Решение № 260245 от 23.06.2023, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

23 юни 2023 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд,

ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА РАДЕВА

След като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2118 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.247 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх.№273902/28.04.2023 година от ищеца по делото „Х.А.Б.“ ЕООД / с предишно наименование Х.А.Р.А.Б.и Х.А.-А.-А.“/ чрез юрисконсулт Ц.К., с която страната твърди, че в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело, ищецът е поискал присъждане на законната лихва върху съдебно заявените главници от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на която е образувано ч.гр.д.№4736/2010г. по описа на СРС, 60-ти състав.

Твърди, че в мотивите на решението, постановено по това дело това обстоятелство е обсъждано, но в постановения диспозитив на решението не е налице произнасяне по искането за присъждане на законната лихва от датата на постъпване на заявлението в СРС.

Моли съда по реда на чл.247 ГПК съдът да отстрани тази очевидна фактическа грешка.

Съдът се е разпоредил препис от молбата да се връчи на насрещните страни по делото за подаване на отговор.

Ответникът „Т.“ЕООД и ответникът Д.С.С. не подават отговор на молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По т.д.№2118/2010г. по описа на СГС,

ТО, 6-6 състав е постановено решение №1033/07.06.2013г., с което исковият съд, на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК, е признал за установено, че ответниците „Т.“ЕООД, ЕИК *****и Д.С.С., ЕГН **********, дължат при условие на пасивна солидарност на и Х.А.-А.-А.“ ООД, ЕИК *****, сумата от

93 992,49лв., въз основа на запис на заповед от 01.10.2008г., въз основа на запис на заповед от 01.12.2008г. и въз основа на запис на заповед от 01.01.2009г., за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№4736/2010г. по описа на СРС, 60-ти състав, като е присъдил на ищеца и разноските по делото в размер на 6 014,42лв.

Решението е влязло в сила на 09.05.2014г.

Молбата по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка не е ограничена в закона със срок за подаването и.

Ето защо същата се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Това е така, тъй като съдът не е допуснал техническа грешка, нито друга грешка, която да подлежи на отстраняване в процедурата по чл.247 ГПК.

Видно от мотивите на акта въпросът за дължимостта на законната лихва, която ищецът е поискал с предявената искова молба, не е бил обсъждан от съда, поради което не е налице несъответствие в мотиви и диспозитив, за да се приеме, че е налице фактическа грешка.

Поради тази причина по виждане на състава е налице хипотеза на чл.250 ГПК, но провеждането на тази процедура е ограничено във времето, тъй като нормата на процесуалния закон дава възможност да се поиска допълване на решението.

Допълване на решението може да се поиска от страна в посочения в ал.1 на чл.250 ГПК срок, който в настоящия случай е изтекъл отдавна.

Ето защо молбата на ищеца следва да се остави без уважение и при изложените мотиви съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№273902/28.04.2023 година от ищеца по делото „Х.А.Б.“ ЕООД / с предишно наименование Х.А.Р.А.Б.и Х.А.-А.-А.“/ чрез юрисконсулт Ц.К., за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение№1033/07.06.2013г., постановено по т.д.№2118/2010г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което исковият съд, на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК, е признал за установено, че ответниците „Т.“ЕООД, ЕИК *****и Д.С.С., ЕГН **********, дължат при условие на пасивна солидарност на и

Х.А.-А.-А.“ ООД, ЕИК *****, сумата от 93

992,49лв., въз основа на запис на заповед от 01.10.2008г., въз основа на запис на заповед от 01.12.2008г. и въз основа на запис на заповед от 01.01.2009г., за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№4736/2010г. по описа на СРС, 60-ти състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: