Присъда № 77 от 15.11.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1941/2022
- Вид
- Присъда № 77
- Подписан
- 15.11.2022
- В сила
- 01.12.2022
- Състав
- Силвия Александрова Цанкова
Цитирани разпоредби
- чл.171 т.1 б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.3 т.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 304, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.304а · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.2-11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.2-11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.2-11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.2-11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.2-11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.2-11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.2-11 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.2-11 · Наказателен кодекс
- чл. 44-45 · Наказателен кодекс
- чл. 44-45 · Наказателен кодекс
- чл.47, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 50 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 57, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 77 от 15.11.2022г. по НОХД № 1941 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2022 година Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Н. Ж. Н. и същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъплениe по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 от НК, за това, че на 11.09.2022 г. в гр.Първомай е дал подкуп – една банкнота с номинал 50 /петдесет/ евро № ******** с левова равностойност по курса на БНБ – 97,79 /деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, на длъжностни лица – полицейски органи – Т.А.Х. – ** степен в група „***“ към РУ – П. при ОДМВР – Пловдив и А.Н.Я. – ****** в група „***“ към РУ – П. при ОДМВР – Пловдив, за да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение № GA 753112/11.09.2022 г. за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП и да не му отнемат свидетелството за управление на МПС, съгласно чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия пледира на основание чл.54 от НК да бъде определено наказание „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер, близък до предвидения в закона минимум за съответното наказание /предлагайки същият да бъде девет месеца/, което да бъде намалено с 1/3 съобразно правилата на чл.58а от НК. Подобна позиция държавното обвинение излага и относно кумулативното наказание „глоба”, предлагайки същата да бъде 2000 лева. По отношение начинът на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” прокурорът предлага да бъде приложен институтът на „условното осъждане“ по смисъла на чл.66 от НК.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Н. направи самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспориха тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. Съгласиха се и с предложената от държавното обвинение правна квалификация на извършеното, като изразиха формулираха единствено претенция за неналагане на кумулативното наказания „глоба“, в каквато насока бе и изрично формулираната от Н. молба при упражняване правото му на последна дума.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената 1 част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство:
Подсъдимият Н. Ж. Н. е роден на ***** г. в гр. Х.. Живее в ********, като адресът му за призоваване в България е ***********. Той е б., български гражданин е, има основно образование, женен е, не е осъждан, работещ. Има ЕГН **********.
Подсъдимият Н. Н. имал свидетелство за управление на МПС, категории ВАМ от 1999 г. Той живеел със семейството си от 20 години в Испания. В началото на м.септември 2022 г. Н., заедно със семейството си се прибрал в Р България в жилището им в ***, обл.Х.. От свои познати научил, че на 10.09.2022 г. в гр.Първомай, обл.Пловдив ще има събор и решили заедно със съпругата му А. Н.а да го посетят.
На въпросната дата /10.09.2022 г./ подс.Н. заедно със съпругата си отишли в гр.Първомай, като се придвижили с управляван от първия лек автомобил „Kia“, модел „Proceed“ с испански регистрационен № ***, собственост на майка му И.П. Н.а. Подсъдимият и съпругата му посетили събора в гр.Първомай, където Н. изпил няколко бири. Около 00.20-00.30 часа вече на 11.09.2022 г. решили да се прибират в *** и подсъдимият потеглил с автомобила, придвижвайки се по ул.“Братя Миладинови“ на гр.Първомай, с намерение да напусне населеното място.
По същото време на ул.“Братя Миладинови“ с полицейски автомобил марка „Kia“ с рег.№ ** патрулирали свидетелите Т.Х.–*** степен в група „***“ към РУ–П. при ОДМВР гр.Пловдив и А.Я.– ****** в група „***“ към РУ–П. при ОДМВР гр.Пловдив. Съгласно утвърден график двамата свидетели извършвали контрол по безопасността на движението на територията на гр.Първомай относно спазване правилата за движение, в това число и управлението на МПС от неправоспособни водачи или такива, употребили алкохол, наркотични вещества или техните аналози.
Правомощията на полицейските служители Х. и Я. включвали констатирането по надлежния ред с АУАН на извършени нарушения по транспорта, регламентирани в ЗДвП и Правилника за приложението му.
Около 00.35 часа на посочената дата свидетелите Х. и Я. забелязали задаващия се по улицата л.а. „Kia“ с рег. № *** , управляван от подс.Н. и решили да извършат проверка на водача му. Подали светлинен сигнал, при което подсъдимият спрял автомобила в близост до кръстовището на ул.“Братя Миладинови“ и ул.“Димитър Благоев“. Свидетелите Я. и Х. се приближили до автомобила на Н. и се представили, след което поискали за проверка документите за правоспособност на водача и документите на управлявания от него автомобил.
След като извършили проверка на документите, свид.Х. изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, модел „ARBA-0058“, който отчел положителна проба, а именно 0,93 ‰ 2 алкохол в кръвта на Н.. Свидетелят Х. обяснил на водача, че ще му състави акт за установяване на административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП за управление на МПС след употреба на алкохол, както и че ще му бъде отнето свидетелството за управление на МПС. Докато обяснявал на подсъдимия приложимата в случая процедура, свидетелят Х. отворил багажната врата на служебния полицейски автомобил, където върху декоративната кора се намирал таблет, с който полицейските служители съставяли актове за установяване на административни нарушения. Тогава Н. в присъствието на Я. попитал свид.Х.: „Няма ли да направим нещо, за да не ми вземеш книжката?“, при което двамата полицейски служители му обяснили, че нищо друго не може да се направи, освен да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Тогава подсъдимият решил да даде подкуп на Х. и Я., за да не му съставят акт за установяване на административно нарушение и да не му отнемат свидетелството за управление на МПС, при което казал на свидетелите: „Ако трябва да направим нещо“ и извадил от десния джоб на панталона си една банкнота от 50 евро със сер.№ ******** и я поставил върху декоративната кора в багажното отделение на полицейския автомобил. Виждайки това свид.Х. веднага затворил багажната врата на автомобила и задържал подсъдимия, след което уведомил дежурния ****** в РУ–Първомай за случилото се.
Пристигналият на място разследващ ****** извършил оглед на местопроизшествието, при който от декоративната кора на багажното отделение на полицейския автомобил „Kia“ с рег. № *** била иззета една банкнота с номинал 50 евро със сер.№ ********. Свидетелят Т.Х. съставил акт за установяване на административно нарушение № GA № 753112/11.09.2022 г. на подсъдимия за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и иззел свидетелството му за управление на МПС испански образец № ***, съгласно чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, а Н. бил задържан.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите Х. и Я., а и от обясненията на обвиняемия тогава Н., от писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.4 л.10 от ДП/, АУАН /л.13 от ДП/, копие от свидетелство за управление на МПС-испански образец /л.14-15 от ДП/, справка за нарушител-водач на МПС /л.16 от ДП/, талон за изследване /л.17 от ДП/, справка от лабораторна проверка на преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ /л.18 от ДП/, типова длъжностна характеристика за длъжността „младши автоконтрольр“ Сектор „***“ към районно управление 3
/л.23-29 от ДП/, месечен график с дежурства /л.30-31 от ДП/, удостоверение от РУ-Първомай /л.21 от ДП/, свидетелство за съдимост /л.50 от ДП/, характеристична справка /л.51 от ДП/, приобщени от съда по надлежния ред, както и от вещественото доказателство /инкриминираната банкнота, приложена на към делото/.
Видно от приложените към делото писмени документи, към момента на полицейската проверка, извършена на подсъдимия Н., свидетелите Т.Х. и А . Я . извършвали служебна дейност съгласно длъжностните си характеристики и утвърдения от Началника на РУ Първомай месечен график за изпълнение на патрулно-постовата дейност в РУ-Първомай и като такива осъществявали служба в държавно учреждение–Министерство на вътрешните работи, което определя и качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93 ал.1 б.“А“ от НК.
В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват съществени противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.
Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и приложени по делото писмени доказателства.
Доколкото и двамата свидетели по делото са полицейски служители, участвали по служба в процесните събития, като никое от тези лица не е взело участие в следствените действия, уместно е да се уточни, че в случая е законово допустимо показанията им да се ползват като годно доказателствено средство. Липсва процесуално препятствие да бъдат изслушани в качеството на свидетели тези полицейски служители, тъй като не са извършили действия с процесуален характер, в какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. На следващо място, съдът отчете, че показанията на въпросните свидетели представляват първично доказателствено средство, възпроизвеждащо действително възприети от тях фактически положения.
Този въпрос нееднократно е бил обсъждан и разглеждан от съдебната практика, която е категорична, че разпитът им е допустим и показанията им представляват годни доказателствени източници /напр. Решение по НД № 626 / 2011 г., ВКС, ІІІ н.о.; Решение по НД № 382 / 2008 г., ІІ н.о.; Решение по НД № 310 / 2000 г., ВКС, ІІ н.о.; Решение по НД № 650 / 2009 г., І н.о. и т.н./.
При посочената фактическа установеност на инкриминираните деяния съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 от НК, за това, че на 11.09.2022 г. в гр. Първомай е дал подкуп – една банкнота с номинал 50 /петдесет/ евро № ******** с левова равностойност по курса на БНБ – 97,79 4
/деветдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, на длъжностни лица – полицейски органи – Т.А.Х. – *** степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив и А.Н.Я. – ****** в група „Охранителна полиция“ към РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив, за да не извършат действия по служба – да не му съставят акт за установяване на административно нарушение № GA 753112/11.09.2022 г. за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДвП и да не му отнемат свидетелството за управление на МПС, съгласно чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП.
Разпечатката съдържа 21 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a12872db-eb26-4407-9304-b14abc218187