Решение № 260023 от 08.12.2021, Районен съд - Етрополе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Етрополе, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЕТРОПОЛСКИ РАЙОНЕН

СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ при секретаря-Сияна

Манчева, като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА ЦВЕТАНОВ гражданско дело № 457 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.19 ал.3 от ЗЗД и чл.108 от ЗС.

С Решение

№197/11.11.2019 год. по гр.д.№4661/2018 год., ГК, III-то отделение на ВКС е отменено влязло в сила Решение от 22.12.2011 год. по гр.д.№367/2011 год. по описа на РС-Етрополе, по силата на което е обявен за окончателен договор, сключения на 05.05.2011 год. предварителен договор, по силата на който И.Т.В. и К.И.В., са продали на И.И.В. свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, представляващ ПАРЦЕЛ III-1137 в кв.89 по регулационния план на гр.Етрополе с площ от 487 кв.м., урегулиран, заедно с построените в парцела къща, лятна кухня и гараж, при граници : улица, Никола Гръбчев, н-ци

Тодор Вирчев, н-ци Петко

Коларов и Цеца Маринчева, за сумата от 23 000 лева, която сума е изплатена изцяло и в брой на продавачите от купувача в деня на подписване на договора.

Делото е върнато на РС-Етрополе за ново разглеждане от фазата на връчване на препис от исковата молба и приложенията на ответника Т.И.В..

В писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ответника Т.И.В., чрез адв.И.П. твърди, че искът е неоснователен, като представения предварителен договор е нищожен, т.к. подписите под същия не са не родителите им. Твърди, че договорът е подправен, като подписите са положени от друго лице, а не от техните родители, които са продавачите по предварителния договор. Оспорва и разписката от 05.05.2011 година, с която родителите на страните по делото са декларирали, че са получили сумата от 23 000 лева. Твърди, че майка му поради заболяване на Алцхаймер в началото на 2011 година е била напълно безпомощна, не разпознавала никого, не можела да говори, да чете и да пише. Твърди, че майка му не е разбирала свойството и значението на извършеното. Твърди, че баща му също така не е бил в течение на делото, нито за това, че по отношение на имота има сключен предварителен договор за продажбата му.

В рамките на предвидения в закона срок чрез адв. И.П., Т.В. е предявил насрещен иск срещу И.И.В. и Е.И.В. с правно основание чл.108 от ЗС. Твърди, че ответникът И.В. на основание решението на ЕРС е дарил процесния имот на дъщеря си К.В.. Твърди, че същия е собственост на неговите починали родители, като след тяхната смърт е собственик по наследство на ½ ид. ч. от имота. Твърди, че същия не би могъл да дари неговата собствена наследствена идеална част на дъщеря си, т.к. не може да прехвърли нещо, което не притежава.

Моли да бъде постановено решение по силата, на което да бъде установено по отношение на двамата ответници, че той е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, както и да бъдат осъдени да му предадат владението върху ½ ид. ч. от недвижимия имот.

Постъпил е отговор на насрещния иск от ответника Е.В., в който твърди, че предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че владее имота по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС във връзка с чл.70 ал.1 от ЗС, считано от датата на придобивната сделка. Твърди, че от 2000 година посещава имота и знае, че единствено нейния баща го владеел, живеел в него, поддържал го и заплащал разходите. Никога не е виждала неговия брат и ищец по насрещния иск да посещава имота. Прави възражение по чл.79 ал.2 от ЗС, като в случай, че владението й не бъде прието като добросъвестно, да бъде присъединено владението на баща й. Твърди, че е направила значителни разходи по запазването на имота, които са на стойност 80 000 лева. Моли в случай, че бъде уважен насрещния иск по чл.108 от ЗС, ищецът да бъде осъден да й заплати ½ от сумата, с която се е увеличила стойността на имота, но не по-малко от 40 000 лева, предявени частично за сумата от 10 000 лева. Алтернативно моли, ако владението й не бъде прието за добросъвестно, ищецът по насрещния иск да бъде осъден да й заплати сумата от 10 000 лева, частично от ½ от действително извършените от нея разходи в размер на 80 000 лева.

Постъпил е отговор на насрещния иск и от ответника И.В., в който твърди, че предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че владее имота по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС повече от десет години преди вписване на решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Твърди, че през целия период на упражняване на фактическа власт само той се е грижел за имота, плащал е данъци и такси, поддръжка, разходи по запазване на имота, както и разходи за извършени подобрения. Ищецът никога не е посещавал имота, знаел е, че го владее и живее там преимуществено и не се е противопоставял на това владение. Прави изрично възражение по чл.79 от ЗС.

Твърди, че е направил значителни разходи по запазването на имота, които са на стойност 50 000 лева. Моли в случай, че бъде уважен насрещния иск по чл.108 от ЗС, ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 25 000 лева.

В съдебно заседание ищеца И.И.В., чрез адв. Юлиян

С. – САК поддържа исковата молба с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, както и искането по чл.73-74 от ЗС и оспорва предявения насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС.

В съдебно заседание ответника по първоначалния иск Т.И.В., лично и, чрез адв. И.П. – САК оспорва същия, както и исканията по чл.72 от ЗС на Е.В. и това по чл.73-74 на И.В., като поддържат насрещния иск.

В съдебно заседание ответника по насрещния иск Е.И.В., чрез адв. Я.Д. – САК оспорва същия, като поддържа искането с правно основание по чл.72 от ЗС, както и, че е придобила имота по давност.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 30.08.2011 година, ЕтРС е бил сезиран с искова молба с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, предявена от И.И.В. против И.Т.В. и К.И.В.. С решение от 22.12.2011 год. по гр.д. №367/2011 год. по описа на РС-Етрополе, е обявен за окончателен договор, сключения на 05.05.2011 год. предварителен договор, по силата на който И.Т.В. и К.И.В., са продали на И.И.В. свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Етрополе, представляващ ПАРЦЕЛ

III-1137 в кв.89 по регулационния план на гр.Етрополе с площ от 487 кв.м., урегулиран, заедно с построените в парцела къща, лятна кухня и гараж, при граници : улица,

Никола Гръбчев, н-ци Тодор Вирчев, н-ци Петко Коларов и Цеца Маринчева, за сумата от 23 000 лева, която сума е изплатена изцяло и в брой на продавачите от купувача в деня на подписване на договора.

Решението е обявено в съдебно заседание, проведено на 22.12.2011 год. пред ищеца И.В. и процесуалния представител на ответниците И.Т.В. и К.И.В., адв. Иво Цветков.

От удостоверение за наследници изх.№УГ01-5904/1 от 25.06.2018 год., издадено от Община-Етрополе се установява, че К.И.В. е починала на 28.12.2011 година, т.е. преди влизане в законна сила на съдебното решение. И.Т.В. е починал на 11.02.2018 год., което се установява от удостоверение за наследници изх.№УГ01-5904 от 25.06.2018 год., издадено от Община-Етрополе, като двамата са оставили като свои преки законни наследници Т.И.В. и И.И.В..

С Решение

№197/11.11.2019 год. по гр.д.№4661/2018 год., ГК, III-то отделение на ВКС е отменено влязлото в сила Решение от 22.12.2011 год. по гр.д.№367/2011 год. по описа на РС-Етрополе, като делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от фазата на връчване на препис от исковата молба и приложенията на ответника Т.И.В..

От нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, т.I, рег.№978, дело №58, по описа на Нотариус Яна Донкова, с район на действие РС-Етрополе, вписан в РНК под №552 се установява, че на 21.03.2013 год. И.И.В. е дарил на дъщеря си Е.И.В. целия процесен недвижим имот, предмет на съдебното решение по гр.д. №367/2011 год. по описа на РС-Етрополе.

От показанията на св.

Константин Т. Медаров се установява, че познава страните по делото, като с ищеца И.В. са учили в гр.Правец и го познава от 1982 година. С И. се виждат много често, като му гостува в къщата в гр.Етрополе.

Сочи, че през последните двадесет години И. поддържал имота, като Т. от петнадесет години не е идвал в къщата. И. се грижел за родителите им, докато били в къщата в Етрополе. Установява, че И. е правил ремонти в имота както следва – частичен ремонт на покрива 30-40 % смяна греди и керемиди през 2008-2009 год.; смяна на дограма през 2006 год. и изграждане на плочник на двора.

От показанията на св.Марин Стефанов се установява, че се познава с братята, като И. го познава от около 30 години. Сочи, че познава Е., която идвала често в имота. За родителите си и поддръжката на имота се грижел само И.. Участвал е в изработването на плочник около къщата.

От показанията на св. Венка Кринчева-В., която е съпруга на ответника Т.В. се установява, че двамата братя живеели с родителите си в къщата в Етрополе. И. живял докато завършил гимназия. През 1994 година му се родила дъщеря, като със съпругата си живеели в София, докато се развели.

След това живеел със своя приятелка също в София. Родителите на двамата живеели до 1993 година в Етрополе, а след това се преместили в София. След това отново живеели в Етрополе, докато им строяли апартамент в София. През 2005-2006 год. майката се разболяла, като починала 2011 година. Бащата И. през 2008 год. си срязал ръката в Етрополе, а през 2009 година получил инфаркт, като по това време бил в Етрополе. Установява, че със съпруга й са идвали в имота в Етрополе, като се грижели за поддръжката му. Установява, че имало период през 1998-1999 год., когато са живеели в къщата. Сочи, че последните 10-15 години, те двамата не са правили ремонт в къщата.

От показанията на св.Елена Гешовска се установява, че познава страните по делото и техните родители. Познава и дъщерята на И., но не може да каже, че е живеела в къщата. Установява, че 1998-2000 година Т. и съпругата му са живеели там, т.к. тогава им се родило детето. Установява, че до 2000-та година често е посещавала имота, т.к. била близка с Т. и Венка, както и с родителите им.

От заключението по назначената Съдебно техническа и оценителна експертиза, с вещо лице инж. К.Д., което съдът възприема изцяло, се установява, че липсва документация, от която може да се установи, какво е било състоянието на имота към 2013 година, респ. какви видове РСМР са били необходими за запазване на имота. Процесния имот представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда, монтирана ПВЦ дограма със стъклопакет тип РЕХАУ; монтирана нова входна врата; подове с ламиниран паркет; настилки по коридори и стълбища от гранитогрес; боядисване на стени и тавани върху шпакловка; изградени парна инсталация с камина и алуминиеви радиатори; санитарен възел с под теракот, стени фаянс и окачен таван тип „Армстронг“, нови смесителни батерии и отоплителна лира; нови ключове и контакти; в антре до санитарния възел е поставен шкаф с мивка и смесителна батерия. До втория етаж се стига по масивно стълбище, облицовано с гранитогрес и парапет от ковано желязо; стените и таваните от втория етаж са оформени с латексова боя върху шпакловка; монтирани отоплителни радиатори; санитарния възел е оформен идентично, като този на първия етаж.

Общата стойност на намерените на място изпълнени РСМР са на стойност 42 974 лева. По отношение на изграден бетонов пояс около къщата, вещото лице установява, че същия е покрит и не може да бъде видян, като при включването му в общата стойност на РСМР, същата е 46 074 лева.

От заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С.П.А. се установява, че подписите за продавачи, положени в Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.05.2011 г. не са на К.И.В. и И.Т.В..

Последните двама не са положили подписи и върху разписка от 05.05.2011 год. за „получил сумата“. Подписите за „декларатор“ в Декларации по чл.264 ал.1 от ДОПК и Декларации по чл.25 ЗН, също не са положени от К.И.В. и И.Т.В.. Вещото лице заключава още, че подписите и ръкописно изписаните текстове върху горните документи са изпълнени от едно и също лице.