Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 15.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1315/2023
Вид
Решение № 163
Подписан
15.02.2024
В сила
20.09.2024
Състав
Симеон Симеонов Михов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бургас, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20232100101315 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от М.

И. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, ет.*, ап.*, чрез пълномощник адв. Георги Радков от АК-София, със съдебен адрес: гр.София 1000, ул. „Позитано“ № 2, с адрес за призоваване по чл.38 ал.3, вр.ал.2 от ГПК против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, да бъде осъдено да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1947,34 лв. – разходи за лечение, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на ПТП от 08.04.2023г. с причинител Й. Д. В., ведно със законната лихва от 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 08.04.2023г. в гр.Б. на ул. „Шар планина“ № 11 е настъпило ПТП, при което при необезопасено движение на заден ход л.а. “Фолксваген Пасат” с per. № ***, управляван от Й.

Д. В. с ЕГН ********** от гр.Б. е блъснал М. И. К., при което последният е получил счупване на тялото (диафизата) на дясна лъчева кост, болки в лява китка и лява предмишница и е бил хоспитализиран в УМБАЛ Бургас АД. Й.В. е нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра на 1 заден ход с ППС без да се увери, че зад него няма преминаващи хора. Било образувано досъдебно производство (неясно пред кой орган). Според ищеца, за л.а. “Фолксваген Пасат” има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД по полица със срок на валидност от 12.12.2022 г. до 11.12.2023 г. Затова и веднага след станалото ПТП към ответника била предявена претенция за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от М. И. неимуществени вреди, за което била образувана застрахователна преписка № *****105. Към момента на завеждане на исковата молба, застрахователното дружество е отказало изплащане на каквото и да е обезщетение.

Ищецът твърди, че е преживял емоционален шок – психотравма, с изключителни интензитет и социална значимост, ситуативно влошени характеристики на вниманието и паметта, наличие на безпокойство и тревожност, влошено настроение без видими причини. Продължава да изпитва страх за себе и своите близки, налице е страхова невроза, тъй като често изпадал в паника. И към настоящия момент има нужда от подпомагане при движение, а станалото се е отразило изключително зле и на отношенията с близките му – станал е „друг човек“ в отрицателен смисъл.

В постъпилия писмен отговор, ответникът „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД оспорва предявените искови претенции, като ги счита за неоснователни и необосновани. Оспорва се механизма на описаното от ищеца ПТП, причината за настъпването му и вината на водача Й. В.. Признава се обстоятелството, че отговорността на водача Й.В. би била покрита от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключена с „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, но всъщност липсват каквито и да било доказателства за вината му – т.е., че липсва причинно-следствена връзка между действията на водача и настъпилите последици за ищеца.

Според застрахователя, М.К. е допуснал нарушения на чл.108 от ЗДвП – задължението да се движи по тротоарите, а по пътното платно само ако липсват такива; на чл.113 ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП – спазване на определени правила при пресичане на пешеходни пътеки; чл.114 от ЗДвП – да не навлиза внезапно на пътното платно и др. Обобщава, че нарушаването на цит.разпоредби е довело до съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца и това следва да бъде отчетено от съда. Ищецът не е изпълнил и 2 указанията на застрахователя, като приложените документи са недостатъчни за ангажиране отговорността на застрахователя.

При условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното обезщетение с довод, че не е съобразен с критериите на в чл.

52 от ЗЗД. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер и не следва да служи за неоснователно обогатяване на ищеца. Направено е и възражение за съпричиняване от страна на М.И., който е допринесъл в значителна степен за станалото ПТП.

Излагат си и съображения за неоснователност на предявената претенция за лихви, тъй като представеното пред застрахователя заявление не било редовна застрахователна претенция, след като ищецът не бил изпълнил задължението си по чл.498 ал.1 и 2 КЗ, вр. чл.380 ал.1, изр.2 КЗ – да представи доказателства за ангажиране отговорността на застрахователя.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна с нарочна молба, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер.

В съдебно заседание ответното „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите съдебно-автотехническа и медицинска експертизи.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета по преписка № *****105 при застрахователя (л.14-15 по 3 делото). Исковата молба е постъпила в съда след постановения отказ за плащане от застрахователя.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД и участвалото в ПТП, МПС л.а.

“Фолксваген Пасат” с per. № ***, по повод ЗЗГО полица със срок на покритието 12.12.2022 г. до 11.12.2023 г. (непредставена).

Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.04.2023г. на ОД на МВР-Бургас (л.10-12), участници са били МПС с ДК № ***, марка „Фолксваген“, модел “Пасат“, собственост на Я. М., управлявано от Й. В. и пострадалия пешеходец М. К.. Като пострадали лица са вписани и С. К. и Д. К.. Автомобилът е получил счупване на задно панорамно стъкло. Пострадалият М.К. е бил откаран със случаен превоз и настанен в болница в УМБАЛ Бургас. Като причина за станалото ПТП е вписана маневра на заден ход от автомобила, без водачът да се убеди, че зад него няма пешеходци. Получените травми и наранявания са отразени подробно в съставената медицинска документация (л.16-21; 31-64).

Образувано досъдебно производство няма доказателства да е имало.

Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.121-126), автомобилът е технически изправен. Описан е подробно механизмът на станалото ПТП, което се е случило в светлата част на денонощието при маневра на автомобила на заден ход. В отговора на последната задача, вещото лице е посочило неспазване правилата за спиране и за движение на заден ход от страна на водача на МПС като субективна предпоставка за възникналото ПТП. В съдебно заседание вещото лице заяви, че водачът е погледнал назад преди да потегли, но тогава не е имало движение от страна на ищеца и семейството му.

В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.110-118), вещото лице д-р Хр.Х. е изброил получените от ищеца травми и е посочил, че същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Установяването на фрактурата на лява лъчева кост с дислокация на костните фрагменти е наложило оперативна намеса с цел избягване на вторична дислокация. Периодът за възстановяване по отношение на фрактурата е 4 няколко месеца, през което време е бил нетрудоспособен. В съдебно заседания вещото лице обясни, че фрактурата е получена вероятно при посрещане на задното стъкло на автомобила с изпъната ръка.

Участникът в инцидента Й. В. заяви, че закарал приятел и спрял близо до Свободния университет, до казани за боклук. Бил включил аварийните светлини. Наложило се да даде на заден ход – погледнал в дясното огледало и видял хора близо до тротоара, но решил, че няма да пресичат и започнал маневрата. Хората обаче се оказали в „мъртвата точка“ – не видял, че са започнали да пресичат, последвал удар от счупено стъкло и свидетелят спрял. Жената и детето били паднали, а мъжът седял на тротоара и се държал за ръката, в съзнание и контактен. После с кола на спешната помощ го откарали в болницата. Досъдебното производство било прекратено, не е получавал документи по него.

Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.

На 08.04.2023 г., около 16:54 часа на ул. „Шар планина“ в гр.Б. на пътното платно за активно движение, пред реда на паркираните перпендикулярно коли е бил спрял л.а. с ДК № *** управляван от Й.В.. Преценил, че трябва да премести автомобила на заден ход и имайки видимост единствено чрез лявото огледало за обратно виждане, не видял излизащите зад паркираните автомобили пешеходци М. К., неговата съпруга и дъщеря му, които предприели пресичане на платното пред Банка ДСК. К. възприел л.автомобил едва след като излязъл иззад паркираните коли и поради късата дистанция не успял да избегне удара. Пострадалият е бил с лявата си ръка в посока на автомобила и с дясната успял да оттласне съпругата и дъщеря си, които паднала на земята, а самият той с лявата си ръка поел удара, като счупил задното панорамно стъкло на автомобила. Вследствие на удара, М. К. е претърпял телесни увреждания: фрактурата на лява лъчева кост в дисталната част с дислокация на костните фрагменти. Тези травми са довели до затрудняване на движенията и осъществяване на основната функция на лявата ръка за срок не по-малък от 4 месеца при установения по делото ход на оздравителния процес.

Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената 5 медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, а също и от показанията на свидетеля В., както и от приложената справка от НОИ. Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението на в.л. В.Г. – л.122, на което съдът се позовава изцяло. Причините са субективни – недостатъчна концентрация, неспазване на правилата за паркиране – Й.В. е спрял в активното платно за движение и предприемане на маневра на заден ход при липса на видимост и на лице, което да му указва за движението.

Съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на М.К. сочи безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 08.04.2023г., когато пострадалият се е озовал зад л.а.м. „Фолксваген“ при движението му на заден под. Получените увреждания са предизвикали болки и страдания, като възстановяването продължава повече от 4 месеца, през който период значително е влошено качеството на живот – в.лице д-р Х. е прегледал лично пострадалия и същият все още е изпитвал болки. Уврежданията отговарят да са причинени от удара в панорамното задно стъкло на автомобила, при изпъната лява ръка и са в причинна връзка с настъпилото ПТП (л.112).

Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищецът М. К. е претърпял страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има Й. В.. Последният чрез своите действия, противоправно е причинил на ищеца средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № ***, управляван от Й.В..