Определение № 492 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Г. като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500256 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Стик-кредит“ АД, ЕИК: 202557159, представлявано в процеса от АД “***.“, чрез адв. Хр.М. против Определение № 15530 / 03.12.2025г. по гр.д.№ 13315/ 2024г. на ПРС , с което е било уважено искането на ищеца по делото за изменение на постановеното решение в частта на разноските на основание чл.248 ГПК. По изложени съображения за приложимост на задължителна тълкувателна съдебна практика на ВКС във връзка с нищожност на правни сделки или отделни клаузи в тях , жалбоподателят прави довод за приложението й към договорите за правна защита и съдействие относно определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съпроводено от служебна преценка за наличието на противоречие с добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното определение и отказване присъждане на разноски на ищеца, при условията на евентуалност – тяхното намаляване.

Постъпил е отговор по ЧЖ от Т. Е. Н., чрез пълномощника си АД „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. , с който отговор се иска оставяне без уважение частната жалба , по съображения, свързани с хипотезите, при които съдът следи служебно за нищожността на сделката, която има значение за решаването на правния спор по делото, а н а не относно правната последица от решаване на този спор, който не е част от предмета на делото.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

По предявен от Т. Е. Н., чрез пълномощника си АД „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. против жалбоподателя „Стик-кредит“ АД, ЕИК: 202557159, представлявано в процеса от АД“***.“, чрез адв. Хр.М. иск за нищожност на договор за потребителски договор, 1 сключен от разстояние, съдът е уважил иска и присъдил на ищеца адв.възнаграждение в размер 600 лв, или 720 лв с ДДС , като разноски общо в размер на 1082,40 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК.

С молба по чл.248, ал.1 ГПК ищецът е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските чрез присъждане на пълната претендирана сума за разноските в размер от 1 800 лева поради това, че по делото няма направено възражение за прекомерност на АВ.

Съдът е уважил искането на ищеца, като е констатирал липсата на възражение за прекомерност от другата страна по делото, както и обстоятелството, че размерът на договореното възнаграждение по ДПЗС е 1800 лв, с приложение на платежни документи за заплащане, поради което се следва присъждането му в пълния размер, както и съответно разноски в общия размер от 2 162,40 лева.

Обжалваното определение е правилно. Съдът не следи служебно за прекомерност на договорено адв.възнаграждение по ДПЗС , като съгласно изричната разпоредба на чл.78, ал.5 ГПК „ ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част“.

Следователно доводът на жалбоподателя, основан на тълкувателната съдебна практика / ТР №1/2020г от 22.04.2022г. и ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д.№ 1/2009г. на ОСТК/ относно служебна преценка за свръхпрекомерност на уговорен размер на насрещна престация, е неотносим към договорите за правна защита и съдействие. Същите не касаят същността на правна сделка по главния предмет на спора по делото, а са предпоставка за реализиране отговорността за направени разноски като последица от решаване на главния правен спор по делото, а именно разпределение на отговорността за разноски като правна последица от решаване на правния спор по делото. Действително в практиката на ВКС се приема недопустимост обсъждането действителността на ДПЗС с позоваване на нищожност на основание чл.3 ГПК, по което не е предвидено служебно правомощие на съда при липса на възражение за прекомерност, което всъщност изрично е предвидено и в законовата разпоредба на чл.78, ал.5 ГПК.

С оглед на това частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение ще се потвърди като правилно.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пр. I ГПК вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15530 / 03.12.2025г. по гр.д.№ 13315/ 2024г. на ПРС- III гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3