Решение № 1813 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1813 гр. С., 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110171009 по описа за 2024 година

„Т. С.” ЕАД е предявило в условията на обективно кумулативно съединяване против С. Й. Д. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1827,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законна лихва от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 250,29 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 15.04.2024 г., сумата от 67,93 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.4.2023 г. ведно със законна лихва от 29.11.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 14,87 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г., ведно със законна лихва от 29.11.2024 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30297/2024 г. по описа на СРС, 49 състав.

Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е доставял в периода м. май 2021 г. – м. април 2023 г. топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, находящ се на 1 адрес: гр. С., ж.к. „Я.”, бл. 13, вх. А, ет. 4, ап. 8, с абонатен № 27722. Заявява, че ответницата в качеството си на собственик е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че ответницата се явява неизправна страна, тъй като не е изпълнила задълженията си за заплащане стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължала и обезщетение за забавено изпълнение. Посочва, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на искова молба, с който изрично заявява, че оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване за процесния имот. Също така оспорва да е страна по облигационно правоотношение въз основа на което да придобие качеството „потребител на топлинна енергия“. Счита, че към настоящия момент ищеца не е приложил общи фактури, удостоверяващи извършената консумация на топлинна енергия от ответницата за претендираните периоди, като в тази връзка намира иска за лихва, претендирана върху главницата за топлинна енергия за неоснователен. Оспорва ищецът да е носител на материалното право за заплащане на сумата, 1 претендирана за предоставена услуга „дялово разпределение“. Счита, че по делото липсват доказателства, че посоченото трето лице помагач е извършвало услугата за дялово разпределение. Твърди, че в материалите по делото липсват доказателства относно уговорената цена за заплащане на услугата „дялово разпределение“. Намира претенцията в тази част за недопустима. Също така поддържа, че липсват доказателства за отправена покана от ищеца към ответника относно заплащане на сумите, претендирани за дялово разпределение. Счита, че претенциите са погасени по давност. Сочи, че задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски и тяхната давност. Намира за ирелевантно обстоятелството, че ищецът е издал обща фактура за съответния отоплителен сезон, в която е включило сумите за потребена топлинна енергия през целия период, като е сторнирал преди това издадените фактури. Моли за отхвърляне на така предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

2

Видно от удостоверение за наследници Й. Д. С. е починал като е оставил за свои наследници по закон Й. П. С. – съпруга и С. Й. Д. - дъщеря.

По делото е представено заявление-декларация от С. Й. Д. от 15.11.2006 до „Т.” да бъде открита партида на нейно име за имот, находящ се в гр.С., жк.

„Я.”, бл.13, вх.А, ет.4, ап.8.

По делото е представено възражение от 15.01.2014 от С. Й. Д. до „Т.

С.”ЕАД.

Видно от писмо от „Т. С.”ЕАД до С. Д. ще бъде променена регистрацията и номерацията на имотите.

С учредителен протокол от 5.10.1955 г. е учредена ЖСК„Солидарност”.

По делото е представен и устав на ЖСК „Солидарност”.

По делото са представени главни отчети, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на Етажната собственост и изравнителни сметки.

Представена е разпечатка от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ на Й.

Д. С. за имот- ап.8, в гр.С., жк. „Я.” №13.

По силата на договор №Д-0-64/03.06.2020 „Т. С.”ЕАД е възложила на „Т.”ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сграда етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.С..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 е въведено понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират 3 средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на топлинната енергия.

По делото не се установява Й. Д. С., наследодател на ответницата да е придобил собствеността на процесния имот. По делото не са ангажирани доказателства във връзка с придобиването на имота от Й. Д. С. от ЖСК „Солидарност”.Представената декларация по чл.14 от ЗМДТ не представлява титул за собственост.Правото на собственост се установява с договори за продажба, замяна, дарение, съдебни решения, заповеди и други.По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи правото на собственост на Й.

Д. С. върху процесния имот.

С оглед на което същият не се легитимира като собственик на процесния имот.

Поради това и С. Й. Д. като наследник по закон на Й. Д. С. не се легитимира като собственик на процесния имот.

Притежанието на вещни права обуславя качеството потребител на топлинна енергия. При липса на доказателства, че ответницата е собственик на процесния имот, тя не се явява и потребител на топлинна енергия.

Поради това съдът намира, че по делото не е доказано , че ищецът и ответницата са в облигационни отношения.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлени.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответницата не е реализирала разноски, поради което не следва да й бъдат присъдени.

Процесуалното представителство на ответницата е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалиня представител на ответницата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер ог 560 лева.

Процесуалното представителство на ответницата в заповедното производство е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба №1 за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в 4 производства по издаване на изпълнителен лист и в производства по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базана ва половината от стойностите на претендираните суми.С оглед на което в полза на процесуалиня представител на ответницата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер ог 280 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против С. Й. Д., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Г.С.Р.”№165, ет.2, чрез адв. Д., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Й. Д. дължи на „Т. С.” ЕАД сумата от 1827,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., мораторна лихва в размер на 250,29 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 15.04.2024 г., сумата от 67,93 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.4.2023 г. мораторна лихва в размер на 14,87 лв. за периода от 16.07.2021 г. до 15.04.2024 г.

ОСЪЖДА „Т. С.”ЕАД,ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати на адв. С. Й. Д., процесуален представител на С. Й.

Д., адрес:гр.С., ул. „Г.С.Р.”№165, ет.2, на основание чл.38 от ЗА сумата от 560 лева- адвокатско възнаграждение в исковото производство.

ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати на адв. Н. И. И., процесуален представител на С. Й. Д., с адрес:тр.С., ул. „Г.”№31, ет.1 /партер/, на основание чл.38 от ЗА сумата от 280 лева- адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

5

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-„Т.”ООД.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6