Решение № 191 от 11.02.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 1315/2019
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 11.02.2020
- В сила
- 25.01.2021
- Състав
- ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал.2 предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.137, ал.1, т.5, буква "в" · Закон за устройство на територията
- чл.140 · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.161, ал.1, изречение първо · Закон за устройство на територията
- чл.17 · Закон за устройство на територията
- чл. 214, т.3 · Закон за устройство на територията
- чл. 215 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.1, т.8 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- §5 · Закон за устройство на територията
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1315 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от Б.Н.Р. с ЕГН **********,***.
“Кочмар“ 222, депозирана чрез адв. Д., против Заповед № 0289/28.01.2019 г. на зам. кмета на Община-Варна, с която е наредено в срок до 30 (тридесет) дни от влизане в сила на заповедта да бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж“, находящ се в имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на гр.
Варна.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Конкретните възражения се свеждат до това, че в констативният акт, с който е положено началото на административното производство по чл.225а от ЗУТ, не е посочено на коя дата е извършена проверката в имота на жалбоподателя. В нарушение на материалния закон в оспорената заповед, както и в съставения преди това констативен акт, не било посочено времето на извършване на незаконното строителство. Твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила се свързват с обстоятелството, че като страна в административното производство е участвал единствено жалбоподателя Р. в качеството му на собственик и възложител на незаконния строеж, но не и съпругата му И.Р.предвид режима на съпружеска имуществена общност /СИО/ върху част от имота. Респективно, твърди се незаконосъобразност на акта поради непосочване на И.Р.като негов адресат. В заключение иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната Заповед № 0289/28.01.2019 година на зам. кмета на Община-Варна като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като по съществото на спора счита, че при издаване на процесната заповед за премахване, административният орган е нарушил, както разпоредбите на материалния закон, така и тези с административнопроцесуален характер. Поддържа искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за което представя списък. Становище по съществото на правния спор е изложено и в представени писмени бележки с.д. № 1675/03.02.2020 г.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като изразява становище за нейната неоснователност и недоказаност. Сочи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства подкрепят изводите на ответника за наличие на незаконен строеж „гараж“ в имота на жалбоподателя. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски , съставляващи депозит за допълнителна експертиза в размер на 200 /двеста/ лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева в полза на ответника на основание чл.143 от АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за правната помощ, като в случай, че съдът счете предявения размер за прекомерен, моли да бъде редуциран до предвидения минимум.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпила в Община Варна жалба рег. №
РД18019331ВН/ 05.10.2018 г. на 19.12.2018 г. служители на Община Варна от Отдел „Строителен контрол“, Дирекция УСКОР - инж. Д.С.Д. на длъжност главен инспектор и инж. К.Й.Й., извършили проверка в имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в СО „Кочмар“. Въз основа на представените нотариален акт №28, том VІ, дело № 1719/1983 г.; нотариален акт № 57, том ІV, рег. № 7074, дело № 683 от 2000 г. и нотариален акт № 99, том ІІ, рег.№ 3020, дело № 296 от 2001 г. е установено, че собственик на имота е Б.Н.Р..
Проверката била извършена в негово присъствие, при което било установено, че в ПИ с идентификатор *** е извършено незаконно строителство на едноетажна постройка – гараж, с приблизителни размери в план 5,00 м. х 13,00 м., приблизителна височина – 2,50 м. и застроена площ /ЗП/ - 70 кв.м. Констатирано било, че строежът е напълно завършен и представлява полумасивна конструкция, изпълнена от тухлени стени, дървени колони и дървен едноскатен покрив. За реализирането на описания строеж от собственика не са били представени необходимите документи - разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Горните факти и установявания били обективирани в съставения Констативен акт /КА/ № 11/19.12.2018 г. Въз основа на констатираното било отразено в КА, че описаният гараж е построен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от същия закон, което е основание за откриване на производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Неразделна част от КА са направената окомерна скица на строежа върху извадка от актуалната КК за имота, както и приложения снимков материал /2 снимки/.
Екземпляр от КА е връчен на собственика Б.Р., който го подписал без възражения. Такива са направени в предоставения 7-дневен срок, видно от приложеното на лист 54 и 55 от административната преписка заверено за вярност копие. Във възражението се оспорват констатациите досежно параметрите на гаража. Твърди се, че описанието на строежа е схематично, без необходимата конкретика, както и че изводите за наличие на незаконно строителство са направени без да са събрани необходимите доказателства.
На 28.01.2019 г., след като се запознал с административната преписка и след като приел възраженията на Р. за неоснователни, заместник кметът на Община Варна издал разглежданата в настоящото съдебно производство Заповед № 0289. Като правни основания за издаването ѝ ответникът посочил чл.225а, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ.
С нея наредил в срок до 30 (тридесет) дни от влизане в сила на заповедта да бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж“, находящ се в имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна. В т.2 от заповедта като извършител на незаконния строеж е посочен Б.Н.Р. като с административния акт е разпоредено до същия да се отправи покана за доброволно изпълнение. Заповедта е връчена лично на адресата Б.Р. на 16.04.2019 г.
По искане на жалбоподателя и за изясняване на релевантните факти съдът е допуснал по делото да се изготвят две съдебно-технически експертизи /от стр.48 до стр. 55 и от стр. 71 до стр. 75 от делото/, заключенията на които не са оспорени от страните в производството и съдът кредитира същите като дадени обективно, компетентно и безпристрастно. От заключението на вещото лице е видно, че ПИ – 222 попада в югозападния край на СО „Кочмар“, с подход от запад, като пътят към него от запад граничи с дере. В имота на жалбоподателя има двуетажна жилищна сграда, законно построена въз основа на РС № 109 от 17.09.2002 г., която е въведена в експлоатация с Удостоверение за експлоатация № 47/26.07.2005 г. При огледа на място е установено, че по цялата североизточна страна на двуетажната жилищна сграда до имотната граница на север допълнително е изградена едноетажна полумасивна постройка (пристройка). Същата е изградена от бетонови блокчета (от север и от запад), с дървени колони и дървен едноскатен покрив, строен в два етапа.
Постройката е с размери 5,2 м. на северозапад, 6,00 м. на югоизток и дължина – 14,80 м.; височината е измерена от около 2,20 м. до 2,50 м. Изчислена въз основа на посочените показатели, застроената площ на постройката е 76,55 кв.м.
Според описанието, дадено от експерта, източната половина (първи етап) от описания строеж е оформена като навес, без стена от юг, и се ползва за паркиране. Западната половина (втори етап) е оформена като зона за велосипеди и склад, с алуминиева врата и прозорец от северозапад. В помещението е изпълнена мазилка. Подът е покрит с теракот, стените са с мазилка и гипсокартон, а таванът е с видима дървена конструкция и OSB, покрит с хидроизолация с посипка. В заключението си експертът сочи, че поради наличието на голяма денивелация на терена от западната страна на имота, където има съществуващ път, временно е осигурен достъп от югоизток, попадащ в трасето на уличната регулация, предвидена по ПУП-ПРЗ от 2005 година. Сочи, че обектът, описан в КА № 11/19.12.2018 г. и в оспорената заповед, представлява строеж в смисъла на легалната дефиниция на понятието, съгласно т.38 от §5 на ДР на ЗУТ, като същият съответства по описание и местоположение на описанието на незаконния строеж, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, с изключение на размерите и застроената площ. Строежът е от V категория, съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи във връзка с чл.137, ал.1, т.5, буква „в“ от ЗУТ. За процесния гараж не са открити строителни книжа както в Община Варна, така и в Район Младост.
Вещото лице дава заключение, че строежът е изпълнен след 2011 г. с оглед на обстоятелството, че същият не е отразен нито в ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“, одобрен с решение на Общински съвет – гр. Варна през 2005 година, нито в КК на гр.
Варна, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК – София, както и в Заповед № КД-14-03-2724/24.10.2011 г. на Началник СГКК – Варна, с която КК на гр. Варна е изменена конкретно в частта за ПИ с идентификатор ***. Процесният строеж не е деклариран по реда на §183, §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и/или § 16 от ПР на ЗУТ. Същият не е допустим по действащия за територията подробен устройствен план и по правилата и нормативите на ЗУТ, доколкото строежът е реализиран именно при действието на този закон.
Допълнително се сочи, че процесният гараж не се вписва в линиите на застрояване по действащия за имота план за застрояване и дори частично (в източната си част) попада в трасето на уличната регулация, съгласно действащия за СО „Кочмар“ план за регулация.
В заключението на допълнителната експертиза вещото лице сочи, че за СО „Кочмар“, територията на който попада имотът на жалбоподателя Р. във времето са изработвани множество планове като първият кадастрален план /КП/ е от 1968 година. В КП, изработен и одобрен от МРРБ през 1998 г., имотът на жалбоподателя е обозначен с пл. № 222.
През 2000 г. с Решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет-Варна са одобрени околовръстните полигони на териториите по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСППЗЗ, сред които попада и територията на СО „Кочмар“.
Със Заповед № Г-2/26.02.2002 г. на Кмета на Район Младост е одобрен ПУП-ПРЗ конкретно за имота на Б. Р. УПИ Х-222, находящ се в кв.24 на селищното образувание. Този план е съобразен с проекто-плана за ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“ от 1992 г., който обаче не е одобрен, не е влязъл в сила, респективно – не е процедиран. С него не са направени предвиждания за улична регулация със съответните осеви точки. Извършеното от вещото лице проучване е показало, че планът от 2002 г. не е приложен по отношение на регулацията. През 2005 г. с решение на Общ. Съвет – Варна № 2483-5 по Протокол № 33 от 19, 26.10.2005 г. е приет и одобрен ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“, който е изработен върху кадастрална основа по КП от 1998 г. С този план е предвидено пълно съвпадение между регулационните и кадастралните граници на имота на жалбоподателя от север, от запад и от юг, а от източната страна е предвидено от имота да се отнемат около 310 кв.м. за провеждането на уличната регулация. В отговора си по въпрос №3 от допълнителната експертиза вещото лице отговаря, че от съдържанието на решение на Общ. Съвет – Варна № 2483-5 по Протокол № 33 от 19, 26.10.2005 г., с което е одобрен ПУП-ПРЗ за СО „Кочмар“, и от останалата документация не може да се установи категорично дали същият е изготвен на основание чл.16 или на чл.17 от ЗУТ. Имот с идентификатор *** е урегулиран като УПИ Х-222 и попада в кв. 10 в СО „Кочмар“, гр. Варна, в устройствена зона Жм и има следните устройствени показатели: Макс плътност – 30%; макс. Кинт – 1,0; мин.
Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a126951c-1d3a-45f0-9544-869c09a99bf9