Решение № 131 от 15.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500124 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от Т. А. С., чрез нейната майка и законен представител А. С. Й., чрез процесуален представител адв.Г. против решение № 29/20.01.2025г, постановено по гр.д.№ 2014/2021г по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на въззивницата против УМБАЛ „ Дева Мария“ ЕООД, Б. Й. В. и П. Д. Ч. да бъдат осъдени ответниците да заплатя солидарно сумата 120 000лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на некачествено лечение на вродена луксация на тазобедрена става вляво, довела до гнойна рана , фистула и последващ остеомиелит, както и сумата 925,60лв , частичен иск от общо 2425,60лв, обезщетение за претърпени имуществени вреди, мораторна лихва върху сумата от 120 000лв от 05.09.2015г до подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху претендираните суми от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. Обжалваното решение е оспорено като неправилно.Съдът не е съобразил претърпените болки и страдания от въззивницата, вкл. емоционално негативните душевни състояния, които и до настоящия момент търпи. От изслушаните свидетелски показания е установено, че детето е било подмятано по болници 4 години, вземало е антибактериални лекарства, имало е незарастваща рана, която впоследствие е прераснала в осеомиелит. Не е обсъдено от съда обстоятелството, че въззивницата е била приета в УМБАЛ „Дева Мария“ с диагноза „ флегмон“, 1 която е едно от най-тежките медицински състояния. Друго обстоятелство, което не е обсъдено е, че по повод медицинската интервенция на 18.05.2016г не е била взета микробиология. Неизвършването на това действие е поставило в риск установяването на точния причинител и предприемането на допълнителни мерки, за да се прекъсне възпалението.По мнението на експерта, назначен по делото, детето е следвало да бъде насочено към специализирана клиника „Проф.Бойчо Бойчев“ в София, което се случило едва на 08.08.2019г, 3 години след настъпване на усложнението на медицинското му състояние. В този смисъл счита, че ответника МБАЛ „Дева Мария“ и лекарските екипи са нарушили конкретна правна норма досежно извършването на медицинска дейност или добрите медицински практики.

Невземането на микробиология с цел да се изолира причинителя на инфекцията грубо нарушава изискванията на клиничната пътека.Счита, че платената от майката сума за операцията неправилно е оценена като ирелевантна , което е обидна конотация от страна на съда. Следва да се вземат предвид и показанията на личния лекар на детето, който е забелязал, че раната е загноила 40 дни след изписването и, че има нужда от сериозна медицинска намеса, въпреки посоченото в амбулаторния лист при изписването, че раната е заздравяла и няма наличие на възпалителен процес.

Не е обсъдено от съда и установеното при изписване на детето, че при свалянето на гипса раната е била леко инфектирана, подута, в този смисъл са данните от заключението на назначената експертиза.Счита, че от събраните гласни доказателства е установено както интензитета на болките и страданията на детето, така и полаганите добри грижи за обслужването му.Хигиената при смяната на превръзките, грижата за прием на назначените лекарства и вниманието към детето според въззивницата са безспорно установени.Счита, че по делото е установено, че претърпените страдания от детето са причинени от професионално неправилни действия или бездействия или съвкупност от такива на лекарите, посочени като ответници, които са били в нарушение на правилата, регламентиращи дължимото поведение на медицинските специалисти.Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове и да се присъди адв.възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 ЗАдв.

По делото е постъпил отговор от УМБАЛ“ Дева Мария“ ЕООД , чрез адв.К. , в който жалбата е оспорена като неоснователна.Счита,че решението е правилно и законосъобразно, обсъдени са всички събрани по делото доказателства.Съдът е допуснал всички относими и допустими доказателства – назначени са експертизи, разпитани са свидетели, приобщени са писмени доказателства.Правилно съдът е преценил, че липсва пряка причинноследствена връзка между действията на лекуващите лекари и твърдения вредоносен резултат.Не е установена такава между първата оперативна интервенция и настъпилите впоследствие усложнения.Оспорва се твърдението, че не е извършено микробиологично изследване на детето, от което са настъпили последващите вреди.Не е установено деяние на лекуващите лекари, което да е противоправно , изразяващо се в нарушение на императивна правна норма.Отговорността на лечебното заведение е обективна 2 и намира правно основание в чл.49 ЗЗД.Тя е обусловена от отговорността на лекаря, чието поведение е довело до увреждането. Не е установено в тази връзка действие или бездействие на лекар, работещ в болницата, което да е довело до причиняване на твърдяната вреда. Счита, че твърденията във въззивната жалба относно настъпилата инфекция, представляват изменение на основанието на претенцията / въвеждане на нови обстоятелства/, което определя за недопустимо.Разпитът на свидетелите цели да се установят важни факти, свързани с третиране на раната в извънболнични условия и при този разпит не е проявено неуважително отношение към свидетелите. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските.

Постъпил е отговор от адв.Р.К., процесуален представител на въззиваемия Б. В., в който жалбата е оспорена като неоснователна. В нея не е посочена материална или процесуална норма , на която решението да противоречи. Счита, че по делото е установено, че болките и страданията, описани в медицинската документация в резултат на възпалителния процес 9 месеца след операцията, нямат връзка с нея. В тази връзка в отговора се анализират събраните гласни и писмени доказателства.Счита, че във въззивната жалба се навеждат нови твърдения, незаявени в първа инстанциятакова е твърдението, че при втората интервенцията на детето не взета микробиология, което следва да се направи съгласно клинична пътека 198.

Намира тези възражения за преклудирани. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят разноските във въззивното производство.

Постъпил е отговор от адв.К. и адв.С., процесуални представители на П. Ч., в който жалбата е оспорена като неоснователна.По делото не е установено от събраните доказателства ,че по време на оперативната интервенция на 31.08.2015г е допуснато поведение на въззиваемия- действие или бездействие, с което да са нарушени медицински правила и практики, което да води до окачествяването му като противоправно. Всички събрани по делото доказателства изключват такава противоправност. Установено е от вещите лица, че операцията през м.август 2015г е извършена по всички правила на „оперативното изкуство“ и, ако е допуснато вътреоперативно замърсяване или инфектиране, последствията биха били „гноен коксит“ ,а не остеомиелит. Не е доказана причинно-следствена връзка между извършената операция и развилото се възпалително заболяване, източник на болките и страданията на детето.Вещите лица също така са заявили, че остеомиелитът, констатиран на доста късен етап след операцията, не би могло да се развие с такъв бавен темп и източник на това заболяване могат да бъдат всякакви възпалителни процеси в човешкото тяло- тонзилити, възпаления на горните дихателни пътища или удари.Счита, че във въззивната жалба е направен опит да бъде изменено основанието на иска като се добавят нови факти , източник на отговорност на ответниците – последващо второ хоспитализиране на детето през следващата година. Подобно изменение е недопустимо.Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят направените разноски.

Постъпил е отговор и от третото лице –помагач – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, които също е оспорена като неоснователна 3 подадената въззивна жалба.Не е установено от ищцата, че вредите, понесени от нея са причинени във връзка или по повод на оперативната интервенция за регулиране на вродена луксация на бедро, извършена в УМБАЛ „ Дева Мария“. Не е доказано също така, че вследствие на оперативната интервенция е причинена инфекция, защото от приложената медицинска документация е установено, че ищцата е изписана от болницата с подобрение и без констатирани възпалителни процеси, които, ако беше настъпило възпаление биха дали изключително тежка и динамична клинична картина – коксит. Не е установено болничното заведение и по-конкретно лекуващият екип да е нарушил медицински стандарти и правила. Оспорва се заявеното във въззивната жалба ,че съдът не е обсъдил в мотивите си хоспитализацията през 2016г.Съдът е обсъдил това пролежаване и при него не е установено наличие на гной в подутината, която да бъде обект на микробиологично изследване.Именно това микробиологично изследване , което е нововъведен факт, е основание за наличие на медицински деликт.Вследствие на двете пролежавания в болнични заведения в гр.Сливен на ищцата е поставена диагноза остеомиелит, като независимо от проведеното лечение с антибиотици се е наложило да бъде оперирана в ортопедична клиника в София. При тези пролежавания се описва наличие на гноевиден секрет , които е изследван микробиологично, но въпреки лечението е дало рецидив. Счита, че остеомиелитът е усложнение, насложило се и обусловено от недобра здравна грижа и вирусни инфекции , които са били с постоянен характер при ищцата, поради липса на имунизации. Състоянието при тези хоспитализации се явява различно и несвързано с предходни действия , извършени от ответниците. Счита, че в случая не са налице основания за ангажиране на отговорността на лекарите и лечебното заведение поради липса на нарушение на нормативни или практически правила за диагностициране и лечение.

Моли да се потвърди обжалваното решение.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД,вр.чл.49 ЗЗД, чл.51 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.

Ищцата Т. А. С., действаща чрез майката и законен представител А. Й. е предявила искове за солидарно осъждане на ответниците Б. В., П. Ч. и УМБАЛ „ДеваМария“ да заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 925,60лв/частичен иск от общо 2425,60лв/ и 120 000лв, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на некачествено лечение на вродена луксация на тазобедрена става вляво, довела до гнойна рана, фистула и последващ остеомиелит. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата е претърпяла планова операция за лечение на вродена луксация на тазобедрена става на 31.08.2015г, извършена от ответниците В. и Ч. в УМБАЛ „ Дева Мария“. Изписана е от болницата на 05.09.2015г без усложнения. На контролен преглед на 29.09.2015г е свалена гипсовата имобилизация и при това се установило, че раната е започнала да събира гной. На 18.05.2016г ищцата постъпва повторно в МБАЛ „Дева Мария“, с диагноза : неуточнено усложнение, свързано с вътрешно ортопедични протезни устройства, снет е локален статус на детето – оток, хиперемия, болки и данни за флуктоация в дисталния полюс 4 на оперативната рана от операция, проведена 9 месеца по–рано. Извършена е оперативна интервенция, при която е направена фасциотомия, отстранени за некротични материи, извършен е обилен лаваж, поставен е дрен и стерилна превръзка. На 24.10.2016 г детето постъпва в МБАЛ “Хаджи Димитър“ в Сливен , където е установено наличие на две фистули с гноевидна секреция, отново е извършена оперативна интервенция , при която е извършена резекция на фистулите и дебридман.На 20.02.2017г последва ново влизане в болницата в Сливен, с поставена диагноза –остеомиелит. Направена е операция, при която е извършено разширение на фистулата, кюртаж и дебридман. Последното приемане в болница е станало на 08.08.2019г в СБАЛО “ Проф.Б.Бойчев“ – София. С решение на ТЕЛК от 25.02.2016г е опредЕ. 50% трайна намалена трудоспособност за срок от една година поради общо заболяване –вродена луксация на тазобедрена става с незавършен етап на лечението. Твърди се, че вследствие неправилното лечение на вродена луксация на тазобедрена става ищцата е получила вътрешно костна инфекция – загноясване на оперативната рана, от което търпи и ще търпи и занапред болки и страдания с изключителен интензитет от датата на изписване от болницата и до момента на предявяване на исковете.Гнойната рана създава неудобства на ищцата – дете на 1 година , причинява болки, съпътствани с повишаване телесната температура. Раната налага третиране с медикаменти за сваляне на температурата, промивки и превръзки.След установяване на гнойния процес и настъпилото усложнение след отстраняване на гипсовата имобилизация на 30.09.2015г болницата не предприема нужните действия, за да облекчи състоянието на ищцата, причинено в хода на операцията.Освен това болницата е изисквала заплащане на операцията от 18.05.2016г за изчистване на гнойната рана.При допълнителното лечение майката е заплатила разходи, включващи медикаменти и медицински консумативи в общ размер от 2425,60лв, включващи 885,60лв за услуги в УМБАЛ „Дева Мария“; 40лв – копие от диск с образно изследване; 1000лв – за стерилни марли, превръзки и дезинфектиращи вещества; 500лв за антибиотици и лекарства за понижаване на температура.Претендира се солидарно осъждане на ответниците да заплатят исковите суми.