Решение № 253 от 31.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606050 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от адвокат Н. Н., защитник на подсъдимия П. А. Н. против Присъда, № 423, постановена от Софийски районен съд на 10.07.2025 година по НЧХ дело № 7337/2022 година, с която П. А. Н. е признат за виновен в извършването на две престъпления – престъпление по чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от НК и такова по чл.130,ал.2 от НК. За първото от тях, съдът е наложил на Н. кумулативно наказанията „глоба“ в размер на 1000 лева и „обществено порицание“, а за второто – три години „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.

Недоволен от тази присъда е останал подсъдимият П. А. Н.. Обжалва я в срок. Моли отмяната й и постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдан и по двете обвинения. Съображенията на защитата да иска горното са твърдяна от нея недоказаност на обвинението.

В съдебно заседание подсъдимият, чрез защитника си поддържа жалбата. Защитникът му изложи подробни съображения в нейна подкрепа.

Процесуалният представител на частния тъжител Г. П. А. оспори жалбата и релевира съображения в неин противовес, считайки обвинението за доказано, а присъдата, постановена в този смисъл за правилна.

Пред въззивната инстанция бе проведено съдебно следствие, в рамките на което се извърши повторен разпит на свидетеля Г. Г., /разпитан пред първата инстанция/.

1

Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата и Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима.

Разгледана „по същество“, жалбата се явява частично основателна.

Съображенията на проверяващата инстанция са следните:

Пред Софийски районен съд производството е образувано въз основа на частна тъжба, подадена от Г. П. А., с която са повдигнати две обвинения срещу П. А. Н.: за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 21.12.2021 г. около 18:25 часа в гр. София на паркинга на „МЕТРО 1“, чрез нанасяне на удари на частния тъжител Г. П. А. с крак в дясното му бедро и стискане здраво на лявата ръка, дърпане за ръцете, които са довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.2 от НК; както и за престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 21.12.2021 г. около 18:25 часа в гр. София на паркинга на „МЕТРО 1“ на публично място пред други лица, е отправял следните обидни думи: „********“, „такива утайки като тебе“, „********“, „с ******** си кола“, „вие младите ******** и ******** ви коли“ към частния тъжител Г. П. А..

Районният съд е признал подсъдимия П. А. Н. за виновен, в това че на 21.12.2021 година, около 18,25 часа в гр. София на бул. "Цариградско шосе", №7-11, на паркинга на „МЕТРО 1“, на публично място пред други лица, е отправял следните обидни думи: „********“, „такива утайки като тебе“, „ще ти еба майката“, „с насрания си гъз се качил…“ към частния тъжител Г. П. А. престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на „глоба“ в размер на 1000 лева, както и „обществено порицание“.

Съдът го е признал за невиновен и го е оправдал по обвинението да е отправял обидните думи: „вие младите ******** и ******** ви коли“, „…на гейската си кола“, „пикльо“.

По второто обвинение, районният съд е признал подсъдимия за виновен, в това че на 21.12.2021 г. около 18,25 часа в гр. София на бул. "Цариградско шосе"№7-11, на паркинга на „МЕТРО 1“, чрез нанасяне на удари на частния тъжител Г. П. А. с крак в дясното му бедро и стискане здраво на лявата ръка, дърпане за ръцете, му е причинил телесни увреждания, които са довели до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на пострадалия – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на три месеца „лишаване от свобода“.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия Н. едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му, а именно: три месеца „лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

2

На основание чл.23, ал.2 от НК съдът е присъединил към така определеното общо наказание наказанието „обществено порицание“, което е определил да се изпълни чрез поставяне на присъдата на определеното за това място в общината по местоживеене на подсъдимия за срок от три месеца.

Доказателствата, събрани в производството до този момент, според въззивната инстанция са достатъчни по обем и качество, за да се структурират фактите така, че да не будят съмнение.

Районният съд е извършил прецизна аналитична дейност, достигайки до изводи „по фактите“, които напълно се споделят от проверяващата инстанция.

Представени в кратък хронологичен порядък събитията, имащи значение за това наказателно производство са следните:

На 21.12.2021 г. около 18:00 часа подсъдимият П. А. Н. се намирал в гр.

София, бул. „******** в магазин „МЕТРО-1“, заедно със свидетелите Н. и Г.

Г.и.

На паркинга на магазина подсъдимия и свидетелите дошли с управляваният от свидетеля Г. автомобил, марка „Ауди А 6“, с ДК № СВ ********, негова собственост, сив на цвят,.

След като приключили пазаруването си тримата се отправили към 18,2018,25 часа с пълна с покупки количка към автомобила на Г., който бил паркиран на редицата със зарядните за електромобили, но не на обозначено за зареждане място.

По това време на паркинга на магазин „Метро 1“ пристигнал частният тъжител Г. П. А., управлявайки нает електромобил „Спарк“ и бил придружен от свидетеля Г.Д.М.. Електромобилът бил с ниск заряд , само от 1% и се нуждаел спешно от зареждане, но всички места за зареждане били заети, част от тях от автомобили, които не се движат на електричество.

Частният тъжител паркирал успоредно до зарядна станция.

Той се отправил към информация, за да помоли да бъдат преместени паркираните от местата до електростанции неелектрически автомобили.

Когато се върнал се била образувала опашка, тъй като паркирания от него автомобил пречел на преминаващите през паркинга други автомобили.

По това време вече се освободили две места за паркиране на електромобили. Тъй като свидетелят М. бил на шофьорското място, частният тъжител го навигирал отвън какви маневри да прави с електромобила, за да го премести на освободилите се места за електромобил, като ръкомахал с ръце.

Оформила се опашка от автомобили.

По това време през пет-шест паркоместа, на около 10 метра от свидетеля М. и частния тъжител се намирали свидетеля Г. и подсъдимия Н.. Не можели да тръгнат, тъй като образувалата се опашка им препречвала пътя Подсъдимият стоял отстрани и наблюдавал. В един момент, без да каже нищо на Г.и се отправил към автомобила на частния тъжител, който бил с отворени прозорци и бил управляван от свидетеля М.. Когато автомобилът, управляван от свидетеля М. се върнал на заден ход, подсъдимият започнал да 3 крещи. Възникнал словесен конфликт между подсъдимия и частния тъжител – в този момент навигатор за паркирането на свидетеля М..

Подсъдимият започнал да отправя към частния тъжител следните думи и псувни: „Ще те изчакам пред паркинга и ще видиш тогава, ******** такъв!“, „Такива утайки като теб, не трябва да живеят!“, „Вие младите ******** и ******** ви автомобили на батерии“, „Ще ти еба майката на теб и на цялата ти рода“, „Ще те разфасовам“, „С насрания си гъз се качил на гейския си автомобил и си мисли, че всичко е негово“.

Подсъдимият уцелил с някакъв предмет частния тъжител, след което посегнал да го ударил с ръка в областта на главата, но не успял. Подсъдимия стиснал здраво за лявата ръка и дръпнал за нея частния тъжител. Той го ритнал с крак, като ударът бил насочен към слабините, но тъй като частният тъжител се предпазил, то ударът попаднал в дясното му бедро, след което подсъдимият го избутал с ръка. Свидетелят М. разтървал частния тъжител и подсъдимия.

Свидетелите Г.и и подсъдимия влезли в автомобила на Г.. Няколко лица наобиколили автомобила на Г., като възникнало пререкание. Лицата и подсъдимия си разменили ругатни.

Частният тъжител се качил на електрическия автомобил и го паркирал на предназначените за това места, а свидетелят М. отишъл пешком до автомобила. Частният тъжител и свидетелят М. потърсили съдействие от охраната на магазина, но не срещнали разбиране, след което се обадили на тел.112 за случилото се, но им било заявено, че няма да дойде екип на място.

Двамата се отправили към 07 РУ-СДВР, за да подадат сигнал за случилото се, което частният тъжител и направил.

Частният тъжител посетил съдебна медицина на следващия ден 22.12.2021 г.

Това са фактите, установени от първоинстанционният съд като е справедливо да се отбележи, че той, първоинстанционният съд е отразил в мотивите си фактическата обстановка далеч по-подробно и детайлно, от описаната по-горе.

Анализът на доказателствата, направен от районния съд е не по-малко прецизен и обективен от направеното описание по фактите и въззивният състав препраща в изводите си към тази част от мотивите.

Много прецизно районният съд е анализирал гласните доказателства и значението на изготвената видео-техническа експертиза. Видеозаписът, макар и да не е годен за индивидуализиране на видеозаснетите лица показва наличието на конфликт на паркинга на магазин „Метро 1“ и то конфликт, който до голяма степен съвпада с описаните в тъжбата събития, довели до осъществяване на двата престъпни състава.

И тук сме изправени пред често срещаната в практиката ситуация, при която при наличието на множество очевидци на случилото се пред съда да се явяват малцина. Въпреки това непълнота на доказателствата не се забелязва.

Действията на участниците в конфликта са установени. Районният съд 4 убедително е мотивирал решението си да даде вяра на показанията на свидетеля М.. Посочил е и същественото, макар и не решаващо значение на показанията на свидетеля Г. Г. и съпътстващото, до голяма степен опосредстващо описание на факти, дадено ни от свидетелката Н. Г..

Пред втората инстанция бе проведен разпит на свидетеля Г.. Разпитът се проведе по искане на защитата и подсъдимия, а насоката на този разпит, освен ново описание на възприетите от свидетеля факти и установяване на отношенията, които свидетелите Г.и са имали към момента на депозиране на показанията пред районен съд. От разпита на Г. Г. не се установи необективност, нито се установи негово намерение за използване на това събитие за отмъщение към подсъдимия за техни накърнени и неуредени отношения. Всъщност, Г. не е бил и пряк очевидец на най-важните детайли от случилото се, защото той е подреждал покупките си в автомобила, когато подсъдимия Н. се е „разправял“ с частния тъжител на метри от него.

Единственото, което подсъдимия може да намери като „негатив“ в показанията на Г. е това, че последният го окачествява многократно като агресивна личност.

След освидетелстване на пострадалия Г. П. А. нему е било издадено съдебномедицинско удостоверение №498/2021 г, в което са констатирани следните травматични увреждания: контузия на горния ляв крайник, с обширно кръвонасядане на лявата мишница, с ангажиране лакътната област, причиняваща ограничаване в обема на движения на крайника, поради изразен болков синдром, характерно обширно кръвонасядане на дясно бедро. Сочи се, че тези травматични увреждания са получени в резултат на действие на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части на човешкото тяло и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните сведения.

От изпълнената съдебномедицинската експертиза №П-41/2025 г., се установява, че при специализиран преглед на Г. П. А., ден след съобщения инцидент на 21.12.2021 г. обективно са установени данни за следните травматични увреждания: обширно мораво кръвонасядане 9,5/7 см по вътрешната повърхност на лявата мишница в долната трета, с обхващане и на вътрешната повърхност на лакътната става, като от травмата са били ограничени движенията при пронация и супинация на крайника; обширно иннтезивно мораво синкаво кръвонасядане с бледа окръглена централна част 14/8, 5 см, по предно вътрешната повърхност на дясното бедро, косо ориентирано, като бледата централна част е с размери 6/4 см, също косо разположена. Като причинените наранявания поотделно и заедно са причинявали и се отнасят към критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Твърди се, че механизма на причиняване на уврежданията е от механично действие на твърди тъпи предмети с неголяма травмираща сила, които могат да се обяснят и от стискане с ръка и дърпане на лявата ръка и от удар с крак – ритник в дясното бедро. Възстановяването след такива увреждания е пълно и без последици, като се приема, че са водели до болки, 5 страдания и временни функционални нарушения за около две до три седмици, след причиняването им.