Решение № 120 от 19.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Смолян, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Административно наказателно дело № 20255440200235 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. А. К. срещу Наказателно постановление №23/11.02.2025г., издадено от Началника на РУ- Смолян при ОД на МВРСмолян, с което, с което на основание от ЗНССПЕЕН112 на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 28, ал. 1, предл. трето от ЗНССПЕЕН112.

В жалбата се излагат оплаквания, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и издадено при същестквени нарушения на материалния и процесуалния закон.

При съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са довели до издаването на незаконосъобразно Наказателно постаоновление.

АУАН е съставен при нарушение на чл.40 и чл.42 от ЗАНН., от лице, което няма право да съставя такива актове.

Наказателното постановление е незаконосъобмразно, защото е издадено за нарушение, което жалбоподателят не е извършил, описанието на твърдяното за извършено нарушение не кореспондира с описанието на 1 същото това нарушение в АУАН, не кореспондира с материалната норма, която се твърди, че е нарушил, нито с наказателноправната норма , на база на която е наказан.

Наказателното постановление е издадено от лице, което няма компетентност, както и АУАН са издадени при грубо нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Описанието на нарушението е непълно, не е посочено мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, липсва точно описание на нарушението и доказателствата, които го подкрепят.

По горните доводи в жалбата се поддържа искане за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Жалбата се поддържа от адв.М..

Административнонаказващият орган - Началникът на РУ – Смолян, чрез юриск.В. поддържа становище за потвърждаване на Наказателното постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и при извършената проверка на обжалваното Наказателно постановление, установи следното:

На 17.12.2024г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че на 01.11.2024г., в около 11:42ч. в с.**, в имот, собственост на К. А. К. горепосоченото лице от личния си мобилен телефон чрез осъществяване на 1 бр.обаждане към ЕЕН112 предава неверни съобщения за помощ, а именно „Ще бият майка ми“, „Тука псуват ни“, „Псуват я“, „Като гледам май, май, май ще върви към бой работата“. От извършената проверка на място и по преписка с рег.№1862р22864/05.11.2024г. по описа на РУ- Смолян не се потвърждава изнесеното в сигнала на тел.ЕЕН 112, с което виновно е нарушил чл.28, ал.1, предл. 3 от ЗНССПЕЕН 112.

Въз основа на горния Акт за установяване на административно 2 нарушение е издадено и обжалваното Наказателно постановление от 11.02.2025г. с №23, с което за посоченото нарушение, квалифицирано като такова по чл.28, ал.1, предл. от 3акона за Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 на К. А. К. на основание от ЗНССПЕЕН112. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

Разпитан, свидетелят И. дава показания пол.инспектор в РУ Смолян, дава показания, че около обяд на 01.11.2024 г. дежурен ги изпратил, предвид възникнал скандал за имотен спор в село ***. Когато отишли на място с колегата Б. установили явилите в съдебното заседание свидетели, майката на К. К. и К. К.. Част от свидетелите били в съседна къща. Две момчета разтоварвали бетон на самата улица, а други в двора на дома на В.П., която е съседка на К. К.. К. и майка му били в техния си двор. Свидетелства, че от К.

К. бил подаден сигнал на 112. На място се изливал бетон от работниците, те били заети с това. Дава показания, че на място не установили конфликт, разговаряли с всички работници, никой не обиждал, никой не отправял заплахи, не съобщили и преди това да са били отправяни заплахи и закани.

Първо разговаряли с К. да изяснят какво точно става, след това говорили с работниците. Снели писмени обяснения от Х. Б. на място и били съставени протоколи за предупреждения на страните да не си отправят обиди и закани.

След това снели писмени обяснения от К.. Сигнала от оперативния дежурен бил за имотен спор, че К. имал претенции, че имота в който наливали бетон е негова съсобственост и след това работниците отправяли закани към майка му, псували я и напрежението между работниците отивало към бой. Бил иззет запис от 112 и в записа К. съобщавал, че обиждат майка му, псуват я и работата върви на бой. Това са думите, които свидетелят е цитирал и в съставения АУАН. Свидетелят И. установява, че когато отишли на място с колегата Б. не установили да има нужда от спешна медицинска помощ, майката била спокойна, видимо не била притеснена, нормално разговаряла, нито имала наранявания, нито К. бил пострадал. Свидетелят не е предлагал и не е намерил основания да предложи медицинска помощ.

Свидетелят Б. –пол.инспектор в РУ – Смолян дава показания в същия смисъл, че на 01.11.2024 г. около обяд били изпратени с колегата И. в с.**, за това, че работници извършват строителни дейности в имот, който е съсобствен без разрешение за това, както и че работници са отправяли закана 3 за саморазправа. На място разговаряли с К., работниците също били установени. Майката на К. била там. Свидетелят Б. разговарял с майката на К.

– М.. Тя била видимо спокойна, обяснила му, че е нямало закани за саморазправа от страна на работниците. К. потвърждавал казаното в сигнала, но колегата след това му обяснил, че работниците са казали, че не са се саморазправяли с него, а К. е подал сигнал на 112. Свидетелят сочи, че М. М. отказала да даде обяснения, само му обяснила ситуацията, колегата най вероятно е снел обяснения от работниците. Когато отишли на място не констатирали нужда от спешна медицинска помощ, всички били спокойни.

Свидетелката М. сочи, че в началото на м.ноември миналата година със сина й К. отишли на село. Тя слезнала първа от колата, а той отишъл да паркира. В началото на къщата я пресрещнали четирима мъже, за които впоследствие разбрала, че са работници. Попитала ги какво правят и те я попитали същото, наобиколили я, единият я блъсна, залитнал и седнала на земята. Залитнала, подпряла се на ръцете и седнала на земята. Обиждали я, псували я и казали, че ще я бият. Причината не знае, явно ги е предизвикала с това, че ги попитала какво правят. Синът й дошъл през това време като чул и видял какво се случва, се обадил на 112, при което те отишли при другите работници, които не били видели, защото има навес и пречи на видимостта.

Тогава станали около 10 човека, когато дошли от полицията останали само четирима. След това синът й дошъл и й помогнал да стане, завел я е в къщата, не й било добре, почувствала се много зле. Не поискала медицинска помощ, защото така преценила. Свидетелства, че четиримата работници я псували, но не си спомня точно какви думи й отправяли. Страхувала се за здравето и живота си, когато работниците я обиколили.

Свидетелката М. потвърждава, че прочетените нейни обяснения на лист 21 от делото. са действително нейните обяснения.

Свидетелят У. дава показания, че не е имало конфликт, не е присъствал на отправени закани, обиди или бой. Не е имало реплики от никой към никого.

Когато свидетелят пристигнал видял М. М. и тя била добре, в нормално физическо състояние, К. бил ядосан, обикалял, говорел по телефона. Не е имало никакви проблеми, нито караници с М. и К., това му обяснили работниците.

Свидетелят Б. също свидетелства, че не е имало конфликт, Дошла днес 4 разпитаната свидетелка със сина й казали да спират /тъй като там работели/ и те спрели . Никой нищо не е обиждал. Не е видял на жената да й е станало лошо

Свидетелят С. също дава показания, че не е имало побоища и обиди.

Никой от колегите му не се е държал лошо с нея, не е видял днес разпитаната свидетелка да й е прилошало и да не й е добре.

При така изясненото от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна и Наказателното постановление следва да се потвърди.

При издаване на Наказателното постановление, административно наказващият орган e възприел възприел изцяло фактическата обстановка, описана в Акта за установяване на административно нарушение, като фактическата обстановка изцяло съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства относно констатираното нарушение.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И., Б., У., Б. и С., които са последователни и еднопосочни и подкрепят вмененото на жалбоподателя К. К. нарушение на чл.28, ал.1, предл.3 от ЗНССПЕЕН, а именно, че чрез осъществяване на обаждане на ЕЕН 112 на 01.11.2024г., в около 11:42 часа е предал неверни съобщения за помощ, т.е., че съобщеното от него не съответства на действителността. От показанията на посочените свидетели се изяснява, че е имало имотен спор в съсобствен имот, но нито един от тези свидетели не дават показания за реално отправени към свидетелката М. М. заплахи за нанасяне на побой, че ги псуват, кой точно е оправял такива заплахи или е отправил конкретни изрази към жалбоподателя и св.М. М.. Не се установи по делото и посредством други събрани доказателства да са отправяни заплахи и псувни или други обидни изрази към жалбоподателя и св.М. М.. Съдът не кредитира показанията в частта им относно такива осъществени действия, които са били съобщени от жалбоподателя на ЕЕН 112. Показанията на свидетелката М. М. не се подкрепят с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства за тези обстоятелства, а именно, че била заплашване на намиращите се в имота работници. Още повече, че самата свидетелка М. М. сочи в показанията си, че не си спомня какви точно думи й отправяли работниците. Следва да се 5 посочи, е в предварително дадените обяснения от М. М. от 11.12.2024г., приложени по преписката по делото, също не се съдържат нейни изявления за отправяни закани и псувни нито към нея, нито към жалбоподателя К. К..

Твърденията на жалбоподателя в осъщественото от него обаждане на ЕЕН 112 не се доказаха по делото. А дали е вярно предаденото съобщение на ЕЕН 112 подлежи на доказване от жалбоподателя, което той не установи посредством ангажирани от него доказателства.

От свидетелските показания се установи, е св.М. М. е била във видимо спокойно състояние и няма данни същата да се е чувствала заплашена.

При така изложеното по- горе, неоснователно се оспорва в жалбата, че липсва извършено нарушение от жалбоподателя, за което му е било наложено административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.28 ат ЗНССПЕЕН 112 забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, а според ал. 3 на цитираната разпоредба при нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят административно наказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона.

По силата на чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН 112, който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя административно наказание на жалбоподателя подлежи на санкция.

Съдът не констатира допуснати нарушение в хода на административно наказателното производство.

Неоснсователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са довели до издаването на незаконосъобразно Наказателно постановление.