Решение № 472 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. В., 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100500332 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 223/05.01.2026г., подадена от А.

Н. М., ЕГН ********** срещу решение № 4351/03.12.2025г., постановено по гр.д. № 2136/2025г. по описа на Районен съд - В., 9 състав, в частта, с която е изменен, на основание чл. 150 от СК, размера на присъдената с Решение № 369/06.03.2020 г. по гр.д. № 1345/2019г. описа на Окръжен съд – В., парична издръжка, дължима от бащата А. Н. М., ЕГН ********** в полза на детето В.

А. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. В. Н., ЕГН **********, платима чрез майката, посредством увеличаване на същия, за разликата над 270 лева до присъдения от съда размер от 400 лева месечно (равностойност на 204,52 евро), считано от датата на предявяване на иска – 19.02.2025 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се дължи.

В жалбата е изложено оплакване за незаконосъобразност на решението.

Въззивника счита, че съдът в формирал изводите си без анализ и обективна оценка на представения доказателствен материал. Излага, че не е съобразено по делото, че живее в гр. С. и съгласно постановения режим на лични отношения пътува до гр. В., за да види детето си, при това винаги му носи нещо и го извежда някъде, както и му купува подаръци за рождения ден.

Твърди, че не винаги има възможност да покрива всички тези разходи. Излага, че в момента е безработен. Моли решението в обжалваната част да бъде 1 отменено и да бъде осъден да заплаща минималния размер на издръжката от 270 лева, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представя писмено доказателство – заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 19.12.2025г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. А. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. В. Н., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Въззиваемият излага, че въззивникът преди да подаде жалбата е депозирал молба по чл.248 от ГПК, което обуславя извод, че е съгласен с останалата част от решението. Счита още, че с подаване на същата молба не се удължава срока за подаване на въззивна жалба, който тече от връчване на решението и в настоящия случай е изтекъл преди депозиране на жалбата. Излага се становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените разноски. Представя писмено доказателство – извадка от онлайн банкиране на родителя А. Н..

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на А. В. Н., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на детето В.

А. М., ЕГН ********** срещу А. Н. М., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.150 от СК за изменение на определения Решение № 369/06.03.2020 г. по гр.д. № 1345/2019г. описа на Окръжен съд – В. размер на месечната издръжка, дължима от ответника на детето В. от 250 лева на 500 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че с Решение № 369/06.03.2020 г. на Окръжен съд В. е прието за установено, че А. М. е баща на детето – В. М., като бащата бил осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 250 лева. Ищцата излага още, че по отношение на детето са настъпили обстоятелства обуславящи увеличение на издръжката – изминал е значителен период от време, през който се променили социалноикономическите условия. Твърди, че през 2024 г. детето е започнало първи клас, като разходите за ученик са значително завишени в сравнение с детската градина. Твърди, че за облекло са необходими допълнителни средства, които 2 многократно надвишават месечната издръжка, която плаща бащата в момента.

Излага, че понеже детето е във възраст на активен растеж, купува изцяло нови дрехи и обувки за всеки нов сезон, за което заплаща средно по 400 лева три пъти в годината. Ищцата твърди още, че нейните доходи не са достатъчни и много се затруднява, за да осигури всичко необходимо за детето. Сочи, че престира труд на позиция „търговски сътрудник“ в местен магазин за хранителни стоки, като реализира приход в размер на 900 лева. Твърди, че тя е родителят, който е ангажиран и активно изпълнява родителските задължения свързани с отглеждането и възпитанието на детето, а бащата спорадично го взема в дома си за реализиране на личен контакт с него – около два пъти месечно за уикенд. Посочва, че няма представа какви доходи реализира ответника, но демонстрира висок стандарт на живот, което й дава основание да счита, че разполага с достатъчно средства да заплаща издръжка в претендирания размер.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен за сумата над 270 лева. Оспорва се твърдението, че демонстрира висок стандарт на живот.

Сочи, че по обективни причини, дължащи се на наличието на предходно осъждане, което се отразява и в свидетелството за съдимост, на бащата му е трудно да намери каквато и да е работа, а още повече високоплатена такава. С оглед и на незавършеното му образование му е трудно да си намери и висококвалифицирана работа. Излага, че последната му трудова заетост е от 28.08.2024 г., когато е назначен на трудов договор в дружеството „ГРИЙН АТ ХОУМ“ ООД, на длъжност „шофьор“ и с трудово възнаграждение в размер на 933 лева, а от от 01.01.2025 - 1077 лева. Твърди, че не притежава собствени недвижими имоти и притежава моторни превозни средства, както и че живее в имот на родителите си в гр. С., за който също трябва да отделя средства за покриване разходите за ток и вода, които са от порядъка на 80 – 100 лева месечно, освен личните си такива за храна и облекло. От тези средства отделя също, за да може да взема детето през полагащите му се дни от месеца определени от съда и да се грижи за него. Сочи, че за всяко вземане на детето ответникът пътува общо близо 600 км от С. до В. и обратно. Излага, че редовно купува на детето дрехи и играчки. Отбелязва, че когато детето е вземано от бащата, то винаги е с дрехи купени от самия него, което не води до заключение, че майката му купува дрехи както твърди. Освен дрехи твърди, че през 2022 г. е закупил на детето велосипед за сумата от 140 лева, а през 2024 г. е закупил по-голям такъв за 500 лева. Сочи, че през 2023 г. е закупил дрон на детето, а след като той се е повредил, за да не го разочарова, му е закупил нов, като стойността на всеки от тях е от по 100 лева. Счита, че ищцата не е трудово заета по собствено желание, а посоченото трудово правоотношение „търговски сътрудник“ не съществува и разчита на социални помощи. Твърди, че ищцата притежава недвижими имоти – жилищен и поземлени такива в селото, в което живее с детето, от които е възможно да получава доход от наем, както и право на ползване върху имот в гр. В..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Решение № 369/06.03.2020 г. по гр.д. № 1345/2019г. описа на 3

Окръжен съд – В. е прието за установено, че А. Н. М. е баща на детето В. А.

М., предоставено е упражняването на родителските права на майката А. В. Н. и е определено местоживеенето на детето при нея в с. Б., общ. А., гр. В., както и режим на лични контакти с бащата, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лева, считано от влизане в сила на решението.

Видно от служебна бележка от 13.02.2025г., издадена от ОУ „Д-р Петър Берон“ с. П., детето В. А. М. е записано в първи клас в същото учебно заведение за учебната 2024/2025г.

Представени от ищцата са писмени документи във връзка с разходи на детето за училище.

Видно от трудов договор от 27.08.2024г. и допълнително споразумение към него 31.12.2024г. ищецът е работил като „шофьор, специализиран тежкотоварен автомобил, с трудово възнаграждение от 933 лева за 2024г. и 1077 лева за 2025г.

Представени от ответника за преводни нареждания за заплащане на изсръжка на детето В. в размер на 270 лева месечно за периода м.02.-10,2025г.

От служебно изискана справка от ТД на НАП-В. е видно, че в периода 01.01.2023г. до 31.12.2024г. А. В. Н. няма регистрирани трудови договори, осигуряване или подавани данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ.

От справка за декларирани данни, изготвена от Дирекция „Местни данъци“ при Община В., се установява, че А. В. Н. има декларирано недвижимо имущество – ид.ч. от 2 бр. жилище в гр. В., както и лек автомобил „Нисан“ с дата на първа регистрация: 1995г.

Видно от справки от Агенция по вписванията по партидата на А. Н. М. няма вписвания, а по отношение на А. В. Н. е вписано придобиване по договор за делба на вилна сграда в с. Б. и поземлен имот в същото село.

Съгласно справка от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-В. няма данни за притежавани автомобили от А. Н. М., а за А. В. Н. е посочено, че има регистриран лек автомобил „Нисан“ с дата на първа регистрация: 1995г.

По делото са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – П.М. и един свидетел на страната на ответника – Т. М.а /майка на ответника/.

Съгласно показанията на св. М. същата е съседка на А., като децата им учат в едно училище. Ищцата споделила, че разходите й за подготовка на детето за училище първоначално са били 500-600 лева, а после и за помагала – около 300 лева. Детето посещавало извънкласни занимания в училище, имало нужда и от частни уроци по математика и български език, но майката нямала възможност да заплаща такива. Майката не работела, само лято почиствала къща за гости в с. Б.. Разчитала на помощ от родителите си, а понастоящем само на себе си. Знаела, че бащата е купувал някакви дрехи и раница.

Съгласно показанията на св. М.а синът й съобразно финансовите си възможности виждал сина си един-два пъти в месеца. Бил шофьор на камион в гр. Б. на минимална работна заплата. Живеел самостоятелно в гр. С. в е жилище, което е в съсобственост със сестра му. За детето знае, че се налага да 4 ходи на частни уроци, защото има много да учи по български език и математика и не се справя добре. Когато детето е при него, бащата се грижел за него, купувал му материали за училище и дрехи.

Видно от представената пред въззивната инстанция Заповед от 19.12.2025г. трудовото правоотношение на А. Н. М. с „Грийн ат хоум“ ООД е прекратено.

Представен е още трудов договор от 06.02.2026г., от който се установява, че А. Н. М. е започнал работа в „Скай Инвест“ ООД на длъжност „Шофьор тежкотоверен автомобил“ на 4-часов работен ден с месечно възнаграждение от 311.89 евро.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна: