Решение № 5601 от 25.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5601 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100112365 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. И. Ж. и Л. М. Ж., с която е предявен срещу ЕОС МАТРИКС ЕАД отрицателен установителен иск за липса на вземане в общ размер на 69 091,89 евро, в това число 57 232,56 евро главница, ведно със законната лихва за забава от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането и 11 859,33 евро разноски, установени с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр.д.

№11298/2013 г. по описа на СРС.

Ищците твърдят, че по заявление на „Обединена българска банка“ АД е образувано ч.гр.д. № 11298/2013г. по описа на СРС, по което в полза на заявителя на 26.03.2013 г. са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Задължението по изпълнителя лист, към датата на издаването му е, както следва: - 119 864.68 евро, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство; - 10 614.14 евро, представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2012 г. до 13.03.2013 г.; 141.54 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 15.04.2012 до 13.03.2013г. и - 8 715.07 лева, представляващи сторени по делото разноски.

Образувано е изп.дело № 20138410410051 по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841. С молба от 26.07.2018 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, позовавайки се на договор за цесия от 31.01.2018 г.

Изброяват извършените по изпълнителното дело действия по отношения на ищеца В. Ж., като сочат, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 29.10.2013 г., с което е насрочен опис и оценка на недвижим имот, собственост на длъжниците. По отношение на ищцата твърдят, че не са извършвани никакви изпълнителни действия след 26.06.2015 г. (датата, след 1 която спирането на давността следва да се счита преустановено от по силата на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.). Заявяват, че с постановление от 09.05.2024 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство е прекратено. Считат, че не дължат сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 26.03.2013 г., тъй като същите са погасени по давност.

Ответникът в депозирания от него писмен отговор навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, поради липса на правен интерес.

Счита, че след прекратяване на изпълнителното производство на 09.05.2024 г. и липсата на образувано друго изпълнително дело, исковата защита по реда на чл.439 ГПК не е допустима. По отношение на ищеца Л. Ж. твърди и липса на правен интерес от предявените искове, доколкото ответникът не е имал финансови претенции към нея – твърди, че са му прехвърлени вземания от „Обединена българска банка“ АД срещу В. И. Ж., поради което ответникът не е носител на вземане с длъжник Л. Ж., не е предприемал действия по принудително изпълнение срещу нея и не е легитимиран да отговаря по иск, предявен от нея, за липса на вземане. В случай че съдът приеме искът за допустим, отправя изявление за признание на иска, предявен от Л. Ж..

Оспорва предявения от В. Ж. отрицателен установителен иск по основание и размер. Сочи, че след 26.06.2015 г. е предприел множество изпълнителни действия, с които е прекъсвал давността многократно, а именно: на 09.10.2015 г. са изпратени запорни съобщения за наложен запор върху банкови сметки; с молби от 28.12.2016 г. и на 14.11.2017 г. е поискано налагане на запор върху вземания, получавани по НБПП; за 17.11.2015 г. е насрочен опис на движими вещи; с молба от 26.07.2018 г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение; с молба от 05.02.2019 г. е поискано насрочване на опис движими вещи, несрочен от ЧСИ за 10.04.2019 г.; на 02.08.2021 г. е наложен запор върху банкова сметка в ТеДже Зираат Банкасъклон София; но 11.01.2023 г., 03.10.2023 г. и 22.04.2024 г. е поискано налагане на запори върху вземания по трудово правоотношение и банкови сметки, а с молба с изх.№ МА300089207/19.05.2023г,. входирана на 23.05.2023 г. е наложен запор върху банкова сметка в „Общинска Банка“АД. Позовава се и на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване но последиците, съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давностните срокове не текат.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения Л. М. Ж. иск с правно основание чл. 439 ГПК :

Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната 2 незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В конкретния случай искът е предявен от длъжника Л. М. Ж. срещу правоприемник на кредитора. Видно от представената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр.д. №11298/2013 г. по описа на СРС, със същата е постановено длъжниците В. Ж. и Л. Ж. да заплатят солидарно на кредитора „Обединена българска банка“ АД конкретно изброени вземания, които произтичат от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 20.06.2007 г. Самият договор не е представен по делото, но е представен Нотариален акт №27 от 22.06.2027 г. (л.15 и сл.), с който е учредена договорна ипотека като обезпечение на Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 20.06.2007 г., в който ищцата Л. Ж. е участвала в качеството си на ипотекарен длъжник. Съгласно възпроизведеното в т.1 от нотариаления акт съдържание на договора за кредит, с него банката предоставя на кредитополучателя В. Ж. банков кредит, а кредитополучателя поема задължение да го върне, заедно с акцесорните задължения, на месечни вноски за срок от 252 месеца (до 15.06.2028 г.). За обезпечаване на всички вземания на кредитора В. Ж. и Л. Ж. учредяват в полза на банката договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент на ет.2, вляво, на ул. „******** в гр. София.

По делото няма спор между страните, че вземането на „Обединена българска банка“ АД по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 20.06.2007 г. е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 31.01.2018 г. Самият договор не е представен, но като писмено доказателство е представено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, изходящо от „Обединена българска банка“ АД и адресирано до В. Ж. (л.239), като няма данни за връчване на същото. Представено е и извлечение от Приложение №1 към договор за прехвърляне на парични вземания между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 31.01.2018 г., съдържащо вземанията, които се прехвърлят с цесията в табличен вид (л.233 и сл.), в което под №24744 е посочен като длъжник ищецът В. Ж., с изрично отбелязване в графа 5 „поръчител/съдлъжник“ – „НЕ“, а с следващите графи за данни на длъжника (име, ЕГН) са непопълнени.

От изложеното съдът прави извод, че по делото няма яснота за характера на задължението на Л. Ж. към „Обединена българска банка“ АД – дали същата отговаря пред банката в качеството си на ипотекарен длъжник, предоставил свой имот за чужд дълг или е задължена и по друг ред като солидарен длъжник по договора за кредит. Наличието на задължение към първоначалния кредитор обаче е установено със сила на пресъдено нещо – с издадената заповед за изпълнение, за която е безспорно между страните, че е влязла в сила. В същото време по делото не се установява вземането на банката към Л.

3

Ж. да е прехвърлено по силата на договора за цесия от 31.01.2018 г. или чрез друг акт от първоначалния кредитор на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД. В израз на свободата на договаряне, чл.99 и сл. ЗЗД не предпоставят задължение за цедента да прехвърли всичките си вземания, произтичащи от конкретно правоотношение, на цесионера (чл.99, ал.2 ЗЗД), поради това от съдържанието на обективираната в договора воля следва да се направи извод кои от вземанията по едно правоотношение са предмет на прехвърляне. В настоящия случай в приложението, изброяващо прехвърлените вземания, е посочен като длъжник единствено ищецът В. Ж., с изрично отбелязване за липса на други лица, отговарящи за задължението - поръчител/съдлъжник. Косвено липсата на воля за прехвърляне на вземането на банката към Л. Ж. се потвърждава и от обстоятелството, че не съставено и/или връчено уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД до този длъжник – по делото е представено такова уведомление единствено до В. Ж.. Поради това следва да се приеме, че вземането на банката към Л. Ж. не е прехвърлено с договора за цесия от 31.01.2018 г. на ответника.

Допустимостта на исковото производство се обуславя от надлежното упражняване на правото на иск, а именно – правото да задвижат съдебното производство е предоставено само на лицата, които според твърденията си се явяват носители на правата, които претендират и срещу ответници, които съгласно изложените твърдения се явяват носители на задължение, кореспондиращо на правото на ищеца, а от тук – легитимирани да отговарят за неизпълнението му. Само тогава у ищеца е налице легитимация да засегне чужда правна сфера чрез поставяне на ответника в положение да брани свои права или фактическо състояние. Поради това съдът е длъжен да следи да не бъде поставен в процесуалното качество на ответник лице, което не е легитимирано да отговаря по предявената претенция, очертана съобразно фактическите твърдения на ищеца и представените от него доказателства.

По тези съображения съдът приема, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД не е процесуално легитимиран да отговарят по предявения иск по чл.439 ГПК, предявен от Л. Ж., за погасяване по давност на задължението й, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 20.06.2007 г. Легитимиран да отговаря по такъв иск е насрещната страна по гражданското правоотношение – носителят на вземането. Доколкото ответникът не се явява легитимиран като носител на вземането, производството срещу него е недопустимо и следва да се прекрати в частта по иска, предявен от Л. Ж..

По иска по чл.124 ГПК срещу В. Ж.:

Съобразно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането. По делото липсват данни за подадено възражение от длъжника, т.е. съдът приема, че не е образувано 4 исково производства по реда на чл.422 ГПК. Ето защо и съобразно чл.416 ГПК заповедта е влязла в сила с изтичане на срока по чл.414 ГПК (в редакцията, действала към 2013 г.) – в двуседмичен срок от връчване на заповедта. Доколкото процесната заповед е по чл.417 ГПК (с допуснато незабавно изпълнение), връчването й става по реда на чл.418, ал.5 ГПК – от съдебния изпълнител. Видно от представените писмени доказателства (л.43), заповедта е връчена на В. Ж., заедно с поканата за доброволно изпълнение по издаден срещу него изпълнителен лист, на 24.10.2013 г. Двуседмичният срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК е изтекъл на 07.11.2013 г. От тук следва, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила на 08.11.2013 г. и от тази дата започва на тече 5-годишния срок по чл.117, ал.2 ЗЗД, с изтичането на който вземанията се погасяват по давност. За да настъпи погасителното действие следва в посочения период от 5 години кредиторът да е бездействал – да не е извършвал изпълнителни действия, представляващи прилагане на отделен изпълнителен способ, като предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността и новата погасителна давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (така ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. 2/3013 г. на ОСГТК на ВКС). Тъй като погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, релевантни са заявеното правопогасяващо основание – изтекла погасителна давност, са изпълнителните действия, поискани/извършени по настоящото изпълнително производство след 26.06.2015 г.