Решение № 404 от 21.09.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пещера, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20265240100452 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК .Предявен е и иск по чл.55 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. А. Г. от гр.Стамболийски , чрез процесуалния й представител адв.М.М. против ответника „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД с ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление:гр.София,**,представлявано от А. С Г. ,в която твърди,че между ищцата и ответното дружество е бил сключен

Договор за потребителски кредит с №137133/31.10.2025 година ,по силата на който дружеството предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 500 лева

(255.65евро). Съгласно клаузите на договора ГПР по кредита бил в размер на 55,16%,ГЛП бил договорен в размер на 38.90% ,с начин на издължаване чрез 8 бр.вноски като общото задължение по договора било в размер на 1120 лева( или 572,65 евро).Твърди се още ,че в чл.16,ал.6 от договора било предвидено,че ако кредитополучателят не предостави предвиденото в договора обезпечение ,то дължи и сумата от 544 лева(или 278.14 евро).По този начин общата сума дължима от кредитополучателя-ищец в настоящото 1 производство е в размер на 1120 лева.Счита,че процесният договор е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр.с чл.22 от ЗПК,вр.с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК. Твърди ,че в посочения договор не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК тъй като неставало ясно за потребителя какво се включва в общите разходи.Сочи ,че заплащането на неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя ,тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит.В случая на кредитополучателят е заета сума от 500лева или 255.65 евро ,а неустойката в размер на 544 лева или 278.14 евро се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.В тази връзка кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил неустойката в размера на ГПР,което водило до нищожност на договора като цяло.В случаите когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на изложеното моли да се постанови решение,с което да се обяви за нищожен Договор за паричен заем № 137133/31.10.2025 година на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК,вр.с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК.

Моли в условията на евентуалност да се постанови решение, с което да се приеме ,че клаузата на чл.16,ал.6 от процесния договор за нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави и поради това ,че е сключен в нарушение на чл.143,ал.1 и чл.146,ал.1 от ЗЗП.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в които е изразил становище ,че действително страните в настоящото производство са били обвързани от договор за предоставяне на потребителски кредит като неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение по чл.16 от договора ,поради което същата не следвало да се включва в размера на ГПР .Молят да се постанови решение ,с което да бъде отхвърлен предявения иск.Претендира и присъждане на разноски по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът 2 приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства : Индивидуален Договор за потребителски заем № 137133 от 31.10.2025 година ,ведно с погасителен план се установява ,че на 31.10.2025 година между страните в настоящото производство е бил сключен Индивидуален Договор за паричен заем № 137133 от 31.10.2025 година,по сила на който дружеството „Кредит Тайм“ЕООД в качеството на кредитодател е предоставило на ищцата Г. в качеството й на кредитополучател кредит при следните условия:главница от 500 лева(255.65 евро);лихвен процент по договора 38.90% като общата лихва за целия период на действие на договора е от 76 лева(38.86 евро);ГПР от 55.16%а;общо дължима сума от 576 лева(294,50 евро);срок на договора от 8 месеца и начин на издължаване чрез погасителна вноска.В погасителния план неразделна част от договора са посочени: броя на вноските,размера на всяка вноска, включващ част от главницата,част от лихвата и част от дължимото плащане при неизпълнение на разпоредбата на чл.16,ал.1 от договора,както и падежа на всяка вноска.

По делото няма спор,че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в исковата молба, съдът констатира следното:

Ищецът е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2025 г. договор за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или 3 професионална дейност от него.

В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 500 лева ,а предвидената неустойка е в размер на 544 лева.В процесния случай неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения.

Съдът намира, че с тази неустойка кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е нищожна. Фактът, че същата е включена като част от месечната погасителна вноска е основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв характер -скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на 4 кредита във вреда на потребителя,поради което посочената клауза е неравноправна и нищожна.

Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то Договорът за паричен заем от 31.10.2025 година е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.

С оглед на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което да уважи предявения иск като в полза на ищцата следва да се присъдят и направените разноски в размер от 25.56 евро,заплатена д.т.

В производството по делото ищцата се представлява безплатно от адв.М.М. при АК-Пловдив , при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , която е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение

На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон , адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатската работа.

В настоящия случай, с оглед материален интерес, на основание разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро(400 лева)

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК вр.с чл.11,т.10 от ЗПК и чл.19,ал.4 от ЗПК договор за паричен заем №137133 от 31.10.2025 година , сключен между Б. А. Г. с ЕГН-********** от гр.Стамболийски,ул.“**, и „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД с ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Анна Ахматова“ № 9 ,представлявано от А. Г..

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД с ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Анна Ахматова“ № 9 ,представлявано от А. Г.. да запрати на Б. А. Г. разноски по делото в размер на 25.56 евро.

5

О С Ъ Ж Д А „КРЕДИТ ТАЙМ“ЕООД с ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Анна Ахматова“ № 9 ,представлявано от А. Г. да заплати на адв.М.М. при АК-Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.

Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 6