Решение № 471 от 04.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Б., 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20221200500213 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „В.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц.ш.*, чрез юрк. Н.К., против Решение №34 от 24.01.2022 г., постановено по гр.д.№1865/2021 г. по описа на РС-Б..

С атакуваното решение е признато на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението и прекратяването на трудовото правоотношение между Н.И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.

Б., ул. „Ц.И.Ш.” 12 и „В.С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М., бул. Ц.ш.*, представлявано от А.М. на основание чл. 71, ал. 1 КТ за незаконосъобразно и е отменена Заповед №3- 00973/10.05.2021г на Управителя на „В.С.” ЕООД, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 10.05.2021 г.

С атакуваното решение се възстановява на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н.И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „Ц.И.Ш.” 12, на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност - „охранител, мобилен патрул” с код по НКП 54141007, при „В.С.” ЕООД.

На следващо място, с атакуваното решение се осъжда на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 „В.С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М., бул. Ц.ш.*, представлявано от А.М. да заплати на Н.И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „Ц.И.Ш.” 12, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. Б., ул. А.***, 1 сумата от 4 567, 20 лв. (четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, за времето, през което е останал без работа поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 21.05.2021 г. до 21.11.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата от 1527, 50 лв. от датата на подаване на исковата молба- 20.07.2021г. до окончателното й изплащане, а върху сумата от 3039, 70 лв. от датата на молбата по чл. 214, ал. 1 от ГПК – 01.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

С атакуваното решение се допуска на основание чл. 242, ал. 1, предл. 3 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта му, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, имащ за предмет присъдено в полза на ищеца обезщетение поради незаконно уволнение.

С атакуваното решение се отхвърля като неоснователно евентуалното възражение на „В.С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М., бул. Ц.ш.*, представлявано от А.М. срещу Н.И. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „Ц.И.Ш.” 12, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес за призоваване: гр. Б., ул. А.*** за прихващане на сумата 267, 65 лв. /двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляващо платено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни за 2021г., с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.

Не на последно място, с атакуваното решение се осъжда „В.С.” ЕООД да заплати на Н.И. Ч. сумата в размер на 1000 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен съд Б. сумата от 342, 69 лв., представляваща държавни такси по предявените и разгледани искове, сумата от 250, 00 лв., възнаграждение на вещото лице за изготвената експертиза, изплатено от бюджета на съда, както и сумата от 5, 00 лв. в случай за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е постановено в явно нарушение на материалните и процесуалните правила и следва да бъде отменено. Посочва, че на 01.12.2021 г. дружеството било уведомено, че производството по делото е пренасрочено от 12.01.2022 г. за 03.12.2021 г. Твърди, че поради нередовното призоваване и кратния срок за реакция, на 02.12.2021 г., жалбоподателят е подал по електронен път, на електронния адрес на съда, молба да не се гледа делото, с искане да бъде уведомен за насроченото открито съдебно заседание по делото. Твърди се още от жалбоподателя, че такова уведомление не получил, а напротив – при случайна справка в интернет сайта на РС-Б. с изненада установил, че по делото не само е проведено открито съдебно заседание в отсъствие на жалбоподателя, а дори е постановено и съдебно решение. Твърди се, че е видно от съдебното решение, че въпреки нередовното призоваване на ответника, първоинстанционният съд е счел, че той е редовно призован и не е изпратил представител, поради което е даден ход на устните състезания, в последствие е постановено и съдебно решение. Навежда се още, че с тези си действия РС-Б. е нарушил изискванията на ГПК за насрочване на делото и призоваване на страните за съдебното заседание, като не е спазил както изискването на чл. 56 ГПК, така и 2 императивния седемдневен срок по чл. 56, ал. 3 ГПК. По този начин ответникът е бил лишен от възможността да участва при разглеждане на делото и да осъществи правото си на защита по същото. Жалбоподателят твърди, че до момента на подаване на жалбата не е получил и препис от постановеното по делото решение. На следващо място, жалбоподателят навежда и доводи, че допуснатото от съда с цитираното в решението протоколно определение от 01.10.2021 г. изменение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ не покрива императивните условия на чл. 214 ГПК, тъй като било видно, че в случая са изменени както основанието, така и размерът на иска, което било недопустимо. На следващо място, в жалбата се посочва, че поради нарушеното си право на участие в производството и правото си на защита, дружеството-жалбоподател не е успяло да се противопостави на претендираните от ищеца разноски за адвокат, поради което се сочи, че с жалбата се атакува решението и в частта му относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. В тази насока се поддържа, че адвокатското възнаграждение е несправедливо, необосновано и прекомерно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Посочва се още, че съгласно чл. 7, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, възнаграждението на адвокат по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната, в случая – 650 лв., а на база материалния интерес съобразно правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – адвокатският хонорар (дори и спрямо размера на недопустимо изменения иск) се твърди, че е в размер на 550 лв. В този смисъл, жалбоподателят счита, че претендираната за възнаграждение за адвокат и уважена от съда сума в размер на 1000 лв. е необоснована и завишена спрямо предвидените с Наредбата минимални стойности на дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. На следващо място, в жалбата се посочва, че в случай, че съдът приеме, че не са налице процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, то същото е незаконосъобразно, защото неправилно районният съд е кредитирал заключението на вещото лице и неправилно е приел, че ваучерите за храна са част от трудовото възнаграждение на служителя и по този начин е завишил базата за изчисляване на обезщетението за незаконно уволнение. В тази насока се посочва, че ваучерите за храна съставляват социална придобивка, предоставяна в натура на работниците и служителите съгласно чл. 293 и чл. 294 КТ, а не съгласно чл. 269, ал. 2 КТ и не са част от трудовото възнаграждение на служителите. Посочва се, че същите не могат да бъдат трансформирани в пари и изплащани по начин, различен от предоставяне в натура. По този начин така определеният размер на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е неправилен и води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Като резултат се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на районния съд, или отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

С въззивната жалба се претендира също така и присъждане на разноски в настоящото и първоинстанционното производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

3

По реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор на жалбата от другата страна по делото.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят, редовно призован, представлява се от юрк. Марио Димитров. Същият, по съществото на делото, заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на атакуваното решение и присъждане на сторените разноски.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща процесуален представител. В молба-становище, депозирана преди откритото съдебно заседание (на 09.05.2022 г.), въззиваемият Н.Ч., чрез адв. К.П., развива съображения за неоснователност на въззивната жалба, като моли за потвърждаване на атакуваното решение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно, като е постановено от родово компетентен съд, функциониращ в надлежен състав, изготвено е в писмена форма, в пределите на правораздавателната власт на съда и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

При проверката за допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че решението е частично недопустимо в частта относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225 КТ. От исковата молба е видно, че така споменатият иск е предявен за осъждане на ответника „В.С.“ ЕООД да заплати на ищеца Н.И. Ч. сумата в размер на 1527, 50 лв., представляваща обезщетение за оставяне без работа за периода от 21.05.2021 г. до 31.07.2021 г. С определение от 01.10.2021 г., постановено в открито съдебно заседание от същата дата, районният съд е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявен от ищеца Н.Ч. против „В.С.“ ЕООД, като същият се счита предявен за сумата от 3900 лв. за периода от 21.05.2021 г. до 21.11.2021 г. С друго свое определение от 11.01.2022 г., РС-Б. е допуснал отново изменение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.

225, ал. 1 КТ, предявен от ищеца Н.Ч. против „В.С.“ ЕООД, като същият се счита предявен за сумата от 4567, 20 лв. за периода от 21.05.2021 г. до 21.11.2021 г. Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на 4 своя иск, като твърди нови правнорелевантни факти, които пораждат, променят или погасяват материално субективно право със същото съдържание, като това, посочено в петитума на исковата молба. Това е процесуална възможност, която може да бъде предоставена на ищеца, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. В същия срок ищецът има право без да изменя основанието да измени своето искане, като посочи субективно материално право с различно съдържание. Ищецът не може да променя едновременно основанието и петитума на предявения иск, тъй като с това предметът на делото би станал изцяло нов. В практиката на ВКС се приема, че добавянето на нов период, наред с първоначално заявения, изменя основанието на иска, а увеличението на размера на търсената сума променя и петитума на иска. Едновременното добавяне (изменение) на периода, за който се търси защита, и увеличение на размера на иска е недопустимо, тъй като представлява изцяло нов иск – с ново основание и петитум. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Решение № 134 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 709/2012 г., IV г.о. и Решение № 401 от 07.01.2015 г. по гр.д. № 1939/2014 г., IV г.о. Настоящият случай е точно такъв. В случая е изменен както периода на иска по чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – вместо за периода 21.05.2021 г.-31.07.2021 г., искът е изменен за период 21.05.2021 г.21.11.2021 г., така също е изменен и размерът на този иск, който е увеличен, според последното изменение, на сумата от 4567, 20 лв. Процедирайки по този начин, районният съд е постановил недопустимо съдебно решение в частта, касаеща предявения иск по чл.