Решение № 179 от 28.05.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Смолян, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500117 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по подадена въззивна жалба от ищеца В. З. Б., чрез процесуалния му представител - адв. П., срещу Решение 490/28.10.2025 г., по гр. д. № 316/2025 по описа на РС - Смолян, с което са отхвърлени предявените искове срещу Областна Дирекция на МВР - С., за заплащане на сума в размер на 3305.11 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 20.02.2022 г. до 20.02.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 580.61 лв. законна лихва за забава върху главницата. Със същото решение В. Б. е осъден да заплати на ОДМВР – С. съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. С Определение рег.№ 135/16.02.2026 г., РС – Смолян е уважил молбата на ОД на МВР – С. за изменение на решението в частта за разноските, като е осъдил В. Б. да заплати на ответника съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение допълнително, в размер на още 51.13 евро. Постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение не е обжалвано от страна на ищеца в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба, решението се определя като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в повисока степен правата на работниците и служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а със Заповед № 8121з156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е 1 фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по-високо от 1 лев на час. В същото време с изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР.

Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка не може да бъде споделен доводът, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен е коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност и др. Тези компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по делото. С оглед на това следва да се приеме че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд.

От друга страна нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението му били посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел. Или ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на частния охранител съгласно ЗЧО (който препраща към КТ за уреждане на трудовите правоотношения с тези служители), остава без отговор въпросът на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР касателно нощния труд са уредени по- неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител.

В пространствен анализ на норми от правото на ЕС и практика, се излага твърдение, че поради приоритета на европейското право над националното, съдът следва да не се съобразява с тълкуването, дадено в ТР № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. По подробно изложени във въззивната жалба съображения се иска отмяна на Решение № 490/28.10.2025г., постановено по гражданско дело № 316/2025г. по описа на PC - Смолян, както и постановяване на акт по съществото на спора, с който да бъдат изцяло уважени предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. От страна на въззиваемата страна е представено Писмено становище, вх. № 1947/20.04.2026 г., в което се оспорва въззивната жалба и се излагат съображения по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 220 евро.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Окръжен съд - Смолян, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период В. З. Б. е бил служител на МВР по служебно правоотношение, заемал е длъжността „Старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ – С. към ОД на МВР – С., като от неоспореното заключение на ССчЕ е видно, че същият е полагал труд на 12-часови смени, включително през нощта (между 22:00 ч. и 06:00 ч.) за периода от 20.02.2022 г. до 20.02.2025 г. Според вещото лице положеният от ищеца нощен труд през процесния период е общо в размер на 1776 часа, като след превръщането му в дневен труд, преизчислен с коефициент 1, 143, същият е в размер на 2030 часа. От заключението се установява, че часовете труд, получени като разлика между положения нощен труд и преизчисления с коефициент 1, 143, пораждат заплащане за дължимо възнаграждение в размер на 3 305.11 лв.Размерът на законната лихва за забава върху стойността на непреизчисления и незаплатен нощен труд през периода 20.02.2022 г. – 20.02.2025 г., считано от първо число на месеца, следващ тримесечието до 20.02.2025 г. е на стойност от 580.61 лв.

С определение в с.з. от 10.10.2025г., РС- Смолян на осн. чл. 214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на предявените искове до размер на сумите 3305. 11 лв. – главница и съответно 580.61 лв. – за иска с основание по чл. 86 ЗЗД.

За основателността на предявената претенция следва да се установи наличието на основание за описаното превръщане на нощния труд в дневен по коефициент 1, 143, във връзка с което спорно между страните се явява обстоятелството дали при отчитането на нощния труд, положен от ищеца в процесния период в качеството му на служител на МВР, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, по-специално на чл. 9, ал. 2 от последната. Този въпрос е разрешен от ВКС с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК, което има задължителна сила за съдилищата и следва да бъде съобразено и от настоящия въззивен състав. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ВКС изяснява, че продължителността на работното време на служителите в МВР е уредена императивно в специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и тя е 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. По-голямата продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се обосновава с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, касаещи защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. В този смисъл е и практиката на СЕС (дело С-262/20), която допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен 3 критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел, каквато несъмнено представлява описаната в чл. 2, ал. 1 ЗМВР защита на населението и националната сигурност.

От изложеното е видно, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, а различна от общото трудово законодателство уредба на същата, която не налага прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. На основание чл.

179, ал. 2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения, вкл. и за полагане на труд през нощта от служителите в МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. В действала през процесния период Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, /както и в предходната нейна редакция/, действително липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, поради което и в настоящия случай не е налице основание за превръщане на положения от ищеца нощен труд от 1776 часа в дневен от 2030 часа. Този извод съответства напълно на Правото на ЕС и практиката на Съда на ЕС. С решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С262/20 е прието, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, като е необходимо за полагащите труд през нощта да бъдат предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Като извод СЕС е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е взел предвид спецификата на служебните правоотношения и неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР, като е предвидил това да се компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по- благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал.