Решение № 222 от 12.11.2019, Районен съд - Павликени

Р Е Ш Е Н И Е гр. Павликени 12.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия:

Евелина Карагенова

При секретаря Венка Миланова, като разгледа докладването от съдията Гр.

Д. № 934 по описа за 2018 год., на Павликенския

Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „***” ЕАД гр.С. , представлявано от Марин Д. Д.-***на СД и Н. Т. С.като *** директор чрез юрисконсулт Ц.П. по предявени обективно съединени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу К.А.М. *** по издадена заповед по чл.410 от ГПК по Чгд № ***/2018 на ПРС . Ищецът твърди,че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „***” ЕАД гр.С. е образувано Чгрд.№***/2018г. по описа на ПРС и е издадена заповед №***/24.108.2018г.., в която се разпорежда длъжникът да заплати на заявителя сумите 575.03лв. главница по договор за заем №***/29.07.2016г между „***“ ООД и длъжника, 113.42лв. договорна лихва от 27.11.2016г-24.09.2017г, 25.96лв. такса оценка досие, 493.27лв. такса услуга „***“, 71.26лв обезщетение за забава от 19.05.2017г-02.07.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 02.07.2018г до окончателното изплащане и 75.58лв. направени разноски по заповедното производство. На 19.05.2017г е сключен договор за цесия между„***“ ООД и „***“ЕАД гр.С. като вземането на „***“ ООД срещу длъжника е прехвърлено ведно с всички привилегии, обезпечения принадлежности,вкл всички лихви, такси, комисионни и др. разноски. „***“ ООД е упълномощила „***“ЕАД като цесионер от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжника, като на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД е изпратено уведомително писмо от 06.06.2017г за цесията до постоянния адрес на длъжника, върнато в цялост, после е изпратено второ уведомително писмо от 28.11.2018г до настоящия адрес на длъжника, върнато в цялост. Към исковата мола е представено уведомително писмо до длъжника за извършената цесия. В исковата молба е посочено, че по сключения договор за паричен кредит кредитодателят му е предоставил сумата 800лв., усвоена от длъжника, която той е следвало да върне с лихва от

157.80лв. на 60 равни седмични погасителни вноски всяка от по 15.96лв като първата вноска е била платима на 07.08.2016г, а падежа на последната вноска е бил на 24.09.2017г.В договора е договорено длъжникът да заплати такса оценка на кредитното досие от 40лв., включена в погасителните вноски на 60бр. по 0.67лв, платими на падежните дати на погасителните вноски.Кредитополучателят е избрал да ползва услуга доставка на заемната сума в брой по местоживеене и седмично събиране на погасителните вноски по местоживеене на длъжника-услуга „***“ в размер на 662.37лв.,включена в седмичните погасителни вноски от по 11.37лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне по заема е 1680.17лв., включваща 800лв. главница, 157.80лв. договорна лихва, 40лв. такса *** и 682.37лв. такса услуга „***“ на 60 равни седмични вноски всяка от по 28.01лв. като последната е изравнителна от 27.58лв.Краен срок на издължаване на задълженията е 24.09.2017г и поради изтичането му, не е обявена предсрочна изискуемост на кредита.Заявителят-ищец е начислил обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва в периода 19.05.2017г-датата на договора за цесия до входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда в размер на 71.26лв. Кредотополучателят е заплатил частично дължимите суми като е платил сумата от 472.49лв., с която е погасена 189.10лв. такса услуга „***“, 14.04лв такса ***, 44.38лв договорна лихва и главница

224.97лв. В исковата молба се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 575.03лв. главница по договора за заем, 113.42лв. договорна лихва от 27.11.2016г-24.09.2017г, 25.96лв. такса ***, 493.27лв. такса услуга „***“, 71.26лв обезщетение за забава от 19.05.2017г-02.07.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 02.07.2018г до окончателното изплащане.Претендират се направени разноски в заповедното производство и в настоящото производство.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника. Твърди, че исковете са допустими, но са неоснователни. Твърди,че длъжникът не е запознат с извършената цесия. Оспорени са претендираните суми по размер и основание, начислената такса на услуга „***“ не посочена за какъв период от време е, кредиторът не се е възползвал от правото да обяви договора за предсрочно изискуем. Търди,че липсват данни за усвояването от длъжника на сумата от 800лв.Твърди,че клаузата „***“ е неравноправна клауза и е нищожна тъй като в противоречие с добрите нрави. До длъжника не е изпратена покана за плащане, която той да я е получил лично, липсват доказателства за последното плащане от длъжника по кредита.Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е безспорно установено, че между „***“ ООД и длъжника е сключен договор №***/29.07.2016г., по силата на който е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на попълнен от кледитополучателя формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр, подписани от страните по договора за кредит. Именно по силата на този договор заемодателят е отпуснал на заемателя - ответника сумата от 800 лева със срок на издължаване от 60 седмици. Между страните е уговорено заплащане на допълнително сумата от 197.80лв., представляваща такса за оценка на досие от 40лв. и общ размер на фиксирана лихва от 157.80лв.,представляваща 31.82%годишно, равняваща се на 48.0%ГПР. В договора е постигнато съгласие меду страните, че клиентът желае да ползва услуга за осъществено от служител на кредитора домашно посещение при доставка на заетата сума в брой по негово местоживеене и седмично домашно събиране на вноските. Общият размер на таксата за домашно посещение е в размер на 682.37лв.

Със знак „х“ в поле на стр.1 от договора, ответникът е маркирал и подписал изборът на тази услуга. Така общия размер на дължимата сума по договора се явява 1680.17лв., платима на 60 седмични плащания от по 28.01лв, а на последното 27.58лв., като първото седмично плащане се далжи на 07.08.2016г. Посочено, че с този договор се рефинансира друг договор за заем на кредитополучателя.

С договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., сключен между „***“ ООД и ищеца, последният е придобил възмездно пакет от вземания на цедента, вкл. вземанията срещу ответника по процесния договор за кредит в размерите и по пера, както са предявени в исковата молба. По делото е представено пълномощно, видно от което цедентът „ ***“ ООД е упълномощил цесионера да извърши от името на първия всички необходими фактически и правни действия за уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на договор за прехвърляне на вземания. По делото не е въведен спор по валидността на изявленията на страните по сключване на договора. Липсва оспорване и на легитимацията на ищеца като приобретател на процесните вземания по договора за цесия. Цесионерът е направил два опита да връчи уведомително писмо за цесията, върнати обратно с отразяване, че лицето не е открито на адреса, намира се в чужбина. Уведомяването обаче се счита надлежно извършено с връчване на препис от исковата молба, макар и по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея чрез назначения му особен представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Съдът намира, че ищецът доказва материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата на договора за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.

От приетото Ч.гр.д. № *** по описа за 2018г. на

ПРС се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №***/24.08.2018г за следните суми: 575.03лв. главница по договор за заем №***/29.07.2016г между „***“ ООД и длъжника, 113.42лв. договорна лихва от 27.11.2016г-24.09.2017г,

25.96лв. такса оценка досие, 493.27лв. такса услуга

„***“, 71.26лв обезщетение за забава от

19.05.2017г-02.07.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 02.07.2018г до окончателното изплащане и 75.58лв. направени разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си

– получени на 23.11.2018г. Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по заповедното производство и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо. Искът е предявен на 21.12.2018г. с клеймо от 18.12.2018г. - в указания месечен срок.

По делото е допусната СсЧЕ и вещото лице дава заключение, че след проверка на документите, съхранявани в деловодството на ищеца и на счетоводните документи при кредитодателя и като е взело предвид твърдението в исковата молба за сумата за погасяване от страна на ответника, въпреки, че в счетоводството на ищеца не се съхранявани такива данни, че дължимата сума непогасена гланица по кредита е 575.03лв. главница , 113.42лв. договорна лихва от 27.11.2016г-24.09.2017г, 25.96лв. такса ***, 493.27лв. такса услуга „***“, 58.46лв. обезщетение за забава от 01.06.2017г-01.07.2018г.

По отношение основанието на вземанията и размера на дълга, видно от подписания то двете страни договор, в същия са налице ясни уговорки за размера на заетата сума, възнаградителната лихва и другите разноски. Установя се от признанията на ищеца на неизгодни за него факти, че заемателят е заплатил на първоначалния си кредитор сумата от 472.49лв., с която е погасена 189.10лв. такса услуга

„***“, 14.04лв такса оценка досие, 44.38лв договорна лихва и главница

224.97лв.

Съдът намира, че сключения договор за кредит е надлежно сключен между страните му. В договора липсват уговорени парични вземания, които препращат към ОУ, неподписани от кредитополучателя. В случая всички уговорки за парични вземания по договора са такива, по двустранно подписани от страните искане, формуляри.

Доколкото ответникът не доказва плащания по-големи от признатите от ищеца, следва да приеме, че е заплатил само посочената по-горе сума в исковата молба, която е погасила дължимите вземания по реда на чл.76 от ЗЗД. За да се прецени каква част от кои задължения по договора са погасени следва да бъде обсъдена изискуемостта и ликвидността на всяко от тях.

Главницата безспорно е била дължима към момента на плащанията, както и договорната лихва, която е в допустимите от ЗПК размери, конкретно посочена в договора като абсолютна сума и като лихвен процент на годишна база. В чл.27 от договора е посочено, че с подписването на договора клиентът потвърждава, че е получил от кредитодателя пълния размер на кредита. Видно и от признанието на ищеца в исковата молба, ответникът е започнал плащане по процесния договор за заем като впоследствие е прекратил плащанията. Срокът на договора е изтекъл на 24.09.2017г- датата на последната погасителна вноска.същият не е обявяван за предсрочно изискуем.В договора изрично е уговорена главницата по кресита-800лв., таксата за ***-40лв., както и общия размер на фиксираната лихва-157.80лв. Съдът обаче намира, че на ищеца следва да се отрече вземането за такса ***. Договарянето на тази такса е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което и на осн.чл. 21, ал.1 от същия закон тази клауза е нищожна. Оценката на досие е действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на договора.