Решение № 3477 от 15.05.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр. София, 15.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА И.

ЧЛЕНОВЕ: П.САНТИРОВ мл.с.

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 7738 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 223827 от 27.09.2017 г., постановено по гр. дело № 58428/2015 г. по описа на СРС, 119 състав, е допусната съдебна делба между съпрузите М.П.М. и К.Н.М., съпрузите А.И.С. и И.П.С., А.Л. З.– С. и П.С.К., на следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот, находящ се в гр.

София, р-н „Панчарево“, на ул. „******, с площ по кадастралната скица от 822,00 кв.м., с идентификатор ***, при съседни имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и ***;

2. Построената в поземления имот двуетажна сграда с идентификатор

***, с площ по кадастралната скица 109,00 кв.м.;

3. Построения в имота гараж с идентификатор ***, с площ по кадастрална скица 19,00 кв.м., При следните квоти:

- по 1/12 идеални части за А.Л. З.-С. и П.С.К.;

- по 1/6 (2/12) идеални части за М.П.М. и за И.П.С.;

- по 1/4 (3/12) идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за М.П.М. и К.Н.М. и за А.И.С. и И.П.С..

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците А.Л. З.-С. и П.С.К., чрез адв. Я. В., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, в частта, с която са допуснати до делба втория етаж от двуетажната сграда с идентификатор № *** и гараж с идентификатор ***. Поддържат, че тези недвижими имоти са били придобити по давност от тях, чрез присъединено владение на техния наследодател С.П.С.. Оспорват изводите на СРС, че наследодателят им не е отблъснал владението на другите наследници, тъй като С.С. е построил със свои средства втория етаж от къщата и със съгласието и одобрението на другите двама наследници на общия им наследодател П.С.Г., като същите не са се противопоставили на строежа. Сочат, че по делото е установено, че ответниците, както и техния наследодател, са упражнявали фактическата власт върху втория етаж, които конклудентни действия недвусмислено сочат, че останалите наследници И.П.С. и М.П.М. са приели изграденият втори етаж като собственост на ответниците. Поддържа още, че необосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите П.П. и И.Г., които били вътрешно противоречиви, и не съответствали на заявеното от свидетелите Г.Б.и Я.К., като не било отчетено, че ищцовите свидетели живеят в друго населено място и имат епизодични впечатления, докато свидетелите на ответника са съседи на делбените имоти и впечатленията им са преки и непосредствени. По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, като се отхвърли искането на ищците за допускане до делба на втори етаж от къщата, както и на гаража.

Въззиваемите ищци М.П.М., К.Н.М., А.И.С. и И.П.С., всичките чрез адв. А. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, са подали отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Считат за кореспондиращ със събраните по делото доказателства, изводът на СРС, че праводателят на ответниците е бил владелец на частта от имота, която съответства на притежаваните от него идеални части в съсобствеността, а за идеалните части на останалите съсобственици, същият е бил единствено и само държател.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

За да допусне до делба Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в поземления имот двуетажна сграда с идентификатор *** и гараж с идентификатор

***, районният съд е приел, че ищците и ответниците са съсобственици на процесните недвижими имоти, при посочените в решението квоти.

С оглед изслушаните пред СРС свидетелски показания съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че са придобили по давност втория етаж от къщата и гаража, като е формирал извод, че е ирелевантно с чии средства са изградени тези обекти. Счел е за недоказано твърдението, че праводателят на ответниците – С.С. е упражнявал фактическа власт върху спорните имоти, а дори и да се приемело обратното, не било установено, че спрямо останалите съсобственици С. С. е демонстрирано намерение за своене, манифестирайки пред тях, че отблъсква тяхното владение и се счита за единствен собственик.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не съществува спор, а и от представените удостоверения за наследници и свидетелства за сключен граждански брак безспорно се установява, че страните по делото са съсобственици на дворното място по силата на наследствено правоприемство и покупко-продажба по време на сключен граждански брак. Спорно е единствено дали е налице придобиване по давност на изградените в дворното място втори етаж от двуетажната сграда и гаража, от съсобственика С.П.С., който след смъртта си е наследен от ответниците А.Л. З.– С. и П.С.К.. В тази връзка в отговора на исковата молба се твърди, че вторият етаж от сградата е построен от С.С. през 1980 г., а гаражът – през 1983 г., от който момент той е осъществявал владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС върху тези имот, което владение е било продължено и след смъртта му (22.03.2014 г.) от ответниците – наследници.

Пред СРС са разпитани четирима свидетели с оглед установяване наличието или липсата на изтекла придобивна давност.

Според свидетеля П.Б.П. ищецът И.С. го е помолил през 1982 г. да му помага за строежа на втория етаж от къщата, за поставяне на дюшеме, плоскости, монтиране на врати и прозорци, които е поставил на втория етаж и за което му е заплатил възнаграждение. След направата му за живеене, на втория етаж е живеел И.С., като при него е идвала и сестра му М.М., заедно с мъжа си. Заявява, че гаражът е построен преди той да работи по къщата.

Не знае кой е построил първия етаж, но сочи, че вторият етаж е построен от И.С. и сестра му, а свидетелят е участвал само в обзавеждането. Твърди, че С.С. не е участвал в обзавеждането и не е плащал на свидетеля за свършената от него работа.

Според показанията на свидетеля И.К.Г., през 1979 г. е консултирала в качеството си на строителен инженер братята С.и И. С.относно възможността да се надстрои първия етаж от къщата. Твърди, че често е посещавала къщата по време на строеж, а средствата за изграждането са били осигурени от бащата на братята. Сочи, че с майсторите се е занимавал С., като след завършването на строежа през 1981 г., е изграден и един гараж в двора. Твърди, че е съществувала устна уговорка между двамата братя и сестрата М.М., да си разделят по две стаи от подпокривното пространство, които да се ползват от И. и от М., а С.да ползва гаража, поради което довършителните работи са били със средства на ищците. Твърди, че семейството на И.С. е ползвало над 10 години втория етаж, като са посещавали къщата в почивните дни, а след това И.С. почти непрекъснато е пребивавал там. Заявява, че С.С. е ползвал гаража и дори там е живеел известно време, а след смъртта на майка му, е обитавал единствено първия етаж от къщата. Свидетелката твърди, че често е посещавала имота, тъй като е в близки отношения със съпругата на И.С..

Свидетелят

Г.Е.Б., която живее в съседен имот, заявява, че след изграждането на втория етаж през 1982 г., в него е живеел постоянно С.С., а няколко години и неговия внук. На първия етаж е живеела майката на ищците, като не знае И. и М.да са се противопоставяли на това, че С.ползва етажа, като последният е построил и гаража.

Твърди, че С.С. се е занимавал със строителството на къщата, а другият брат и сестрата, която е пребивала в Либия, не са взели никакво участие.

Свидетелят Я.Й.К.сочи, С.С. е построил втория етаж от къщата, и на който са живеели, както той и неговото семейство, така и сестра му и брат му, които са идвали през почивните дни. Не е чувала някои от съсобствениците да не допуска другия да ползва имота, както и брата и сестрата да са възразявали, че вторият етаж се ползва от С.С. или да твърдят, че е обща собственост. Сочи, че при посещенията им, М.и И. са отсядали на втория етаж, а на първия етаж е живеел С.. Твърди, че същият е починал на първия етаж, тъй като не е бил в състояние се изкачва по стълбите.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.

В задължителните за органите на съдебната власт указания дадени с ТР № 1/06.08.2012 г., по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, е прието, че и в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което е установена първоначално фактическата власт признава такава и на останалите съсобственици, какъвто е настоящия случай, и съсобственика, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици.

В тази хипотеза трябва да се установи наличието на превръщане на държането във владение, а именно, че този съсобственик престава да държи идеалните части за другите съсобственици и започва да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Действията, доказващи такова намерение, следва да показват по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици, трябва да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им, като се отблъснат претенциите им да владеят имота.

В конкретния случай ищците М.П.М. и И.П.С. и наследодателя на ответниците – С.П.С., заедно с тяхната майка Л.П.С.

(починала на 20.01.1985 г.) са били съсобственици на дворното място и първия етаж от къщата към момента на нейното надстрояване и изграждането на гаража (по данни на свидетелите строителството е приключило в периода 1981 г. - 1983 г.).

Показанията на свидетелите И.Г., Г.Б.и Я.К. сочат, че строителството на втория е етаж е било организирано от С.С.. От друга страна, показанията на И.Г., че И.С. се е занимавал с довършителните работи и обзавеждането на втория етаж следва да бъдат кредитирани, тъй като съвпадат с тези на П.П., който именно по възлагане на И.С. е извършвал ремонтни дейности. Независимо от обстоятелството кой от братята е изградил и обзавел втория етаж, тези факти не са основание да се приеме, че осигурилият средствата съсобственик е придобил втория етаж по давност, тъй като релевантни за тази преценка са упражняването на фактическа власт и обективирано намерение за своене.

Показанията на свидетелите Г.Е.Б.и И.Г. са противоречиви относно това кой от двамата братя е живеел на втория етаж от къщата, но съпоставени с тези на свидетеля Я.К., която твърди, че братята и сестрата са ползвали съвместно този етаж, съдът намира, че ответниците не са доказали при условията на пълно доказване, че техният наследодател е установил изключителна фактическа власт върху тази част от къщата. Следва да се отбележи, че самата свидетелка Я.К. заявява, че С.С. е ползвал, както втория етаж, така също е живеел и починал на първия етаж, тъй като здравословното му състояние не е позволявало изкачването на стълби. Отделно от това, тази свидетелка сочи, че през почивните дни къщата е посещавана от другия брат - И. и сестрата М., които са отсядали на втория етаж. Ето защо и не може еднозначно да се установи първата предпоставка - упражняването на фактическа власт върху втория етаж единствено от страна на С.С.. Безпротиворечието, което съществува в показаният на свидетелите И.Г., Г.Б.и Я.К., че не им е известно някой от съсобствениците да е имал претенции относно ползването на втория етаж от къщата и на гаража, не може да презюмира, както се твърди във въззивната жалба, че ищците са считали наследодателя на ответниците за изключителен собственик на втория етаж. При липсата на учредено право на строеж в полза на С.С. за надстрояване на къщата и построяването на гаража в съсобствен поземлен имот, дори и да се приеме, че строежът е извършен от него и с негови средства, това обстоятелство не може да се приеме за манифестация пред другите съсобственици на намерението му бъдещите постройки да се считат за индивидуална собственост на този, който ги е изградил, тъй като законово установения принцип на приращението по чл. 92 ЗС дава основание на останалите съсобственици да считат, че изграждащата се постройка ще стане съсобствена, а осигурилият средствата съсобственик би имала единствено облигационни, но не и вещни права. Извод в тази насока е и представения към исковата молба архитектурен проект от 26.05.1989 г. на сутерена, първия и втория етаж на процесната къща, който е издаден на името на И.С. и М.М., както признават и самите ответници. Действията им по изваждането на строителни книжа оборват твърденията в отговора на исковата молба, че С.С. е считал вторият етаж за собствен, с което обстоятелство останалите съсобственици са били съгласни. Няма данни подобни еднозначни изявления някой от съсобствениците да е манифестирал и пред останалите или пред трети лица, включително и показанията на свидетелите не съдържат подобни данни, а единствено твърдения кой фактически е ползвал имота. При липсата на категорични данни, че С.С. е ползвал втория етаж с намерение за своене, по аргумент от чл. 32, ал. 1 ЗС, предвиждащ всеки съсобственик да може да си служи с общата вещ, съобразно нейното предназначение, следва да се приеме, че дори и последният да е установил фактическа власт върху целия втория етаж и гаража, за частта надхвърляща квотата му в съсобствеността, той има качеството на държател на притежаваните от останалите съсобственици идеални части от процесните имоти.