Решение № 937 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20261100900907 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба с правна квалификация чл. 625 ТЗ, подадена от длъжника „ХЕЙЛОУ ДИАГНОСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205813668, със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. „Манастирски ливади“, ул. ********, ап. офис 3, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество поради неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост.

Молителят твърди, че има изискуеми задължения към доставчици, както и към персонала и бюджета в общ размер към 1 994 115.68 лв. към 31.12.2025 г., които не е в състояние да изпълнява, тъй като не разполага с имущество, поради което е неплатежоспособен, считано от 07.04.2026 г. Сочи, че основен балансов актив на дружеството е осчетоводено вземане към чуждестранно свързано лице (едноличен собственик на капитала на дружеството) – Хейлоу Диагностикс България Инк., на стойност около 1,7 милиона щатски докара, което обаче е несъбираемо. При тези твърдения иска съдът да открие спрямо него производство по несъстоятелност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От вписванията в търговския регистър се установява, че дружеството – молител е еднолично дружество с ограничена отговорност, което към датата на подаване на молбата за несъстоятелност, съгласно вписания предмет на дейност, осъществява следната дейност – извършване на дейности в областта на информационните технологии, интернет, софтуер и хардуер, бизнес решения и услуги, иновации и ноу-хау, патенти, както и всички дейности, незабранени от закона, а за тези с разрешителен, лицензионен или регистрационен режим – 1 след снабдяване със съответното разрешение или лиценз и/или след осъществяване на необходимата регистрация, поради което попада в обхвата на лицата, спрямо които може да бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно чл. 607а вр. чл. 1 ТЗ.

От представената по делото справка се установява, че задълженията на дружеството към НАП към м.06.2026 г., са в размер на 3 076.50 евро – задължения за данък върху добавената стойност от сделки в страната и здравно осигуряване и общо 299 192.26 евро) – главници и лихви – които подлежат на разпределение от публичен изпълнител.

Посочените задължения са от вида по чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящия момент няма данни да са погасени.

Предвид така установеното, следва да се даде отговор неплатежоспособен ли е молителят по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. на въпроса

Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно (арг. от чл. 631 ТЗ) и това състояние е в причинна връзка с неизпълнението. Следователно липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност, което е налице само, ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. В приложение на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза.

От изисканата служебно справка от Агенция по вписвания се установява, че за молителя не са налични вписвания, отбелязвания и заличавания във връзка с права на собственост върху недвижими имоти. От изисканата справка от СДВР – Пътна полиция се установява, че за молителя няма регистрирани на името на молителя МПС. Единствените действащи сметки на молителя са в „Първа инвестиционна банка“ АД, като върху тях са наложени запори.

Съгласно заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза, от направения анализ на структурата на актива и пасива на дружеството се установява, че основната част от активите на молителя е формирана от вземане към свързаното дружество „Halo Diagnostics Bulgaria” Inc., за което не са представени достатъчно доказателства относно неговата реална събираемост, а и по твърдения на самия молител това вземане предвид настъпване на падежа му и изпратената покана е несъбираемо. Вещото лице е посочило, че дейността на дружеството-молител показва колебание във финансовите резултати през анализирания период, като към 31.05.2026 г. е налице съществено влошаване.

През 2022 г. дружеството реализира печалба в размер на 297 396,07 лева при приходи от 8 600 914,79 лева. През 2023 г. дружеството отчита загуба в размер на 254 980,97 лева при приходи от 11 361 549,75 лева. През 2024 г. и 2025 г. дружеството отново реализира положителен финансов резултат, съответно печалба в размер на 402 813,45 лева при приходи от 7 926 124,68 лева и печалба в размер на 463 925,08 лева при приходи от 5 243 2

820,78 лева. Към 31.05.2026 г. обаче дружеството не отчита приходи от дейността, при разходи в размер на 80 684,81 лева, в резултат на което е формирана загуба в същия размер.

Към 31.05.2026 г. текущата дейност на дружеството не генерира приходи и е налице рязко влошаване на финансовото състояние, съпроводено с фактическо преустановяване или силно ограничаване на търговската дейност.

С оглед анализираните данни вещото лице е посочило, че за периода от 2022 г. до 2025 г. активите на дружеството надвишават размера на задълженията, като положителната разлика варира от 301 хил. лева през 2023 г. до 1 070 хил. лева през 2025 г. Към 31.05.2026 г. обаче се наблюдава рязко влошаване на имущественото състояние, тъй като активите намаляват до 127 хил. лева, а задълженията нарастват до 2 087 хил. лева. В резултат се формира отрицателна разлика в размер на 1 960 хил. лева, което показва, че към 31.05.2026 г. активите не са достатъчни за покриване на задълженията на дружеството. Видно от данните в Таблица №6, коефициентът на обща ликвидност е под препоръчителните норми към 31.12.2022 г. (1,1577), което показва, че към тази дата краткотрайните активи не достигат долната референтна граница от 1,25 за покриване на текущите задължения. Към 31.12.2023 г. коефициентът е над препоръчителните стойности (1,9644), а към 31.12.2024 г. достига много добра стойност (2,9178), тъй като е над 2. Към 31.12.2025 г. коефициентът е 1,5170, т.е. около горната граница на препоръчителния диапазон. Към 31.05.2026 г. обаче коефициентът спада рязко до 0,0478, което е значително под препоръчителните норми и показва липса на достатъчно краткотрайни активи за покриване на текущите задължения. Данните показват, че през периода 2023 г. – 2025 г. дружеството формално е разполагало с краткотрайни активи, достатъчни за покриване на краткосрочните си задължения, като най-добро състояние по този показател е отчетено към 31.12.2024 г. Към 31.05.2026 г. обаче настъпва съществено влошаване на общата ликвидност. Коефициентът за бърза ликвидност съвпада с коефициента на обща ликвидност през целия анализиран период, тъй като краткотрайните активи на дружеството са формирани от краткосрочни вземания и парични средства, без отчетени материални запаси. Коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност съвпадат през целия анализиран период. Анализираните от вещото лице данни сочат, че непосредствената платежоспособност на дружеството е силно влошена към края на периода, като към 31.05.2026 г. влошаването се потвърждава и от рязкото понижение на общата и бързата ликвидност.

В заключение, експертът е посочил, че съобразно извършения анализ на счетоводните данни и финансовите показатели през периода 2022 г. – 31.12.2025 г. „Хейлоу Диагностикс България“ ЕООД формално е разполагало с активи, надвишаващи размера на задълженията, като през 2022 г., 2024 г. и 2025 г. е реализирало положителен финансов резултат. Въпреки отчетените печалби през част от периода, финансовото състояние на дружеството се влошава съществено към 31.05.2026 г. Основните неблагоприятни обстоятелства са липсата на приходи от текуща дейност, липсата на парични средства, наличието на значителни задължения към персонала, доставчици и НАП, както и отрицателният собствен капитал след отписване на несъбираемите вземания към дружеството-майка. Към 31.05.2026 г.

3 дружеството е декапитализирано, активите му са в размер на 127 хил. лева при задължения от 2 087 хил. лева, а коефициентите на ликвидност показват невъзможност за своевременно покриване на текущите задължения. Налице са характерни признаци на трайно влошено финансово състояние, липса на ликвидност и обективна невъзможност дружеството да обслужва изискуемите си задължения с наличното имущество.

Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие. Състоянието е и трайно, тъй като молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да възстанови осъществяването й. Дружеството е прекратило дейност, поради което следва да се приеме, че неблагоприятната тенденция в имущественото състояние не може да се очаква да бъде преодоляна. Има непогасени публични задължения с настъпил падеж, които няма изгледи да е възможно да бъдат погасени, поради което са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът не дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност основание за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост.

Относно началната дата на неплатежоспособността:

По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е налице задължителна практика на ВКС, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв – в този смисъл са Решение № 220 от 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 13 от 23.06.2015 г., постановено по т. д. № 2435/2014 г. на ВКС, II т.о. и др.

Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Съгласно Решение № 115 от 25.06.2010 г., постановено по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, II т.о., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение.

Както беше посочено по – горе, по делото се установиха влошени икономически показатели към момента, в който се установява и спирането на плащанията по възникнали публични задължения, като 31.05.2026 г. следва да се приеме като първи момент, към който и двата елемента на неплатежоспособност са налице. Ето защо и тази дата следва да се 4 определи като начална дата на неплатежоспособността.

Предвид всичко изложено, трябва да се заключи, че по делото се доказа, че „ХЕЙЛОУ ДИАГНОСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.