Решение № 135 от 13.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Перник, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720105061 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на З. М. М. срещу „Сити Кеш“ ООД.

Ищецът твърди, че страните са сключили договор за паричен заем № 686885/01.06.2022 г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем парична сума в размер на 1400 лв., при ГПР 48,06 % и ГЛП 40,05 %, като по този начин общият размер на сумата, подлежаща на връщане на кредитора възлизала на 1784,04 лв. С договора страните уговорили и неустойка в размер на 1875,96 лева, като по този начин всички задължения към ответника възлизали на стойност 3660 лв., които следвало да бъдат погасени на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 305 лв. Ищцата извършила частично погасяване в размер на 287,75 лв. Изложени са съображения за нищожност на клаузите, въз основа на които са уговорени сумите за възнаградителна лихва и за неустойка, поради което се твърди, че същите са недължими, а извършеното частично плащане следва да бъде отнесено за погасяване на главницата.

По изложените твърдения се иска да бъде призната недължимостта на сумите 384,04 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2023 г., както и 1875,96 лева – неустойка за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2023 г., поради нищожност на клаузите на Договор за паричен заем № 686885/01.06.2022 г., с които са уговорени посочените вземания.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете и се иска същите да бъдат отхвърлени. Признават се обстоятелствата относно сключването на договор за паричен заем и предаването на заемната сума. Изложени са подробни правни съображения в подкрепа на тезата на ответника, че уговорките между страните са действителни.

При тези твърдения се възразява, че няма суми, които ответникът да е получил без основание. Излагат се съображения, че договорът за кредит е действителен и съответства на общите и специалните изисквания на закона.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на суми за договорна лихва и неустойка, уговорени с Договор за паричен заем.

Между страните са безспорни обстоятелствата относно сключването на договор за паричен заем № 686885/01.06.2022 г., с посочените в исковата молба параметри и клаузи, както и предаването на заемната сума. Спорните между страните въпроси са с правен характер и се отнасят до действителността на клаузите за договорна лихва и неустойка, респ. възможността същите да бъдат източник на права и задължения за страните.

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит се установява, че процесният казус се отнася права и задължения, произтичащи от двустранна, възмездна, консенсуална, формална и реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на възнаградителна лихва, поради което и с оглед качеството на страните по него, в контекста на дефиницията на чл. 9, ал. 1 ЗПК приложение намират и специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит относно неговото съдържание.

В процесния случай ищцата е приложила копие на договора за кредит, което не носи нито нейния подпис, нито подписа на кредитора. Липсват представени и подписани от потребителя Общи условия, макар такива да се цитират като неразделна част от договора в заключителната му част. Ето защо от преюдициално значение в случая е въпросът за действителността на самия договор за потребителски кредит, за което съдът следи служебно, доколкото при липса на валиден договор е безпредметно обсъждане действителността на отделните негови клаузи, а потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита.

В тази връзка на ответника е разпределена тежест да докаже, че облигационното правоотношение по договора за кредит съответства на императивните изисквания на закона по отношение на писмена форма, подписи на страните и съдържание. Въпреки конкретната тежест на доказване, дадена с обявения за окончателен проект за доклад, и въпреки изричните указания на съда при условията на чл. 146, ал. 2 ГПК, че ответникът не сочи доказателства за обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствена тежест и указаната процесуална преклузия, ответникът не депозира становище или уточнение, не е поискал събирането на доказателства и такива в крайна сметка не са ангажирани.

Признанието на страните, че са сключили договор, не освобождава страната да установи, че същият съответства на императивните правила на ЗПК за неговата действителност, в частност – писмена форма на съгласието и писмено приемане на общите условия, за които се сочи, че са част от същия.

Нищожността на договора представлява засягането му от най-тежък порок, поради което той е напълно негоден да породи желаните от страните правни последици. Режимът на нищожността се определя от закона, а не от волята на страните. Ето защо съвпадащите твърдения за сключен договор не освобождават страната, която има интерес от това, да установи, че той съответства на императивните изисквания за форма и съдържание, във връзка с което на ответника е била разпределена конкретна тежест на доказване.

В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.

Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и 2 неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).

При прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме за неосъществил се недоказания факт – спазване на законоустановените изисквания по отношение на писмена форма и подписи на страните по отношение на договора и общите условия като неразделна част то него (арг. чл. 11, ал. 2 ЗПК ). В случая предвид непроведеното доказване по арг. 235, ал. 2, вр. чл. 10, вр. чл. 154, ал. 1 ГПК насрещните волеизявления на страните и съгласието им по клаузите на договора не са обективирани в предвидената за конкретния договор писмена форма. Именно с подписа си страните обективират съгласието си, удостоверяват, че документът обективира тяхната воля и придават завършеност и автентичност на документа. Доколкото в процесния случай не се установява да са спазени специалните изисквания за действителност на съглашението на чл.

22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и писмена форма на съгласието, съдът намира, че договорът е недействителен, следователно не съставлява валиден източник на права и задължения, а кредитополучателят следва да върне единствено чистата сума по него, без вземанията за лихва и неустойка.

При тези съображения се налага изводът, че в полза на ответника не съществува изискуемо вземане досежно вземанията за договорна лихва и неустойка, поради което безпредметно е изследването съдържанието и действителността на отделните оспорени клаузи, като исковете следва да бъдат уважени в цялост.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на страната следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса – 80,97 лв., както и за възнаграждение за един адвокат.

Основателно е въведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото видно от договора за правна защита, същата е уговорена при действието на отменената редакция на чл. 7, ал. 2 на Наредба № 1/2004 г., поради което и при съобразяване с разпоредбите на отменената уредба с оглед материалния интерес възнаграждението за един адвокат възлиза на 390 лв.

Уважено следва да бъде евентуалното искане за присъждане на възнаграждението, платимо към един от адвокатите – в случая в полза на адв. Б., съгласно волеизявлението. За ответника не е безразлично дали разноските биха били дължими към едно или към две лица, доколкото във втория случай всяко от тях би имало самостоятелно право на принудително изпълнение, реализирането на което е свързано с допълнителни разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от З. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. ******, чрез адв. К. Б. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 със седалище в гр. София, обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Сити Кеш“ ООД не съществува изискуемо вземане спрямо З. М. М. за сумите 384,04 лева – договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2023 г., както и 1875,96 лева – неустойка за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2023 г., уговорени с Договор за паричен заем № 686885/01.06.2022 г.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на З. М. М., ЕГН **********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80,97 лева – разноски пред Районен съд 3

Перник.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на адв. К. И. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 390,00 лева – възнаграждение за безплатната правна помощ, оказана на З. М. М. по гр.д. № 5061/2022 г. и уговорена с ДПЗС от 17.08.2022 г.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4