективен достъп до справедлив процес при нарушени човешки права от незаконно задържане в периода 1985-1989 г.

С въззивното решение е отменено и Решение № 17100 от 28.10.2024 г. по гр. д. № 198/2022 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.

250 ГПК, като първоинстанционното решение е допълнено с отхвърлителен диспозитив относно претендираната законна лихва за периода от 10.01.2019 г. до 10.01.2022 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторите – ищци обжалват въззивното решение в следните части: 1) в частта, с която е потвърдено решение № 4341 от 17.07.2024 г. по гр. д. № 198/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск по чл.

2б ЗОДОВ за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., както и в частта, с която като е отменено решение № 17100 от 28.10.2024 г. по гр. д. № 198/2022 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е допълнено първоинстанционното решение с отхвърлителен диспозитив относно претендираната законна лихва върху главницата за периода от 10.01.2019 г. до 10.01.2022 г.; 2) в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният срещу държавата, представлявана от Народното събрание, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за сумата от 250 000 лв., предявен като частичен иск от общо вземане в размер на 1 000 000 лв.; 3) в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният срещу държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т.

2 ЗОДОВ за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в неизпълнение на задължението на държавата да разследва по ефективен начин нарушенията на правата по чл.

4, чл. 5, чл. 6 и чл. 7, вр. с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, осъществени през периода 1985–1989 г. във връзка с т.нар.

„възродителен процес“.

Поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По отношение на иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ поддържат, че въззивният съд 2 неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като формално е отчел релевантните обстоятелства, без да им придаде необходимото значение при индивидуализацията на вредите.

Според касаторите съдът е подценил значението на изключително дългия период на наказателното производство, изтичането на абсолютната давност и лишаването на наследодателя им Т. Р.ов Е., починал на 65-годишна възраст, от възможността приживе да получи достъп до правосъдие и справедливост по отношение на претърпените от него вреди. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че продължителността на производството се дължи на фактическата и правна сложност на случая, а не на продължителни периоди на бездействие и неправилни действия на разследващите органи, довели до неприключване на наказателното производство и изтичане на давността. Излагат съображения, че при определяне на обезщетението не са съобразени в достатъчна степен стандартите на ЕСПЧ относно критерия за разумен срок и размера на справедливото обезщетение, както и конкретният залог на производството за наследодателя им, който поради забавянето е бил лишен от възможността да реализира правата си. Твърдят също, че въззивният съд неправилно не е взел предвид оплакванията им за предубеденост на прокурора при провеждането на наказателното разследване, което според тях е допринесло за неговото неоправдано забавяне. По отношение на произнасянето относно законната лихва върху присъденото обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ поддържат, че въззивният съд неправилно е определил началния момент на дължимостта й, като е приел, че същата се дължи от датата на предявяване на иска. Според касаторите определеният размер на обезщетението от 30 000 лв. не включва и периода от три години преди предявяването на иска, за който претендират законна лихва, тъй като този период не е намерил самостоятелно отражение при индивидуализацията на вредите. Излагат съображения, че при сходни производства за същото наказателно производство са присъждани обезщетения в същия размер, ведно със законна лихва за тригодишния период преди предявяване на исковете, поради което отхвърлянето на претенцията за този период води до непълно обезщетяване на претърпените вреди.

Поддържат, че продължителността на производството след 2019 г. до предявяването на иска не е получила парично изражение при определяне на размера на обезщетението и не може да се приеме, че е включена в присъдената сума. По отношение на иска с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ срещу държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България поддържат, че въззивният съд неправилно е отхвърлил претенцията, като е приел, че наличието на множество извършени следствени действия само по себе си е достатъчно, за да обоснове ефективност на разследването.

Според касаторите съдът е подменил съдържанието на критерия за „ефективно разследване“, който съгласно стандартите на ЕСПЧ изисква проверка за неговата независимост, безпристрастност, задълбоченост, своевременност и способност да доведе до установяване на истината и отговорността на извършителите, а не формално отчитане на броя на извършените действия. Излагат съображения, че въззивният съд не е обсъдил конкретните обстоятелства, сочещи на неефективност на разследването, 3 включително дългите периоди на бездействие, организационните дефекти, връщането на обвинителни актове, късното извършване на действия по разследването, непълното участие на пострадалите и твърдяната предубеденост на наблюдаващия прокурор, обусловена от етнически предубеждения. Поддържат, че тези обстоятелства сочат на липса на независимо и безпристрастно разследване, като се позовават на практиката на ЕСПЧ относно задължението на държавата да проведе ефективно разследване при тежки нарушения на основни права. Твърдят, че въззивното решение е вътрешно противоречиво, тъй като, от една страна, съдът е установил в производството по чл. 2б ЗОДОВ прекомерна продължителност на разследването, периоди на бездействие, кампанийност и организационни пропуски, а от друга страна, е приел, че същото разследване отговаря на изискванията за ефективност.По отношение на иска с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ срещу държавата, представлявана от Народното събрание, поддържат, че въззивният съд неправилно е приел, че самото наличие на законова уредба по ЗПГРРЛ и предвидения в нея ред за изплащане на обезщетения изчерпва задълженията на държавата по правото на Европейския съюз. Според касаторите съдът не е приложил правилно изискването по чл.

12, ал. 2 от Директива 2004/80/ЕО за осигуряване на „справедливо и подходящо обезщетение“, като не е извършил преценка дали предвиденият механизъм реално гарантира адекватна компенсация с оглед тежестта на претърпените вреди. Излагат съображения, че определените по ЗПГРРЛ обезщетения са символични и явно недостатъчни, като посочват, че изплатеното на наследодателя им обезщетение за лишаване от свобода възлиза на 1,50 лв. дневно, което не отговаря на стандартите за ефективно обезщетяване съгласно практиката на Съда на ЕС и ЕСПЧ. Поддържат, че въззивният съд неправилно е ограничил проверката си до наличието на законодателен механизъм, без да анализира неговата ефективност и способност да осигури реално поправяне на вредите, причинени от тежки нарушения на основни права. Твърдят, че по този начин съдът е нарушил изискването на чл. 12, ал. 2 от Директива 2004/80/ЕО и е приел за изпълнено задължение на държавата, въпреки че действащата уредба не гарантира справедливо и подходящо обезщетение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими към предмета на спора, фактите, на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка на доказателствата; 2/ Какво е значението на продължителността на забавеното дело по иск по чл. 2б от ЗОДОВ за определяне на размера и паричното остойностяване на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от нарушението на чл.

6, § 1 от ЕКПЧОС (разумен срок); В частност, как се отчита продължителността на забавеното дело при определяне на паричния израз/еквивалент на обезщетението; 3/ Имат ли значение вредите от престъплението, предмет на разследването по забавеното дело, при определяне на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2б от ЗОДОВ 4 и какво е значението им; 4/ Как се прилага и отчита критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД относно изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи и съобразяване на съдебната практика в сходни хипотези, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на сходни неимуществени вреди от един и същи вид и източник, и длъжен ли е съдът да отчете промените в икономическите условия и жизнения стандарт; 5/ Как се определя справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2б от ЗОДОВ и кои обстоятелства следва съдът да отчете при определянето му;