Разпореждане № 1523 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1523 гр. София, 06.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско дело № 20241110173375 по описа за 2024 година

Производството е образувано по заявление на /ФИРМА/, ЕИК **************** срещу Д. Р. Д., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 578723 от 07.11.2019 г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и Д. Р. Д., като кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /ФИРМА/ от страна на /ФИРМА/, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г, ведно със законната лихва, за периода от 07.12.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 12,00 лева (дванадесет лева), представляваща договорна лихва, за периода от 07.11.2019 г. до 07.12.2019 г., за сумата в размер на 254,44 лева (двеста петдесет и четири лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от 07.12.2019 г. до 19.11.2024 г. и за сумата в размер на 954,44 лева, представляваща неустойка по раздел № VIII „Неустойки“, чл. 17 от договора.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 06.01.2025 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника ГПК за сумата в размер на 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 578723 от 07.11.2019 г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и Д. Р. Д., като кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на /ФИРМА/ от страна на /ФИРМА/, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г, ведно със законната лихва, за периода от 07.12.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 12,00 лева (дванадесет лева), представляваща договорна лихва, за периода от 07.11.2019 г. до 07.12.2019 г., за сумата в размер на 254,44 лева (двеста петдесет и четири лева и 44 стотинки), представляваща мораторна лихва, за периода от 07.12.2019 г. до 19.11.2024 г. и за сумата в размер на 54,45 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от заявлението.

1

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 954,44 лева, представляваща неустойка по раздел № VIII „Неустойки“, чл. 17 от договора, съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит от 07.11.2019 г., който намира правното си основание в чл.

9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на неустойка, в размер, повече от половината на отпуснатия кредит обосновава вероятна основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Така мотивиран, съдът,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на /ФИРМА/, ЕИК **************** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Р. Д., ЕГН **********, за сумата в размер на 954,44 лева, представляваща неустойка по раздел № VIII „Неустойки“, чл. 17 от договора.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3