Решение № 118 от 20.12.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. *** 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Пламен М. Драганов

Петър М. Милев при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20213300600304 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Д.П. – повереник тъжителите и граждански ищци Р. Р. Х.. и К.. ИС. против присъда №25/14.06.2021 г. по нчхд №664/2019 г. на Районен съд Разград.

Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като дори да се приеме, че напръскването със спрей в лицето, е в състояние да предизвика физиологичен афект у подсъдимия, то този афект трябва да е предизвикан от пострадалия, а в конкретният случай Р. Р. Х.. и К.. ИС. не са пръскали подсъдимия и сина му св. М. М. и не са причинили афекта у подсъдимия. Според защитата ако двамата пострадали с действията си са причинили физиологичен афект у подсъдимия, то следва подсъдимият да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 3 от НК. Неправилен е извода на съда, според адв. П., че подс. А.М. е действал в състояние на неизбежна отбрана, тъй като пострадалите и подсъдимия са били разделени от оградна мрежа и той е могъл да се оттегли навътре в дворното си место и прекрати конфликта.

Според повереника в приетата от съда фактическа обстановка няма данни двамата пострадали да са нападнали подсъдимия, а ако пострадалите не са нападатели, то е неприложим института на неизбежната отбрана.

Адв. П. заявява в жалбата, че мотивите към присъдата и обясненията на подсъдимия, в частта, че след като бил напръскан в очите с лютив спрей от св. Р. не виждал нищо и напипал една мотика и я хвърлил към „нападателите“, противоречат на формалната логика, тъй като е необяснимо 1 как при липсата на зрение подсъдимият е намерил намиращата се на земята мотика и как е успял да уцели пострадалата, а в следващите секунди И. взел една тояга и с нея замахнал към тъжителя Х..

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде уважен гражданският иск.

Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание адв. П. поддържа жалбата и моли съда да отмени присъдата и постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 НК и да уважи гражданския иск. Счита, че неправилно съдът е приел, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като ако подсъдимият е искал да избегне противоправно нападение е следвало да се оттегли и по този начин би прекратил каквото и да е нападение. Освен това, според повереника, данните по делото са, че св. Х. - баща и съпруг на пострадалите е напръскал подсъдимия със спрей и неизбежната отбрана е следвало да бъде насочена спрямо него, а не спрямо пострадалите. Няма данни, че те са нападнали подсъдимия. Ако подсъдимият е действал в състояние на физиологичен афект, както е приел съда, то би следвало да бъде осъден за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 3 НК.

Счита, че деянието е доказано от обективна и субективна страна и обясненията на подсъдимия, че е бил непосредствено до оградната мрежа и от там клекнал е хвърлил мотиката, са защитна теза, която не кореспондира с истината.

Искането е съда да признае подсъдимия за виновен, да наложи наказание около средния размер, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години и да уважи изцяло гражданския иск.

Препис от жалбата и допълнителните съображения е връчен на А.М. на 21.10.2021 г. и не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание адв. К. моли съда да остави в сила присъдата на РРС като законосъобразна и обоснована. Счита за доказано, че доверителят се е отбранявал и е действал в състояние на физиологичен афект. Причината за това, което е сторил е агресивното поведение на Р., на тъжителите и на другия син на Р.. Заявява, че на снимките се вижда кой тръгва, кой се появява в началото, вижда се как цялото семейство на К. са се надвесили над мрежата.

Намира, че не е вярно, че афект е причинен от противоправното поведение на Р., а е предизвикан от поведението и на Р., и на сина му Р., и на другия син Х.., дори и на К.. Според адв. К. подсъдимия се е страхувал за живота на сина си. Намира, че от показанията на М. и от обясненията на подсъдимия, се установява, че е имало два удара от различни лица нанесени с нож. Счита, за изяснено въз основа на снимковия материал, че именно Р., синът му Р. и другият му син Х.. са започнали провокативни поведения. Заявява, че подсъдимият е бил в състояние на афект и се е отбранявал, като няма превишаване пределите на неизбежната отбрана не е имало. Моли съда да 2 остави присъдата в сила. Претендират за разноски по делото пред първата инстанция.

Подсъдимият А.. М. М. заявява, че семейството на тъжителите е проявило агресия, били напръскани със спрей със сина му, нанесени им били удари с нож, действал в самозащита.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които са оправомощени, съгласно чл. 318, ал. 4 и 6 НПК.

С обжалваната присъда РС Разград признал подс. А.. М. М. за невиновен в това, че на 02.03.2019 г. в *** умишлено причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно - лека телесна повреда на Р. Р. Х.., изразяваща се в кръвонасядания в лява челна и дясна теменна област, довели до болки и страдания и лека телесна повреда на К.. ИС., изразяваща се в разлят хематом по лицева повърхност на лява подбедрица с разкъсно-контузна рана в долната му половина, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

От събраните доказателства е установена следната фактическа обстановка:

Подс. А.. М. М. е български гражданин, роден на *** г. в гр. *** живущ в ***, на ул. ***. Има средно образование. Женен е. М. е осъждан (л. 203) по споразумение, сключено по нохд №825/2018 г. РС Разград за деяние по чл.

144, ал. 3 НК, извършено в периода 27.02.2018 г. – 09.04.2018 г., за това, че се заканил с убийство на Р. И., К.И., Р.Х. и Х.. Х..

А.. М. М. не страда от душевно заболяван.и умствена недоразвитост.

Той е упорит, горд, много честолюбив. Предимно с екстровертна насоченост на характера. Бързо се ориентира, адаптивен. Много последователен, усърден. Настроението му е борбено, стреми се към първенство и лидерство.

Понякога е мнителен, което става предпоставка за конфликти. Трудно отстъпва от позицията си, дори и да не е прав. Настойчив и целеустремен в удовлетворяване на лични доминанти. Забелязва се завишена самооценка. В отношенията към обкръжаващите е твърд и взискателен. Злопаметен. Често проявява пасивно упорство, става прекадено взискателен към околните. Към чуждото мнение се отнася безразлично. Консервативен. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. Емоционално беден, не умее да съпреживява. Недоверчив. В отношенията обича да доминира. Идентифицира се претенциозност, агресивна нагласа към околните. Личността функционира с незрели възгледи, склонна към спонтанни и необмислени действия. Трудно 3 приема неуспех.и отказа. Проявява, висок самоконтрол, изразена доминантност и потребност да контролира събитията. Със стремеж към престиж и уникалност.

Няма склонност към собствена интерпретация и манипулиране на действителността.

Св. М. А.М. е син на подсъдимия, св. И. М. - негова съпруга, а св. М.

М.ов- негов брат.

Р. И. и К.И. са съседи с подсъдимия и живеели в *** на ***. Къщите били в непосредствена близост, разделени от телена ограда.

Р. Р. Х.. и Х.. Р.ев Х. са синове на К. и Р. И.и.

Отношенията между двете семейства - на подс. А.М. и на К.И. и Р. И. били влошени от дълго време.

На 02.03.2019 г., около 16.30 ч. св. Х.. Х. и баща му Р. И. решили да премахнат от двора на къщата старо кайсиево дърво. Свалили оградната мрежа, намираща се в имота им, вързали корените на сухото дърво с въже и с джипа на Х.. Х. ги издърпали извън двора. На двора била и тъжителката К.И..

След това повикали и тъжителя Р.Х., за да възстановят оградата.

През това време св. М. М. и св. М. М. били на двора в дома на подсъдимия. Между тях и Р. И. (в 16.46.55 на видеозаписа И. рязко се обръща към двора на съседа си) възникнал словесен конфликт. След това се приближил към оградата и тъжителя Р.Х. (в 16.46.14 на видеозаписа се доближава до оградата и жестикулира). През това време и подс. А.М. излязъл от къщата си. Между съседите започнала разправия. Р.Х. се движел успоредно на оградата и разменял реплики със съседите си. Към него се приближили и Р. И. и св. Х.. Х.. Двете страни отправяли обиди от разстояние, но след това се приближили към оградната мрежа. Тъжителя Р. Х. се облегнал с тежестта на тялото си на оградата. В този момент тъжителката К.И. се приближила до съпруга си и двамата си сина и се опитала, дърпайки ги, да ги отдалечи от оградата. Тримата - тъжителят Р.Х., брат му св. Х.. Х. и баща им Р. И. продължили да се нахвърлят, през оградата, на стоящите от другата страна. Двете групи започнали да си разменят удари. Тъжителката И. се опитвала да спре близките си и в един момент била блъсната в гръб от св.

Х.. Х. в стремежа му да нанесе удари на другата група. В този момент двете групи започнали да се опитват да си нанесат удари с ръце от двете страни на оградата. Тъжителят нанесъл удари на подсъдимия, който му отвръщал от другата страна на оградата. Нанасяли удари и св. Х.. Х. и Р. И.. В един момент Р. И. посегнал към вътрешния си джоб и извадил спрей, с който напръскал подс. А.М. и неговия син св. М. М. (16.48.00. на видеозаписа) няколко пъти.

Струята попаднала в лицата и очите им и това довело до затруднение във виждането. Двамата развили остър конюнктивит.

Агресивното поведение на Р.Х., Х.. Х. и Р. И., конфликтната ситуация, възприятието, че синът му е напръскан с неизвестно вещество и притесненията за здравето му, както и последиците от спрея, с който бил напръскан подсъдимия, довели у М. до състояние на интензивно афективно 4 преживяване със смесен и интерферентен пълнеж, с интензивността на физиологичен /т.е. физиологичен афект/.

Св. Х.. Х. продължавал да нанася удари през оградата, хванал св. М. М. и започнал да го дърпа през оградата. Р. И. продължил да пръска със спрея. В отговор на това подс. А.М. хванал, намиращата се в близост до него мотика и я хвърлил напосоки през оградата. Мотиката паднала през оградата на земята, отскочила и ударила тъжителката К.И. в областта на лявата подбедрица (16.48.08. на видеозаписа). Х.. Х. взел мотиката и с нея се приближил към оградата между двата имота (16.48.12) Р. И. продължил да пръска със спрея.

К.И. взела мотиката от ръката му и я отнесла.

Тримата - тъжителят Р.Х., брат му св. Х.. Х. и баща им Р. И. отново се приближили до мрежата и разменяли реплики със стоящите от другата страна. Р. И. се опитал да избута синовете си от мрежата, но тъжителя Р.Х. го заобиколил (16.48.41) и доближил оградата като се пресегнал през нея. След това словесните разпри и жестикулирането продължили, като най-активен бил тъжителя, който отправял реплики към съседите си и жестикулирал. Към тримата отново се приближила К.И. и се опитала няколко пъти да издърпа сина си Р.Х. за дрехата (16.49.29. от видеозаписа), но той продължил да натиска оградата, да отправя реплики и да жестикулира към съседите си. К.И. се опитала да издърпа и другия си син – св. Х.. Х. за дрехата (16.49.37 от видеозаписа), но той останал на място. И. се опитала да отдалечи от мястото и съпруга си, който тръгнал с нея. Тъжителя Р.Х. отново се пресегнал през оградата. Към него се приближил и св. Х.. Х. и нанесли удари през оградата.

В този момент до оградата се приближил подс. М. и през нея замахнал към Р.Х. и Х.. Х. с тояга. Двамата били отдалечени от оградата и подсъдимия не засегнал никого. Към синовете си се приближил и Р. И.. Тъжителя Р.Х. приближил оградата, до която плътно опрян бил подсъдимия с тояга в ръка и му нанесъл удар с крак (16.49.51). В този момент подс. М., който размахвал тоягата напосоки, нанесъл удар по тъжителя Р.Х.. След удара с крак подсъдимият отстъпил назад. Св. Х.. Х. се приближил до оградата, пресегнал се през нея и продължил да нанася удари. Към оградата плътно се приближили Р. И. и Р. И. и нанесли удари през нея. Тримата - тъжителят Р.Х., брат му св. Х.. Х. и баща им Р. И. натискали оградата, нанасяли удари през нея и се опитвали да отнемат тоягата на подсъдимия. К.И. ги приближила отново и се опитвала да издърпа сина си Р.Х. (16.49.59). Р.Х. се отскубнал от нея и продължил да нанася удари през оградата, а Х.. Х. успял да изтръгне тоягата и започнал да нанася с нея удари през оградата (16.50.01 от видеозаписа). К.И. се опитвала да спре сина си Х.. и да му вземе тоягата (16.50.06. от видеозаписа). Р. И. хванал сина си Р.Х., за да го спре и отдалечи от оградата (16.50.12 от видеозаписа).