Решение № 485 от 19.11.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Русе, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20244500500780 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

К. Н. Б., чрез адв. Л. В., обжалва решение №378/21.03.2024 г., постановено по гр.д. №5464/2023 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен искът за делба на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 562 кв.м., с трайно предназначение на територията:

Земеделска, начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗРЗСПЗЗ/, категория на земята: 5, предишен идентификатор: няма, № по предходен план: ***, съседни поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор: ***, със застроена площ 27 кв.м., брой етажи 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване. В жалбата са изложени съображения относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановения акт. Иска се неговата отмяна и допускане до делба на имота при равни права.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците по жалбата К. Й. Б. и З. Д. А., чрез адв. М. Д., в който изразяват становище за правилност на обжалвания съдебен акт и молят 1 същият да бъде потвърден.

По делото е постъпила и частна жалба от К. Н. Б., чрез адв. Л. В. срещу определение №1483/15.04.2024 г., постановено по гр.д. №5464/2023 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са съображения за неправилност на същото, иска се да бъде отменено и да бъде уважено искането за изменение на решението в частта за разноските.

Ответниците по частната жалба К. Й. Б. и З. Д. А., чрез адв. М. Д., излагат съображения за неоснователност на същата и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по въззивната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по разгледания от районния съд гражданскоправен спор е особено исково по реда на чл. 341-355 от ГПК и е във фазата по допускане на съдебна делба. Образувано е по предявения от жалбоподателката против К. Й. Б. и З. Д. А. иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл.34 от ЗС. В исковата молба са наведени твърдения, че недвижимите имоти са придобити в режим на СИО, прекратена с развод.

По делото няма спор, че страните са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 29.09.1985 г., е прекратен с развод по реда на чл.99, ал.3 от СК, с влязло в сила на 10.02.2006 г. решение по гр.д.№ 4952/2005 г. по описа на РСРусе. От същото решение е видно, че фактическата раздяла на съпрузите е настъпила в края на 1999 г.

Установено е, че с нотариален акт № 112, т.Х, д.№ 1507/22.12.2004 г. по описа на нотариус Г.Г. с район на действие РС-Русе, майката на ищцата – О.И. Б. продава на ответника /тогава неин зет/ лозе в землището на гр.Русе, местността „Караманлийка“, цялото от 559 кв.м, представляващо по кадастралния план имот *** при граници: лозе *** на Д.Н.Д., лозе *** на В.Ц.А., лозе *** на Т.Й.М., лозе *** на М.И.Д. и път, заедно с построената в него сезонна постройка от 55 кв.м и всички останали подобрения и трайни 2 насаждения, за сумата от 7400 лева.

Безспорно е, че с нотариален акт № 119, т.I, д.№ 101/10.10.2023 г. по описа на нотариус П.Ш., К. Б. прехвърля на З. А. целия описан по-горе имот срещу гледане и издръжка, като си запазва правото да ползва имота докато е жив.

В производството пред районния съд е установено, че с Удостоверение № ***/1990 г., издадено от Председателя на ИК на ОбНС Русе, на О. Б. е предоставено ползването върху нива в размер на 0.500 дка, находяща се в землището на гр.Русе, местност „Чучулига II“, парцел ***. По делото е приложена Заповед № 5/03.01.2002 г. на кмета на Община Русе, с която майката на ищцата, като ползвател на процесния имот по §4 от ППЗСПЗЗ е придобила собствеността върху него. Установено е също, че на бащата на ищцата – Н.С.Б., починал на 05.08.1986 г., е издадено разрешение за строеж № 926/22.12.1982 г. на стопанска постройка за сезонно ползване от 20 кв.м, немонолитно, от стари употребявани тухли, на място в местността „Караманлийка 2“ в кв.49, парцел № ***.

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави следните изводи:

От изложените по-горе факти се налага извод, че процесният имот е придобит по време на брака между страните по силата на разпоредителна сделка-договор за покупко-продажба. В качеството на купувач по този договор е участвал само съпругът К. Б., като в нотариалния акт, с който е закупен имотът от майката на съпругата е отразено, че продажната цена от 7400 лв. е броена изцяло към 22.12.2004 г. и това са лични средства на купувача.

Бракът на страните е сключен при действието на СК от 1985 г., отменен със СК от 2009 г. Съгласно §4, ал.1 ПЗР на СК от 2009 г. имуществените отношения между съпрузите по заварените бракове се уреждат от действащия от 2009 г. СК, който постановява, че доколкото не е избран различен режим на имуществени отношения между съпрузите, важат правилата на СИО (чл.18, ал.2 СК). Разпоредбата на чл.21 от СК презюмира съвместния принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, поради което и създава съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало придобиването. Законът обаче, в чл.23, ал.1 и 2 от СК дава възможност за 3 установяване на едно фактическо положение, което се отклонява от презюмираната от закона СИО /чл.21, ал.3 от СК/ и равенството на дяловете /чл.28 от СК/ и е основание за признаване на изключителното право на собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от съпрузите.

В конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът К. Б. твърди, че към момента на придобиване на процесния имот с ищцата са били във фактическа раздяла, а произходът на средствата, с които е закупен са спестени от него парични средства от трудови възнаграждения и заем в размер на 3000лв. от близки приятели. В тази връзка ответникът е представил писмени доказателства и е ангажирал гласни такива. Видно от представеното в производството пред районния съд извлечение от банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД за периода 2000 – 2005 г., същият е получавал месечно трудово възнаграждение от „Спарки“ АД - клон Русе в размер на около две минимални работни заплати за страната за този период. Съгласно свидетелските показания на св. Ненова, същата е дала в заем на ответника част от парите за закупуване на имота и е присъствала на заплащането на продажната цена при изповядването на сделката. От друга страна безспорно е установено по делото, че към момента на закупуване на процесния имот съпрузите са във фактическа раздяла, настъпила още през 1999 г., когато ищцата заминава да живее и работи в Испания. Съгласно показанията на свидетелите на ответника двамата не са поддържали връзка след заминаването на ищцата в Испания, като всеки бил устроил самостоятелно живота си. В тази връзка правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че между съпрузите са прекъснати всякакви отношения – духовни и икономически, поради което произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, съответно върху възмездно придобитото с тези средства, през време на брака, имущество не е възникнала съпружеска имуществена общност. Предвид изложените обстоятелства настоящата инстанция приема, че е оборена презумпцията за СИО относно процесния недвижим имот, като е налице придобиването му с лични средства на единия от съпрузите, а именно ответникът К. Б..

В производството пред районния съд са събрани две групи гласни доказателства, които са противоречиви и взаимно изключващи се, поради което след съпоставянето им с останалите доказателства по делото, районният 4 съд правилно е кредитирал тези на свидетелите на ответника.

С оглед горното настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че преди прехвърляне на процесния имот с алеаторен договор на ответницата З. А., К. Б. е бил негов единствен собственик, поради което искът за делба е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Поради изложените съображения съдът намира, че решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По частната жалба:

Предвид нормата на чл.248, ал. 3 от ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно т.8 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото. В настоящия случай, въпреки че пред съда не е представен от пълномощника на ответниците списък на разноските, направени от ответника К. Б., районният съд в решението си е присъдил в тяхна полза направените по делото разноски за адвокатски възнаграждения съобразно представените в хода на процеса договори за правна помощ и защита, сключени съответно между адв. В. А. и К. Б. и адв. М.

Д. и З. А.. По изложените съображения определението като правилно следва да се потвърди.

При този изход на делото право на разноски за тази инстанция има въззиваемата страна. По въззивното дело обаче няма данни за направени от въззиваемата страна деловодни разноски, поради което и с настоящето решение такива не се присъждат.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 378 от 21.03.2024 г., постановено по гр. д. № 5464/2023 г. по описа на РРС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1483 от 15.04.2024 г., постановено по гр. д. № 5464/2023 г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6