Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3151 от 30.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3896/2023
Вид
Определение № 3151
Подписан
30.10.2023
В сила
30.10.2023
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3151 гр. София, 30.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20231100603896 по описа за 2023 година Производството е образувано по молба/жалба/ на подсъдимия В. К. Т. срещу протоколно определение от 22.02.2023 г., постановено по НОХД № 19709/2019 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 378, ал. 3 НПК и същото е върнато на СРП.

С депозираната молба/жалба/ се моли за отмяна на атакуваното определение с твърдение, че същото е необосновано и постановено в нарушение на закона. Жалбоподателят счита, че не са установени нови фактически положения, които да изключват наличието на предпоставките по чл. 78а НК. Намира също, че характера на увреждането не променя фактите.

Твърди, че изхождайки от заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза е видно, че липсва престъпление, поради което и единствения обоснован и законосъобразен извод е, че следва да бъде оправдан.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в депозираната молба/жалба/, атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия В. К. Т., с който му е повдигнато от прокуратурата обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

С разпореждане от 05.02.2020 г., първият съд е насрочил делото за разглеждане в открито разпоредително заседание, като се е разпоредил да бъдат призовани страните по него – подсъдимият В. Т., адвокат В., свидетелката С.Б. и Л.Б., в качеството на повереник.

В проведено на 23.10.2020 г. разпоредително заседание по делото, съдът е отказал да конституира в качеството на частен обвинител по делото 1 свидетелката С.Б., като е приел, че съобразно твърденията на СРП изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадената им правна квалификация, то следва производството по делото да протече по реда на глава ХХVIII НПК, защото са налице основанията и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78а НК. В резултат на така приетото, първият съд е заключил, че молбата на свидетелката С.Б., с искане за конституиране в качеството на частен обвинител, следва да бъде оставена без уважение. В това съдебно заседание, първият съд е дал ход на съдебното следствие по реда на глава ХХVIII НПК, след което е отложил делото за събиране на доказателства по искане на страните.

В проведени на 24.02.2021 г. и 11.05.2021 г. открити съдебни заседания, първият съд е провел разпити на свидетели.

В проведено на 21.06.2022 г. открито съдебно заседание, първият съд е разпитал вещото лице, изготвило съдебно медицинска експертиза по делото, след което е допуснал и назначил изготвяне на съдебно техническа експертиза и комплекса съдебно медицинска експертиза, която да даде отговор на следните въпроси: Констатира ли се травматично увреждане?, Какъв е неговия характер?, Какъв е механизма на неговото получаване?, Какъв е медико биологичния му характер?, Какъв е периода на оздравяване?.

В проведено на 07.12.2022 г. открито съдебно заседание, първият съд е изслушал и приел по реда на чл. 282 НПК заключенията по изготвените съдебно техническа експертиза и комплекса съдебно медицинска експертиза.

В проведено на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание, първият съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 378, ал. 3 НПК за прекратяване на производството по делото. За да прекрати производството по делото, първият съд е приел, че в хода на съдебното следствие са установени нови фактически обстоятелства, свързани с вида на телесното увреждане, което е различно от инкриминираното от прокуратурата с внесения в съда обвинителен акт, както и с установените различен медико биологичен признак на телесната повреда и механизъм. Първият съд е счел, че в конкретния случай делото следва да се върне на прокуратурата, макар правната квалификация на престъплението, с оглед новоустановените фактически обстоятелства, да обуславя състав на престъпление, което се преследва по наказателно частен път. На следващо място, за да върне делото на прокурора, първият съд е посочил, че доколкото производството се развива по особените правила, предвиждащи освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, при който процесуален ред не участва прокурор, а дори и да участва се изключва възможността да поиска от съда да се произнесе в случай, че деянието се преследва по тъжба на пострадал. При така изложените съображения, контролираният съд е счел, че единствения процесуален механизъм за обезпечаване на законосъобразното приключване на делото е този, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 378, ал. 3 НПК, поради което е прекратил производството и е върнал делото на СРП.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от 2 правна страна следното:

Депозираната молба/жалба/, макар да е депозирана от активно легитимирана за това страна – подсъдимият В. К. Т., то същата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Това е така, защото законодателя в разпоредбата на чл. 341 НПК, на глава 22 е разделил атакуваните пред по-горната съдебна инстанция определения и разпореждания в три отделни групи: в първата група /ал. 1 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа; във втората група /ал. 2 на чл. 341 НПК/ са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група /ал.

3 на чл. 341 НПК/ са включени всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата.

В настоящия случай първоинстанционният съд е постановил протоколно определение, с което е прекратил производството по делото, при констатирани от негова страна предпоставки на чл. 378, ал. 3 НПК и е върнал делото на СРП, считайки че именно по този начин би се обезпечило законосъобразното развитие на наказателния процес по настоящото дело.

Въззивният съд при осъществяване на своите правомощия в съответствие с установеното от законодателят в процесуална разпоредба на чл. 341 НПК констатира, че така атакуваното протоколно определение от 22.02.2023 г. не попада в кръга съдебни актове подлежащи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция. Това е така, защото за обжалваното определение не е предвидена изрично възможността да бъде обжалвано пред въззивния съд съгласно чл. 341, ал. 2 НПК и същото не е визирано като такова, което подлежи на въззивен контрол и в разпоредбата на чл. 341, ал. 1 НПК. Ето защо и доколкото обжалваното определение не подлежи на обжалване отделно от присъдата съгласно чл. 341, ал. 3 НПК, то и подадената молба/жалба/ се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. До този резултат се е стигнало и се дължи и на процесуалната дейност на първия съд, който не е съобразил при своето произнасяне, че определението постановено по чл. 378, ал. 3 НПК не подлежи на обжалване.

Независимо от горното и за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че законодателят в разпоредбата на чл. 378, ал. 3 НПК изрично е посочил основанията и предпоставките, при наличие на които за съда е налице задължение да прекрати едно образувано наказателно производство и делото да се върне на прокурора, а именно това са случаите, при които се установят нови фактически положения. Конкретният случай не е такъв, защото в хода на съдебното следствие не са се установили нови фактически обстоятелства. Вярно е, че правната квалификация на престъплението би се променила в случай, че по експертен път се установи различен медикобиологичен признак на телесното увреждане, което от своя страна би 3 довело и до основания за промяна в процесуалния ред на разглеждане на съдебното производство по делото, но установения по експертен път характер на телесното увреждане, както е в конкретния случай не води до промяна на фактическите положения или така както са посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Също така е необходимо да се посочи, че с експертното заключение не се създават нови факти и обстоятелства, а единствено служи за проверка на установените по делото факти и обстоятелства, съдържащи се в гласните и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, поради което и същото представлява средство за тяхната проверка по експертен път.

Доколкото обаче е постановен от първия съд съдебен акт, за който не е предвиден процесуален ред за неговата отмяна, то следва и същия да бъде потвърден, молбата/жалба/ следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

Предвид горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. с чл. 341 НПК въззивния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба/жалба/ от 14.12.2021 г. на подсъдимия В. К. Т. срещу протоколно определение от 22.02.2023 г., постановено по НОХД № 19709/2019 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 378, ал. 3 НПК и същото е върнато на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4