Определение № 590 от 31.07.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. София, 28.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500474 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Г. С., ответник в исковото производство, чрез процесуалния му представител – адв. К. А. от САК, срещу определение № 309/15.05.2023 г. на Районен съд – Елин Пелин, постановено по гр. д. № 20221820101344/2022 г. по описа на същия съд, в частта, в която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Жалбоподателят намира атакуваното определение за незаконосъобразно, тъй като счита изводът за липса на правен интерес от привличането на О. Г. М. като трето лице-помагач на страната на ищеца за неправилен. В частната жалба са изложени твърдения, обуславящи правния интерес на привличащия, изразяващи се във възможността му при неблагоприятен изход на спора в исковото производство да ангажира отговорността на О. за вреди (по реда на ЗОДОВ).

Искането в частната жалба е за отмяна на определението на Районен съд – Елин Пелин в обжалваната част и постановяване на друго, с което искането за конституиране на О. Г. М. като трето лице-помагач на страната на ищеца да бъде уважено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на 1 частната жалба от насрещната страна – ищец в исковото производство.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 20221820101344/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин е образувано по предявени от Ц. Д. Б. – Г. срещу Х. Г. С. искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника, че част от 50 кв.м., представляваща част от имот пл.

№ ... по плана на с.Г. М., С. о., обозначена в комбинирана скица към решение по гр.д. № 746/2016 г. на РС - Елин Пелин и представляваща неразделна част от него, заключена между точки А-Б-Е-А, обозначени на скицата като имотна граница между УПИ ...-... и УПИ ..-... от квартал .., са собственост на ищцата; ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху процесната част, както и да премахне строежа на оградата, която е изградил в процесното място.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба, в който ответникът е предявил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане В. Ц. Н. и О. Г. М. като трети лица-помагачи. Посочено е, че срещу В. Н., като наследник на праводателите на ответника, е възможно в бъдеще да бъде предявен иск за разваляне на договора или намаляване на продажната цена и обезщетение за вреди, поради което е поискано привличането й като трето лице-помагач на страната на ответника.

Доводите за привличане на О. Г. М. са свързани с евентуалното уважаване на негаторния иск по чл. 109 от ЗС, от което ответникът би търпял вреди, но обективираното искане е за привличането й като трето лицепомагач на страната на ищеца.

С определение № 309/15.05.2023 г. първоинстанционният съд е конституирал В. Н. като трето лице-помагач на страната на ответника и е оставил без уважение искането за конституиране на О. Г. М. като трето лицепомагач на страната на ищеца, като е изложил мотиви за липса на правен интерес на молителя от претендираното встъпване.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в законоустановения 2 срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:

На първо място, конституирането на трето лице-помагач има за цел да го обвърже в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със задължителната сила на мотивите. Предпоставка за привличането на трето лице-помагач е наличието на правен интерес, който се изразява във възможността при неблагоприятен изход на делото за подпомаганата страна тя да предяви регресна претенция спрямо третото лице.

На следващо място, съгласно нормите на процесуалния закон, участието на трето лице като помагач на една от главните страни по вече висящ процес е допустимо под две форми – встъпване (чл. 218 от ГПК) и привличане (чл.

219 от ГПК). Една от разликите между двата института се изразява в това по чия инициатива се иска от съда конституирането на трето лице-помагач в производството. Волята за встъпване е изцяло на третото лице, докато искането за привличане е процесуално право на една от главните страни, изразяващо се във възможността й да иска конституирането на нейна страна на едно трето за спора лице, което да я подпомага в процеса за постигане на решение в нейна полза. Поради това привличането се явява и форма за защита на привличащата страна, доколкото разполага с обратен иск именно спрямо подпомагащата я страна.

Правната теория и съдебната практика са единодушни, че допустимо е само привличане на собствена подпомагаща страна и никоя от страните не може да посочва и да привлича трети лица-помагачи на другата страна („Подпомагащата страна в съдебния исков процес“, Ц. К. изд. Сиби, 2009г. и Решение № 6 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2020 г., I г. о., ГК).

Изрично следва да се отбележи, че в подадената частна жалба жалбоподателят продължава да поддържа твърдението си, обективирано в исковата молба, а именно, че по негова искане следва да бъде конституирано трето лице-помагач на насрещната главна страна, което както се обоснова погоре е недопустимо.

Не на последно място, следва да се посочи, че съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК предявяването на чужди права пред съд е принципно недопустимо, освен в изрично предвидените в закона случаи, какъвто настоящият не е.

Въззивният съдебен състав счита, че като е отказал да уважи така направеното искане, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от № 309/15.05.2023 г. на Районен съд – Елин Пелин, постановено по гр. д. № 20221820101344/2022 г. по описа на същия съд, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя Х. Г. С. за привличане на О. Г. М. като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4