Решение № 297 от 17.06.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Габрово, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20214210101467 по описа за 2021 година

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2015 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и ответника П. Г. П. е сключен Договор за потребителски кредит с номер 592798123. По силата на Договора за кредит кредитодателят предоставя сума в размер на 300,00 лева, а кредитополучателят се задължава да я върне на 45 броя седмични вноски, ведно с уговорените лихви и такси. Ответникът изрично удостоверява, с полагане на подписа си, получаването на сумата, предмет на договора за кредит видно от чл. 27 от същия. С предоставянето на сумата „Провидент Файненшъл България" ООД е изпълнил изцяло задълженията си по Договора за кредит.

Кредитополучателят не е изпълнил всички свои задължения по Договора за кредит и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 15.08.2015 г. Крайният срок за изпълнение на договора изтекъл на 09.06.2016 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава.

На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК 202513690 и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, станал цедента „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД.

В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК 202513690 упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжника П. Г. П., за прехвърлянето на вземанията спрямо него. От страна на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД , в качеството на пълномощник на цедента са изпратени до длъжника препоръчани пратки чрез „Български пощи" ЕАД, съдържащи уведомление за цесия на адресите посочени в договора за кредит.

При посещението на постоянния адрес на длъжника, пощенския служител е установил, че такъв адрес не съществува и е върнал пратката в цялост. С оглед на това към исковата молба е приложено копие от уведомлението за връчване на ответника.

1

В качеството си на цесионер по Договора за кредит , „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД предявявил претенцията си по съдебен ред като депозирал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 481/2021г. по описа на Районен съд Габрово, е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е указал на заявителя да предяви иск за вземането си.

Поради изложеното по- горе ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П. Г. П., ЕГН **********, че същия т дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД сумата 294,13 лева - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението както и сумата 62,04 лева - лихва за забава, от които 59,65 лева начислени за периода от 15.03.2018г. до 13.03.2020 г. и 2,39 лева, начислени за периода 14.07.2020 г. до 12.03.2021г.

Претендира се присъждане на направените съдебно деловодни разноски в исковото производство, както и в заповедното производство в размер на 50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 25 лева - държавна такса.

В законния срок е постъпил отговор от ответника, чието становище е, че предявеният иск е недопустим, поради липсата на съответствие между исковата претенция и издадената заповед на изпълнение, а по същество е неоснователен и недоказан .

Релевира се възражение за нищожност на процесния договор за кредит, като сключен в нарушение на добрите нрави и противоречие със закона. Валидността и последиците на договора не са съобразени и не отговарят на императивните изисквания на специалния закон - ЗПК.

Процесният Договор от 30.07.2015 г. е договор за потребителски кредит , поради което кредитополучателят и ответник по настоящото дело има качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Към договора са приложими разпоредбите на ЗЗП, касаещи неравноправните клаузи в потребителските договори. Видно от приложеното към делото ч. гр. д. № 481/2021 г. по описа на ГРС, такава проверка не е извършвана на етапа на заповедното производство. В случай, че в източника на задължението са налице неравноправни (респективно нищожни спрямо ответника) клаузи, същите биха били противопоставими на ищеца съгласно чл. 26, ал. 2 ЗПК. В тази връзка следва да се обсъди и прилагането на чл. 23 ЗПК.

Според особения представител на ответника уговорката в договора за потребителски кредит за услуга "Кредит у дома", таксата за която е в размер на 174,84 лв. - сума, равняваща се на близо 60% от размера на кредита макар да е оформена като индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, факултативна за потребителя, от която привидно не зависи сключването на договора, на практика увеличава съществено задължението и възниква въпросът доколко ответникът би получил одобрение за търсения паричен кредит, ако не се е бил съгласил с тази уговорка. Въпросната такса отсъства от посочения в договора ГПР в размер на 49%, което противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,. Ако клаузата бъде включена в ГПР, то той би надвишил ограничението, въведено с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Особеният представител на ответника също така счита, че клаузата за „Кредит у дома” противоречи на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. услугата

Не е спазено и изискването за размер на шрифта, установено с чл. 10, ал. 1 ЗПК, респективно на чл. 5, ал. 4 ЗПК, съгласно които информацията в съответните документи се предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин, като всички елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

2

По делото не е приложен и Стандартен европейски формуляр по чл. 5, ал. 2 ЗПК.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗПК този формуляр е част от информацията, която задължително се предоставя от кредитора на потребителя и която трябва да отговаря на изрично посочените в същата норма изисквания. Липсата на такъв документ по делото сочи на неспазване от страна на кредитора на императивна законова разпоредба, свързана със сключването на процесния договор.

Гореизброените пороци на ДПК и ОУ, водят до извод за недействителност на ДПК.

Основания за недействителност се намират от една страна в неспазването на процедурата по предоставяне на потребителски кредит и несъответствието на ДПК и на ОУ с изрични изисквания на закона. От друга страна, нищожността на клаузата за услуга "Кредит у дома" води до недействителност на целия договор съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото същият не би бил сключен без нея. Макар и привидно да е оформена като индивидуално договаряне без пряко отношение към отпускането на кредита, тази клауза всъщност формира поголямата част от печалбата на кредитора и го мотивира да заеме търсената сума при практически липсващи гаранции за платежоспособността на кредитополучателя.

В случай, че съдът приеме горните аргументи и обяви договора за потребителски кредит за недействителен, се прави искане да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства :

По делото е представено заверено копие от Договор за потребителски кредит с номер 592798123 от 30.07.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и ответника П. Г. П..

По силата на договора заемодателят се е съгласил да предостави на ответника заем в размер на 300,00 лв., който заемателят да върне за срок от 45 седмици. Договорено е, че кредитополучателят дължи 15.00 лева такса за оценка на досие, както и договорна лихва в размер на 40.98% годишно. Посочените параметри на заема определят ГПР от 49%.

Страните са договорили също, че кредитодателят се задължава да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома", за което кредитополучателя дължи допълнителна такса в размер на 174.84 лева.

С оглед на договореното общо дължимата от кредитополучателя сума по договора е в размер на 530.82 лева, която следва да се погаси на 45 седмични вноски по 11.80 лева и една последна изравнителна от 11.62 лева, с ден за погасяване четвъртък, като първата погасителна вноска е дължима на на 06.08.2015г.

Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза кредитополучателят е заплатил изцяло първата седмична погасителна вноска и честично втората и третата, като общия размер на извършените плащания възлиза на 16.00 лева.

Съгласно заключението, остаточното задължение по сключения договор е в размер на 514.82 лева, от които главница от 294.13 лева, договорна лихва в размер на 39.27 лева, такса за оценка на досие 14.67 лева и такса за услуга «Кредит у дома» -166.75 лева.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2016 3 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК 202513690 и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029, по силата на който и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит сключен с П. Г. П., включително вземанията, претендирани в настоящото производство, станал цесионерът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД.

Представено е и Удостоверение за сключена цесия на осн. чл. 99 ал.3 от ЗЗД, издадено от „Файненшъл България" ЕООД в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, съгласно което по договор за потребителски кредит № 592798123/30.07.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и П.Г. Петконв, се прехвърля вземане в общ размер на 451.89 лева.

Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България" ЕООД с уведомление от 24.08.2021г.

Писмото е изпратено с писмо с обратна разписка като е върнато, с отразяване, че пратката не е потърсена.

За събиране на вземането си цесионерът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК , по което е образувано ч. гр. д. №481/2021г. по описа на Габровски РС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 239/18.03.2021г. за сумите 294.13 лева главница, ведно със законната лихва считано от 16.03.2021г., сумата 36.18 лева договорна лихва за периода 15.08.2015г. – 09.06.2016г. и за сумата 108.93 лева обезщетение за забава за периода 29.07.2016г. 12.03.2021г.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното :

От събраните по делото доказателства се установи, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника, в качеството на заемател и „Провидент Файненшъл България" ООД, в качеството на заемодател, по сключен между тях договор за потребителски кредит № 592798123/30.07.2015 г., по отношение на който намират приложение нормите на ЗЗП и ЗПК.

Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, к огато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая договорът не отговаря изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване 4 на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.