Определение № 2992 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2992 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002104710 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №3643/02.10.2024г. на В. Д. К. срещу Решение №148/16.07.2024г. по в.гр.д. №255/2024г. по описа на Смолянския окръжен съд. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди, че изводите на въззивния съд не кореспондират на събраните по делото доказателства. В изложението се сочи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване като са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди изявлението в нотариалния акт на родителите Д.

С. К. и Ф. С. К., че даряват незастроен недвижим имот и да установи действителната воля на дарителите, която изключва построените в имота сгради?“ Този въпрос се поставя във връзка с твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил изявлението в нотариалния акт, че се прехвърля незастроен имот, въпреки че в имота вече има построен гараж и построена в груб строеж жилищна сграда, т.е. очевидно волята на родителите е била да прехвърлят на сина си само незастроената част от имота, но не и сградите в него. По този въпрос се твърди произнасяне на съда в противоречие с решение №81 от 07.07.2009г. по т.д. №761/2008г., ВКС, решение №115 от 1.11.2010г. по т.д. 939/09г., решение №26/26.4.2017г. по гр.д.

№50246/16г. на ВКС, решение № 89 от 17.07.2009г. по т.д. №523/08г. на I ТО на ВКС, в които е прието, че тълкуването е подчинено, зависимо, производно мислене, което трябва да се съобразява със своя предмет и да съдейства за разкриване на съдържанието му, т.е. то винаги е дейност по установяване точния смисъл на предмета на тълкуване.

2. „Не следва ли да се приложи по аналогия посочената практика на ВКС, отразена в тълкувателно Решение №5/2015 от 18 май 2017 год. на ОСГК на ВКС, и да се приеме, че ако 1 в нотариалния акт не фигурират построените в имота сгради, не са описани и не фигурират в удостоверението за данъчна или пазарна оценка, ако същите представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС?“ Касаторът счита, че щом прехвърлителят е посочил в нотариалния акт, че прехвърля земята, без да посочва, че прехвърля и сградата, не е нужно да прави и съответно негативно изявление, с което още веднъж да определи предмета на прехвърлянето. С оглед на което твърди, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с приетото в посоченото ТР.

3. „Длъжен ли е съдът да направи преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка?“, който въпрос се поставя във връзка с твърдението, че съдът едностранно е възприел събраните доказателства, в частност свидетелските показания, като не ги е преценил контекста на всички събрани доказателства в тяхната последователност и взаимовръзка. Счита, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №134 по гр.д. №3482/2018г.; решение №162 по гр.д. №7320/2013г., решение №24 по гр.д. №4744/2008г., решение №58 по гр.д. №408/2010г., решение №24 по т.д.

№1040/2012г. и решение №98 по гр.д. №952/2010г., в които се приема, че в мотивите съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост, като е необходимо да посочи защо възприема определени доказателства като недостоверни.

4. „Какво е правното значение на признанието, че имотите са наследствени при равни квоти, материализирано в попълнената и подписана саморъчно и подадена лично на 15.09.2022г. от В. К. декларация, в която за жилищната сграда е посочено, че е построена през 1980г., за гаража че е построен през 1977г. и като собственици на двете сгради изрично е посочено, че са съсобствени с В. К. при равни квоти по 1/2 идеална част?“ Този въпрос касаторът поставя предвид становището си, че до 15.09.2022г. ответникът В. К. не е декларирал право на собственост върху недвижими имоти на свое име, не е заплащал данъци както за земята, така и за сградите, не е демонстрирал по никакъв начин намерение за своене или собственически права върху тях, а признанието на факт, съдържащото се в подадената декларация съдът следва да прецени на осн. чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по делото. В този смисъл счита, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение №24 по т.д. №1040/2012г., решение №98 по гр.д. №952/2010г. на ВКС; решение №24 по т.д.

№1040/2012г., и решение №127 по гр.д. №637/2009г. на ВКС, в което се приема, че декларирането на имота и заплащането на данъци за целия имот /и сгради/, съставлява също обективиране на намерението да се свои имота за себе си, действия, на които ответникът по никакъв начин не се е противопоставял.

5. „Кой е началният момент на давностното владение, осъществено от родителите на страните- построяването на сградата като самостоятелен обект, отделен от земята или от довършването на сградата?“ Касаторът твърди, че разрешението на въззивния съд по този въпрос е в противоречие в Решение №277 от 17.08.2011г. по гр. д. №1067/2010г., решение №188 от 28.03.2002г. по гр. д. №559/2001г. и Решение №958 от 15.12.2009г. на ВКС по гр. д.

2

№2246/2008г.

6. „Каква е разликата между владението и търпимите действия и следва ли посочените погоре действия, извършвани от бащата Д. К. в продължение на повече от 20 години да се приемат като търпими?“ Този въпрос касаторът поставя поради несъгласието му с извода на въззивния съд, че допускането от ответника на родителите и на племенницата му да живеят в неговата жилищна сграда представляват „търпими действия“. Счита, че в противоречие с решение №483/11.12.2012г. по гр.д. №493/2012г. на ВКС е приетото от въззивния съд, че извършеното от родителите на страните строителство със собствени средства на гараж през 1977г. и на жилищна сграда в периода 1980г.-1985г., довършителни работи в следващите години, електрификацията на сградата през 2001г., извършеното от тях разпределение на жилищните етажи на двете им деца и приемането на това разпределение от тях; изграждане на двата входа на приземния /избения/ етаж с два електромера, декларирането на имотите като СИО и платените данъци са търпими действия, а не покриват съдържанието на правото на собственост, въпреки, че до смъртта си бащата се е възприемал като собственик.

Ответникът по касационната жалба – В. К., чрез депозирания чрез адв. Н. М. писмен отговор, моли касационно обжалване да не бъде допускано, тъй като оплакванията в жалбата са неоснователни. Счита, че въззивният съд е изложил подробни и последователни мотиви, като, след задълбочено обсъждане на събраните доказателства, е отговорил на всички, поставени от жалбоподателя въпроси. Развити са подробни съображения за недопустимостта на касационното обжалване във връзка с всеки от поставените от касатора въпроси, както и подробно становище за неоснователността на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Д. К. срещу В. Д. К. положителен установителен иск за собственост за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство, извършена неформална делба и давностно владение, продължило повече от 13 години, на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], а именно: жилище със застроена площ 81 кв.м., находящо се на втори жилищен етаж от жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етаж, ведно със 1/2 идеална част от сутерена, състоящ се от гараж и две стаи, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот пл. № 32 с площ 1697кв,м., за който е отреден УПИ [№], кв. 11 по ЗРП на [населено място] при описите граници, както и на 1/2 идеална част от гараж със застроена площ 24 кв., построен в същия имот. В условията на евентуалност ищцата е предявила срещу ответника положителен установителен иск за собственост по чл.

124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на основание наследствено правоприемство от родителите си Е. М. К. /Д. С. К./ и Ф. С. К., на 1/2 идеална част от триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м., се състояща се от приземен и два жилищни етаж и 1/2 идеална част от гараж със 3 застроена площ 24 кв., ведно с правото на строеж върху поземлен имот пл. № 32 с площ 1697кв.м., за който е отреден УПИ [№], кв. 11 по ЗРП на [населено място] при описаните граници, като моли да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити на основание приращение по чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот акт №124, т.2, дело №174/05.06.2023г., с който ответникът е признат за собственик по приращение на описаната жилищна сграда и гараж, като издаден без да са налице посочените в него основания.

Ответникът е оспорил предявените искове.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на процесните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], въз основа на неформална делба и давностно владение, продължило повече от 13 години, като е уважил предявения в условие на евентуалност иск, и е приел за установено, че ищцата е собственик по наследствено правоприемство от родителите си Е. М. К. и Ф. С. К., на следните недвижими имоти: 1/2 ид. част от триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м., състояща се от приземен и два жилищни етажа и 1/2 ид. част от гараж със застроена площ 24 кв., които сгради са разположени в поземлен имот пл. № 32 по ЗРП на [населено място], общ. М., с площ от 1697 кв.м. ведно с правото на строеж за тази част върху поземления имот. Отменил е нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити на основание чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот №119, том I, рег. №1302, дело №110 от 05.06.2023г., с който В. К., е признат за собственик на основание приращение по чл. 92 от ЗС, чрез строителство в собствен поземлен имот, на триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м., и 1/2 идеална част от гараж със застроена площ 24 кв., построени в поземлен имот пл. № 32 по ЗРП на [населено място], общ. М..

По въззивна жалба на В. К., въззивният съд е отменил първоинстанционото решение в частта му, с която е признато за установено в отношенията между страните, че В. К. е собственик въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Е. и Ф. К. на процесните имот, както и в частта му, с която е отменен е нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по приращение по чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот №119 от 05.06.2023г., с който ответникът К. е признат за собственик на осн. чл. 92 от ЗС, чрез строителство на същите имоти.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за безспорно, че страните по делото са сестра и брат и са законни наследници- деца на Ф. С. К. /Ф. С. К./, починала на 18.02.2016г. и на Е.

М. К. /Д. С. К./, починал на 14.05.2017г.

Приел е за установено също, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №62, том II, дело №62/1987 от 23.12.1987г. наследодателят на страните Д. К. по време на брака му с Ф. К., е признат за собственик по давностно владение и наследство на празно дворно място от 1697 кв.м., съставляващо имот пл.№32 по кадастралния план на [населено място], П. област.