Определение № 25889 от 17.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25889 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513384 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба подадена от „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.” - клон България, срещу определение №34080/15.08.2025г. постановено по гр.д. № 34409/2025г. по описа на

Софийски районен съд, ГО, 81 състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за спиране на производството на основание чл.229 а.1 т.4 от КТ до приключване на производството по гр.д. № 33662/2025г. по описа на Софийски районен съд,113 състав.

Възраженията в жалбата са, че съдът неправилно е приел, че ищецът е предявил иск за установяване на факт, който е недопустим, доколкото същия претендира установяване на несъществуване на мандатно правоотношение /между М. А. и несъществуваща синдикална организация. На следващо оспорва извода на първоинстанционния съд относно тълкуването, че спора по чл.333 от КТ следва да се разреши в съдебен процес относно законността на уволнението на ответника, доколкото именно в другото съдебно производство съдът изрично е отказал да проверява легитимността на синдикалната организация и не е допуснал доказателствени искания във връзка с оспорванията на ответника относно съществуването на синдикалната организация и съществуването на мандатно правоотношение с ответника. Излага доводи срещу извода на първоинстанционния съд, че липсва правен интерес за ищеца да установяване несъществуване на мандатно правоотношение между ответника и евентуално съществуваща синдикална организация, доколкото същия е работодател на ответника, а и от твърдяното мандатно правоотношение за ответника следват определени права респ. ограничения за работодателя.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане, но при спиране до изчакване на краен съдебен акт по гр.д.

№ 33662/2025г. по описа на Софийски районен съд,113 състав.

Разпоредбата на чл.130 изр.2 in fine изрично посочва, че препис от частна жалба срещу прекратителното определение не се представя и връчва насрещната страна, такъв е представен и връчен на М. А. – посочен като ответник по делото.

След връчване на препис ответника М. А. е подал писмен отговор, в който посочва, че предявяването на исковата молба по настоящото дело е злоупотреба с права от страна на ищеца, доколкото след образуване на съдебното дело за оспорване законността на уволнението му, 1 работодателят –предявява множество недопустими искове и образува самостоятелни производства, по които релевира искания за спиране до приключване на останалите. Моли определението да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана - неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е инициирано по искова молба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.” клон България срещу М. К. А. с предявен отрицателен установителен иск, в периода 28.08.2024г. - -18.09.2024г. не съществува органно/мандатно правоотношение като председател на твърдяна синдикална организация към „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.” – клон България.

След предявяване на исковата молба, ищецът е депозирал и молба, с която претендира производството по образуваното дело да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до постановяване на окончателен съдебен акт по гр.д. № 33662/2025г. по описа на Софийски районен съд,113 състав.

С атакуваното определение №34080/15.08.2025г. Софийски районен съд е приел, че искането за спиране е неоснователно, а исковата претенция е недопустима и на осн.чл.130 от ГПК е върнал исковата молба.

Определението е правилно.

Следва да се има предвид, че предмет на делото е спорното материално субективно право претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.

Изложените факти в исковата молба обосновават извод за предявен отрицателен установителен иск от УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.” - клон България, в качеството му на работодател относно съществуване на правно състояние, а именно дали негов служител - М. А. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение със заповед от 05.09.2024г. и 1 седмица преди това, е бил член/председател на синдикална организация и председател на същата. Съществуването на членствено правоотношение е правно състояние, което възниква в резултат на определени юридически факти - в случая съществуване/учредяване на синдикална организация, присъединяване към същата на съответния работник/служител, избор на същия за председател.

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.4 вр.ал.1 от ГПК иск за установяване съществуване на факт с правно значение е допустим само в случаите предвидени със закон, а подобен ред за процесния случай не е налице.

На следващо място,съобразявайки обстоятелството, че задължителна процесуална предпоставка за предявяването на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично предвидена в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 ГПК, е наличието на правен интерес за ищеца от установяването на посоченото обстоятелство с влязло в сила решение. Преценката за наличие на правен интерес зависи от твърдените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум. Правният интерес е обусловен от установяване на целения с предявения иск резултат, насочен към правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото, който при положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца. При предявен отрицателен установителен иск правен интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита.

Именно съобразявайки горното, настоящият състав счита, че не е налице правен интерес у ищеца като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск.

2 формулираният петитум в исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 34409/2025г. по описа на СРС, изводим от обстоятелствената част на същата, води до и до извода, че ищеца оспорва наличието на членствено правоотношение между ответника и синдикална организация, с оглед обстоятелството дали ответника се полза със защита по чл.333 ал.3 от КТ и предвид уволнението му със заповед от 05.09.2024г. Както изрично е прието в определение № 254 от 14.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 562/2018 г., III г. о., ГК „Интерес от установяването за работодателя не е налице, тъй като несъществуването на право на служителя на предварителна закрила при уволнението не е от значение за правоотношение, засягащо правната сфера на ищеца /трудовото правоотношение е прекратено с уволнението/. Въпросът, дали уволненият служител е синдикален деец и се ползва от закрилата по чл. 333 ал. 3 КТ , следва да бъде разрешен от съдебния състав при произнасянето по иска за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ , ако работникът или служителят се е позовал на нейното нарушаване на посоченото основание.

Съгласно чл. 127 ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правото си. Служителката черпи правото си на специална защита при уволнение от обстоятелството, че е член на ръководството на синдикална организация, която има национално /централно/ ръководство.“ А в настоящият случай както ищецът, така и ответника са въвели като спорен въпрос от предмета на делото / гр.д. № 69297/2024г./ наличието/липса на закрила по чл.333 от КТ по описа на СРС /ирелевантно е дали съдът е допуснал/отказал на допусне доказателствени искания на страните във връзка с твърденията им/ и който въпрос ще бъде разрешен именно по това дело.

Образуването на друго гражданско дело – гр.д. № 33662/2025г. по описа на Софийски районен съд от „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.”- клон България срещу М. К. А. за признаване за установено срещу него, че за периода 02.08.2022г. – 04.10.2024г. между страните не е съществувало трудово правоотношение – искова молба от 10.06.2025г. /отделен е въпроса дали предявения иск е допустим, но това е въпрос на преценка от съдебния състав по делото/, както и образуване на производството пред СРС, което е прекратено с обжалваното определение – по искова молба депозирана от 12.06.2025г. и които две искови молби са подадени след подаване на отговор на искова молба по гр.д. № 69297/2024г. по описа на СРС /на 12.03.2025г./, несъмнено сочи на злоупотреба с процесуални права от страна на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.”- клон България - чл.3 от ГПК.

При този извод за недопустимост на предявения иск, то безпредметно е обсъждане на въпроса дали са били налице основания за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.

Ето защо и на основание чл.130 от ГПК първоинстанционния съд осъществявайки дължимата проверка за допустимост на производството правилно и законосъобразно е върнал исковата молба.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №34080/15.08.2025г. постановено по гр.д. № 34409/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 81 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 3 т.1 вр. чл. 280 ал. 1 ГПК, с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4