Решение № 11211 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11211 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110142449 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410 КЗ вр. чл. 49 във вр. с 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „************” ЕАД твърди, че на 28.11.2023 г., в гр. София, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автобус марка “******”, модел “Просити ЦНГ”, рег. номер ***********. Поддържа, че вредите са на стойност 3240 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Поддържа, че мястото на ПТП-то е посочено от служители по реда и е съставен Протокол за ПТП № ******** от 28.11.2024 г. от мл. автоконтрольор В. Г., в който като причина за вредата е посочено падане на клон от дърво върху предното стъкло на автобуса. Твърди, че ответникът - ***********, има задължение за стопанисване на пътищата, поддържайки ги изправни с необходимата маркировка и осигурявайки условията за бързо и сигурно придвижване.

Твърди, че след покана ответникът не заплатил вземането. Ищецът претендира сумата 3240 лева, заедно с лихва за забава от 26.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 133 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до погасяване на задължението. Претендира разноски.

1

Ответникът *********** твърди, че не е собственик на имота, в който се е намирало дървото, причина за настъпилото ПТП. В условията на евентуалност твърди, че инцидентът е настъпил в условията на случайно събитие. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Оспорва представения протокол за ПТП № ******** относно направените констатациите в него.

Счита, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и да е налице обстоятелството, че ответникът е собственика на вещта или лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 30.01.2025 г. за безспорни следните обстоятелства: че към 28.11.2023 г. ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка на увреденото МПС - автобус, и че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение в размер на 3240 лева за вредите, настъпили от процесното събитие, както и че ответникът е получил покана за плащане. За безспорни съдът приема датата на ПТП-то, както и фактът, че пътят, на който е 2 реализирано събитието, се стопанисва от ответника. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

От представения констативен протокол за ПТП, както и от показанията на свидетеля-водач на автобуса се установява, че на 28.11.2023 г., в гр. София, автобус марка “******”, модел “Просити ЦНГ”, рег. № *********** се движи по бул. „***************“ с посока на движение от кв. ******** към **********, като на 200 метра от спирката на МГТ “********” пада клон от дърво и се реализира ПТП.

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автобус, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля.

Съдът обаче намира, че не е налице елемент от фактическия състав за възникване отговорността на ответника на търсеното основание, т.е. намира за доказано правоизключващото възражение на ответника , релевирано с отговора относно наличие на осъществено случайно събитие. Част от задължението на общината е очертано в рамките на чл. 42 от Наредбата на Столичен общински съвет за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на ***********/ (загл. изм. - решение № 135 от 13.03.2008 г. /, а именно да се следи за наличие на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите, които следва да бъдат премахнати своевременно. В този смисъл и изключението на забраната за отсичане на растителност посочено в чл. 44, ал. 2, т. 1 от наредбата за случаи на наличие на изсъхнали и болни дървета, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В процесната хипотеза увреждането на имуществото , застраховано при ищеца е в резултат на падане на клон на дърво. Задължението на общината е видно и от чл. 14, ал.

1 на Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност /изд. от Министъра на териториалното развитие и строителството обн. ДВ. бр. 26 от 30 март 1993 г. /, съгласно който в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади предприятията (фирмите) по озеленяване извършват периодично поддържане 3 на всичките им структурни елементи, вкл. и резитба за оформяне на короните на растенията.

Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота, здравето и имуществото на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира препятствията по него и да ги отстранява във възможно най- кратък срок .

В конкретния случай от страна на ответника са ангажирани доказателства събитието да е причинено от необичайни метеорологични явления до степен обосноваваща случайно деяние, изключващо вината.

Горното се подкрепя и от свидетелските показания на единствения свидетелочевидец на събитието- водачът на автобуса. Видно от приложената справка на НИМХ за 28, 11, 2023 год. за София-град е налице валеж на сняг, последван от дъжд, облачно е , като е отбелязано, че на земната повърхност има стара снежна покривка с височина 24см., намаляваща до края на деня на 15см. От приложена по делото справка от Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ се установява наличието на усложнена зимна обстановка в периода 26.11.23г.30.11.23г., както и постъпили множество сигнали за паднали дървета и клони, както и потенциални възможности за опасност по отношение живота и здравето на гражданите и движението на пътните превозни средства.

Приложен е бюлетин на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ за процесната дата , от който е видно, че са подадени множество регистрирани сигнали за паднали дървета в резултат на усложнената обстановка на територията на *********** поради наличните валежи на сняг, дъжд , както и наличието на силен вятър. От показанията на свидетеля Р.- водач на автобуса също се установява, че е било снежно , с натрупан сняг по дърветата, като клонът вероятно се е наклонил от самия сняг.

Според общоприетото в доктрината и съдебната практика становище, случайно е събитието, за което е било обективно невъзможно да бъде предвидено и поради това не е могло и да бъде предотвратено. Преценката за непредвидимост на събитието се формира на плоскостта на критерия за дължимо поведение - грижата на добрия стопанин. Този критерий предполага деецът да не е бил длъжен или да не е могъл при полагане на изискуемата 4 грижа да предвиди и предотврати настъпването на противоправния резултат от своите действия. В процесния случай с оглед на ангажираните от ответната община доказателства , съдът намира че и при полагане на дължимата грижа с оглед на обективно установената усложнена зимна обстановка противоправният резултат е бил непредвидим и непредотвратим, поради което съдът намира , че увреждащото събитие има характер на случайно и като такова съставлява изключващо вината обстоятелство.

Предвид изложените мотиви, при неосъществен елемент от фактическия състав на вземането , съдът намира , че не е налице основание за възникване на регресното вземане в полза на ищеца и исковата претенция за главното вземане подлежи на отхвърляне.

На отхвърляне подлежи и акцесорното вземане за лихва за забава върху търсената главница.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер .

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ „************” ЕАД, ЕИК

********** СРЕЩУ

***********, с адрес в гр. ************, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 3240 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт” за вреди на автобус марка “******”, рег. номер ***********, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2023 г. в гр. София, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1,ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 26.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 133 лева , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба -17.07.24г. до погасяване на задължението .

ОСЪЖДА „************” ЕАД, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ НА

5

***********, с адрес в гр. ************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6