Определение № 172 от 06.04.2021, Административен съд - Стара Загора

О П

Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№ 06.04.2021г. град Стара Загора

Старозагорският административен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 143 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.

Производството по административно дело № 143/ 2020 година по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на Фондация „Гринберг” със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 53, ет.1, офис 1, подадена чрез пълномощника й адв. И.Й. от АК – Пазарджик, срещу Наредба № 27 за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с увреждания на територията на община Николаево, приета с Решение № 195 от 31.10.2017г. на Общински съвет – Николаево.

С

Решение № 357 от 14.09.2020г. по делото, е отменена като незаконосъобразна Наредба № 27 за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с увреждания на територията на община Николаево.

Със същото решение Общински съвет – Николаево е осъден да заплати на Фондация

„Гринберг”, гр. Пловдив, сумата от 1280 лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

С Решение № 3013 от

08.03.2021г. по адм. дело № 12051/ 2020г. по описа на ВАС, решението на Старозагорския административен съд е оставено в сила, като направеното в касационната жалба на Общински съвет - Николаево възражение, имащо характер на молба за изменение на решението в частта за разноските, е изпратено на Административен съд – Стара Загора за произнасяне по компетентност по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

С обективираното в подадената от Общински съвет

– Николаево касационна жалба против Решение № 357 от 14.09.2020г. по адм. дело № 143/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, искане по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, се оспорва наличието на основание за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него в производството по делото разноски, по съображения за формално разглеждане от съда на въпроса за възлагането на разноските и тяхната дължимост.

Ответникът

– Фондация „Гринберг”, гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото, е представил писмено становище, с което оспорва основателността на направеното искане за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че присъдените разноски са доказани по основание и по размер, своевременно са поискани, като липсва направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Искането на Общински съвет – Николаево за изменение на решението в частта му за разноските, като направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице - страна по делото, е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

С постановеното по делото Решение № 357 от

14.09.2020г., по жалба на Фондация

„Гринберг” със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 53, ет.1, офис 1, е отменена като незаконосъобразна Наредба № 27 за издаване на карти за паркиране на превозни средства, управлявани от или превозващи лица с увреждания на територията на община Николаево, приета с Решение № 195/ 31.10.2017г. и изменена с Решение № 8/ 19.11.2019г. на Общински съвет – Николаево. Със същото решение Общински съвет – Николаево е осъден да заплати на Фондация „Гринберг”, гр. Пловдив, сумата от 1280 лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

Условията за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на решението респ. определението не се е произнесъл по надлежно заявено искане за присъждане на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда.

Направеното от Общински съвет – Николаево искане за изменение на Решение № 357 от 14.09.2020г. в частта за разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК, в който случай основателността на искането за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски, е обусловено от наличието на явни фактически грешки /погрешно изчисляване/, грешки във фактическите констатации или в правните изводи на съда при произнасянето по въпроса за разноските.

Съдът намира, че с оглед изложените в обективираното в касационната жалба на Общински съвет – Николаево против Решение № 357 от 14.09.2020г. искане за изменение на решението в частта за разноските доводи, същото не се основава на твърдения за неверни констатации или за допуснати грешки - фактически или в правните изводи на съда, при произнасянето по искането на страната за присъждане на направените по делото разноски. По същество с направеното искане по реда и на основание чл. 248 от ГПК, се оспорва правилността на правния извод на съда и на обуславящите го мотиви, относно неоснователността на направеното от ответника възражение за недължимо възлагане в негова тежест на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, независимо от изхода на делото. Това възражение подробно е разгледано и обсъдено при постановяването на решението, като съдът не намира нито основание за промяна на направения извод за дължимостта на направените, доказани по основание и по размер и своевременно поискани от жалбоподателя разноски по делото и възлагането им в тежест на ответника на основание чл. 143, ал.1 от АПК, нито основание за промяна размера на присъдените разноски.

Доколкото произнасянето по въпроса за разноските и тяхното възлагане в тежест на ответника – Общински съвет – Николаево, не се основава на грешки в обуславящите го фактически и правни основания, не е налице основание за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски. С оглед на което искането за изменение на решението в частта му за разноските, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.248 от ГПК, Старозагорският административен съд О

П Р Е

Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Общински съвет - Николаево за изменение на Решение № 357 от 14.09.2020г., постановено по административно дело № 143/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора в частта му за разноските, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: