Определение № 1339 от 12.05.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1339 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от И. Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800501079 по описа за 2025 година

Подадена е молба от 26.03.2026 год. от ответника Община Своге чрез адв. Ц. от АКРазград за изменение на постановеното решение рег. № 107/11.03.2026 год. на СОС в частта за разноските, като бъдат намалени поради прекомерност присъдените на ищцата А. В. Т. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ищцата чрез адв. П. от САК оспорва молбата.

След преценка на доводите в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, както и възраженията на ищцата, съдът прецени следното:

Допустимо и постъпило в срок е искането по реда на чл. 248 от ГПК - за изменение на решението в частта за разноските, като молбата е подадена в едномесечния срок за обжалване на решението, считано от връчването му на ответника /на 24.03.2026 год./.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Видно от представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, ищцата е заплатила на пълномощника си адв. П. договореното възнаграждение в размер общо на 1200 лева /платежно нареждане на л. 36/. С въззивното решение е потвърдено изцяло решение № 155 от 15.09.2025 год. по гр.д. № 196/2024 год. на Свогенския районен съд, с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. В. Т. срещу Община Своге, че ищцата е собственик на част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Луково с площ 190 кв.м. Данъчната оценка на процесния имот е в размер на 1636,70 лева, видно от приложеното по делото удостоверение по чл. 264, ал. 1 от ЗОПК, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 464 лева, определено по реда на чл. 7, ал.

2, т. 2 вр. ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

1

Предвид изхода на спора и обстоятелството, че обжалваното от ответника решение е потвърдено изцяло, на въззиваемата се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за настоящото производство.

Настоящият състав намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител на ищцата адв. П. процесуални действия – подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в проведеното на 18.02.2026 год. открито съдебно заседание. Неоснователна поради това се явява молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение. Сам по себе си материалният интерес по делото не може да е единствен критерий при определяне възнаграждението на адвоката и да обуслови присъждане на адвокатски хонорар в минималния размер по наредбата, тъй като следва да бъде съобразен и положения от адвоката високо квалифициран труд и отговорността му пред страната, с която е сключил договор.

С оглед това молбата на въззивника за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата от 26.03.2026 год., подадена от въззивника Община Своге чрез адв. Ц. от АК-Разград за изменение на постановеното решение рег. № 107/11.03.2026 год. на СОС в частта за разноските, като бъдат намалени поради прекомерност присъдените на ищцата А. В. Т. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1339 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от И. Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800501079 по описа за 2025 година

Подадена е молба от 26.03.2026 год. от ответника Община Своге чрез адв. Ц. от АКРазград за изменение на постановеното решение рег. № 107/11.03.2026 год. на СОС в частта за разноските, като бъдат намалени поради прекомерност присъдените на ищцата А. В. Т. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ищцата чрез адв. П. от САК оспорва молбата.

След преценка на доводите в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, както и възраженията на ищцата, съдът прецени следното:

Допустимо и постъпило в срок е искането по реда на чл. 248 от ГПК - за изменение на решението в частта за разноските, като молбата е подадена в едномесечния срок за обжалване на решението, считано от връчването му на ответника /на 24.03.2026 год./.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Видно от представения във въззивното производство договор за правна защита и съдействие, ищцата е заплатила на пълномощника си адв. П. договореното възнаграждение в размер общо на 1200 лева /платежно нареждане на л. 36/. С въззивното решение е потвърдено изцяло решение № 155 от 15.09.2025 год. по гр.д. № 196/2024 год. на Свогенския районен съд, с което е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. В. Т. срещу Община Своге, че ищцата е собственик на част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Луково с площ 190 кв.м. Данъчната оценка на процесния имот е в размер на 1636,70 лева, видно от приложеното по делото удостоверение по чл. 264, ал. 1 от ЗОПК, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 464 лева, определено по реда на чл. 7, ал.

2, т. 2 вр. ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

1

Предвид изхода на спора и обстоятелството, че обжалваното от ответника решение е потвърдено изцяло, на въззиваемата се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за настоящото производство.

Настоящият състав намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител на ищцата адв. П. процесуални действия – подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в проведеното на 18.02.2026 год. открито съдебно заседание. Неоснователна поради това се явява молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение. Сам по себе си материалният интерес по делото не може да е единствен критерий при определяне възнаграждението на адвоката и да обуслови присъждане на адвокатски хонорар в минималния размер по наредбата, тъй като следва да бъде съобразен и положения от адвоката високо квалифициран труд и отговорността му пред страната, с която е сключил договор.

С оглед това молбата на въззивника за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата от 26.03.2026 год., подадена от въззивника Община Своге чрез адв. Ц. от АК-Разград за изменение на постановеното решение рег. № 107/11.03.2026 год. на СОС в частта за разноските, като бъдат намалени поради прекомерност присъдените на ищцата А. В. Т. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2