Присъда № 155 от 04.04.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ по присъда №155 от 29.03.2023 г. по НОХД № 16445/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по внесен обвинителен акт по досъдебно производство №ЗМК- 954/2020 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №18833/2020 г. по описа на СРП срещу АН. Н. Т. за това, че в периода от 19.04.2020 г. до 20.08.2020 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, като с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото е отнела чужди движими вещи на обща стойност от 753,92 лв. от владението на различни граждани, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: на 19.04.2020 г. в гр. С, кв. Б, ул. „В Л“ №, в търговски обект – баничарница, отнела чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси А50“ с ИМЕЙ: на стойност от 599,92 лв., 1 бр. протектор на стойност 8 лв. и 1 бр. прозрачен калъф на стойност 16 лв., всички вещи на обща стойност от 623,92 лв. от владението на Н. А. А., негова собственост, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; както и на 20.08.2020 г. в гр. София, ж.к. „Сухата река“, пазар „Герена“, в търговски обект – салон за красота „Емили“, отнела чужди движими вещи - 1 бр. портфейл на стойност 5 лв. и намиращата се в него парична сума в размер на 125 лв., всички вещи на обща стойност 130 лв. от владението на М. Ц. Н, нейна собственост, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 НК.

Съдебното производство се проведе по общия ред.

Пострадалите Н. А. А. и М. Ц. Н не пожелаха да бъдат конституиран като ЧО/ГИ по делото.

В хода на съдебните прения, представителят на Софийска районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Изразява становище, че формираната доказателствена съвкупност, по безспорен и достатъчно убедителен начин установява авторството и съставомерността на вмененото на Т. престъпление. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна, като й наложи наказание лишаване от свобода за срок 6 месеца, изпълнението, на която да се отложи с изпитателен срок от три години, с оглед чистото й съдебно минало. В тежест на Т. следва да бъдат присъдени разноските в производството, като съдът 1 следва да се произнесе по ВД.

Защитникът на подсъдимата А.Т. - адв. Х. Ч.-САК излага доводи, че при разглеждане на делото в съдебна фаза са били допуснати груби и съществени процесуални нарушения, които са нарушили правата на подзащитната му - съдебеният състав спазвал обвинителен уклон, поддържайки тезата на СРП, като лишавал защитата да ангажира доказателства, връщайки на същата писмени доказателства, които тя е искала да представи по делото. Въпреки че липсвало дадено съгласие от защита и подсъдима, са били прочитани показания на свидетели, дадени пред орган на ДП, а така също, съдът е отказал да допусне и изслуша в качеството на свидетел майката на подсъдимата, която е щяла да установи нейното актуално психично състояние към инкриминираните дати, както и да даде характеристични данни за Т., каквито липсват събрани, в т.ч. липсва и актуално свидетелство за съдимост на същата.

Защитата отправя упрек към първата инстанция, че не е приел като доказателства съдебни експертизи по други три дела, касаещи Т., като съдебните състави по тях са приели, че тя е наказателно неотговорна, с оглед наличното си психично си заболяване, но точно тези представени от защитата СПЕ, дадени по други дела на СРП, приключили преди месец са най-верни относно нейното здравословно състояние, защото са правени на база личен преглед на Т. и разговор с нейната майка, а не тези приети от съда по настоящото производство, при които не е извършван личен преглед на подсъдимата, нито са провеждали разговор с нейната майка.

Защитата упреква съдебния състав, че грубо е нарушил правата на подсъдимата като е отказал да изгледа в съдебно заседание видеозаписите от баничарницата и салона за красота, като по този начин е лишил от средство за защита Т. тъй като само така е могло да бъдат проверени показанията на свидетелката Д. дали на процесната дата подсъдимата е била с шапка или не, както и дали е видяла лицето и косата на същата, както твърди в показанията си. Правят се оплаквания че в това производство не е имало две страни в процеса, а е имало само председател на съдебния състав и представител на държавното обвинение, което се потвърждава от факта, че всички искания на зищатита са бяха отхвърлени, вкл. когато е изразено несъгласие за прочитане показанията на свидетелите от ДП.

Твърди се наличие на противоречия в показанията на свидетелката Д., която е заявила, че подсъдимата през месец април 2020 г. е била с шапка и дълга коса, хваната на опашка, а свидетелят Н. А. заявява, че в средата на месец август 2020 г., тя е била с късо подстригана коса до ушите. А. заявява също, че никога не е виждал лично подсъдимата, а само е изгледал записите от охранителните камери в баничарницата, като същият е получил телефона от трето лице, а не от самата подсъдима, която той въобще не е видял да влиза в баничарницата. Налице са и противоречия в показанията на Д., която заявява в хода на ДП, че бично е занесла чантата на пострадалата, а в с.з.

2 твърди, че клиентката сама е станала от стола и отишла да направи проверка на чантата си. Налице е противоречие дали чантата е била отворена или не, което обстоятелство, ако съдът беше разрешил преглед на записа – лесно би било установено дали е така.

Защитата предлага на съда да признае подсъдимата Т. за невиновна по обвинението повдигнато от СРП, тъй като всяка друга присъда би била в разрез със закона.

Подсъдимата се възполза от правото си да не дава обяснения. В правото си на лична защита моли съда да се съобрази със заявеното от адв. Ч..

В последната си дума Т. моли да бъде оправдана.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при условията на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата АН. Н. Т. е родена на г. в гр. С. Живее в с.гр., ул. „В“ №, ет.. Т. е българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена и неосъждана. Към инкриминираните дати няма данни същата да е работила, като видно от справка от НАП за трудови договори /л.81 от том 3/, същата не се е задържала дълго на една работа.

Видно от Епикриза от 2019 г. на Психиатрична клиника към УМБАЛ „Александровска“, /л.22 от том 3 от ДП/, същата страда от „Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-маниен без психотични симптоми“.

Свидетелят Н. А. А. е собственик на търговски обект – баничарница, находяща се в гр. С, кв. „Б“, ул. „В Л“ №.

На дата 19.04.2020 г. /Великден/ А. още към 03.00 часа сутринта бил заедно с персонала си в обекта, за да приготвя кузунаци за празника. Той оставил личния си мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси А50“ с ИМЕЙ , с протектор и в прозрачен калъф, закупен от него през юни 2019 г.

/арг. гаранционна карта, л.23 том 1 от ДП/, на маса, вляво от входа на баничарницата. След това влязъл във вътрешното помещение и се заел да изпълнява поръчките за празника.

В същото време, около 7.10 часа на същата дата, в баничарницата влязла подсъдимата Т., която веднага забелязала оставения без надзор телефон. Виждайки камерата и излизайки извън обхвата на същата, тя успяла умело да вземе телефона и бързо да излезе от обекта.

Около 08.00 часа пострадалият А. установил липсата на телефона, като веднага позвънил на абонатния си номер, с който ползвал апарата, но същият 3 бил вече изключен.

На дата 21.04.2020 г. А. подал жалба /заявление/ до Началника на 05 РУ-СДВР, /л.1 от том 1/, като представил гаранционна карта, както и записите от монтираната камера в баничарницата на флаш памет /л.37А от том 1/.

Било образувано досъдебно производство №ЗМК-954/2020 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №18833/2020 г. по описа на СРП.

Междувременно, на неустановена дата след 19.04.2020 г., подсъдимата Т. се обадила на свой познат – свидетелят П. Г. Т., на чийто братовчед тя била приятелка преди време. След раздялата им, свидетеляг Т. имал с подсъдимата спорадични интимни отношения. При срещите им, по нейна молба Т. й давал дребни парични суми на заем, които подсъдимата не връщала. Т. помолила Т. да я закара от кв. Ботунец до Автогара Изток. Той се съгласил, а докато пътували подсъдимата му казала, че има нужда от пари и ще се наложи да заложи телефона си. Показала му телефо марка „Самсунг“, модел „Галакси А50“. Свидетелят установил, че същият е запазен, като й предложил той да го закупи за сумата от 90 лв., с която разполагал в момента. Подсъдимата се съгласила и му продала вещта за тази сума.

В следващите дни, свидетелят Т. не бил особено внимателен и счупил телефона. За ремонт на същия, му поискали сумата от 250 лв, която му се сторила висока, той се отказал да прави ремонт и изхвърлил телефона.

На 04.05.2020 г. свидетелят Т. получил обаждане от полицейски служители в 05 РУ-СДВР, които му съобщили, че телефонът, който подсъдимата му е продала е откраднат и трябва още същия ден да посети 05 РУ-СДВР. Пред сградата на 05-РУ, той видял подсъдимата, като на въпроса защо го викат полицаи, тя му заявила, че телефонът, който му е продала е откраднат от баничарница в кв. Ботунец. Не признала директно, че тя е извършила кражбата. Заявила му обаче, че „трябва да го върнат”.

В Районното управеление Т. разбрал, че телефонът действително е откраднат от човек на име „Н.” от баничарница, намираща се в кв. „Ботунец”.

Полицейските служители поискали от Т да предаде крадената вещ доброволно. Т. заявил, че е счупил телефона и впоследствие го изхвърлил.

Притеснил се, че подсъдимата го е забъркала в неприятности и поискал лично да възстанови телефона /същите марка и модел/ на пострадалия А..

След като се прибрал вкъщи, Т. блокирал обажданията на подсъдимата, тъй като се почувствал зле, че е замесен в кражба, но тя го набрала от друг номер, непознат номер и той вдигнал. При разговора, той пак я попитал откъде има телефона, но вместо да отговори, подсъдимата само се смеела.

Макар да не получил еднозначен отговор от нея, той останал с впечатлението, че именно подсъдимата е откраднала телефона и затова побързал да закупи същия телефон за сумата от 350 лв. Посетил пострадалия А. в баничарницата и на 10.05.2020 г. му предал закупения телефон.

На дата 20.08.2020 г. около 10.00 часа пострадалата М. Ц. Н посетила салон за красота „Емили“ в гр. С, ж.к. „С р“, пазар „Герена“, където имала запазен час за процедура при маникюристката и собственик на салона – 4 свидетелката В. В. Д..

Пострадалата Н носела със себе си дамска чанта, в която държала червен на цвят портфейл, като в него имало парична сума в размер на 125 лв., дебитна карта на ДСК и карта за градски транспорт. Пострадалата била оставила дамската си чанта на стол, в близост до входната врата на салона, като ципът на същата бил затворен. Докато свидетелата В. Д. правила маникюр на Н, в обекта влязла подсъдимата. Тя била спортно облечена, носела раница на гърба, била с шапка с козирка, вързана на опашка коса, а на лявата си буза имала пресен белег. Обърнала се към Д. и поискала да си запише час за маникюр.

При записването, подсъдимата се представила с име различно от нейното, като дала и несъществуващ номер на мобилен телефон. След това казала, че трябва да си запише часа, защото „ще го забрави“, обърнала се с гръб към Д. и Н, оставяйки раницата си на стола в билост до чантата на пострадалата. Докато била с гръб към тях, подсъдимата отворила ципа на чантата на пострадалата, взела оттам портфейла на Н и бързо го сложила в своята раница, без да има време да затвори ципа.

След това Т. излязла от салона. Нещо в действията на подсъдимата обаче усъмнило свидетелката Д. и тя накарала Н да провери съдържанието на чантата си. Пострадалата първо констатирала, че ципът на чантата е отворен, като била сигурна, че го е затворила, а после установила и липсата на портфейла.