Решение № 225 от 19.12.2023, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Попово, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Д.Г.Л. като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20223520100848 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от „Ю.Б.” АД, ЕИК 0***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

“**** представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч. П. и И.” гр. С., представлявано от Х. Х. И., САК, съдебен адрес за връчване на книжа: гр. С., ул. ****. против А. Н. Д. като наследник на В.Д.И., с адрес: гр.

С., ж.к. Д.****., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН, по чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН и по чл. 9 от ЗПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН.

В исковата молба се твърди, че между В.Д.И. и „Ю.Б.“ АД били сключени два договора - Договор за издаване на кредитна карта №**** от **** г. и Договор за потребителски кредит ***** г.

Дължникът В.Д.И. починал на **** г. и е оставил двама наследници - В.Н.Д. и А. Н.

Д..

Позовавайки се на чл. 60 от Закона за наследството, ищецът твърди, че А. Н. Д., като наследник на В.Д.И., е отговорна за задълженията по посочените договори.

Банка „Ю.Б.“ АД била предоставила на В.Д.И. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000.00 лв. чрез кредитна карта.

Сочи се, че всеки месец банката изпращала месечно извлечение до Картодържателя, което отразява всички транзакции и операции на Картодържателя, включително лихви, такси и други разходи.

Претендираната сума от 967.00 лв. била формирана като обща сума на усвоения кредит, която трябвало да бъде възстановена, след като се приспаднат направените погашения.

Наследникът А. Н. Д., не изпълнявала задълженията си, свързани с погасяване на усвоените суми по кредитната карта, в съответствие с чл. 9 и чл. 10 от Общите условия, тъй като не е заплащала минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава, и надвишаване на кредитния лимит. Не била платила и дължимите възнаграждения, включително лихви и такси, съгласно Общите условия и Приложение № 1 към тях.

1

На основание изложеното, с исковата молба се претендират следните суми по Договор за издаване на кредитна карта №**** от **** г.:

- 967.00 лв. - главница;

- 0,94 лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.10.2018 г. до 13.10.202г.;

- 3.64 лв. - мораторна лихва за периода от 29.10.2018 г. до 12.03.2020 г.

- 55.62 лв. – такси за периода 22.08.2018 г. до 28.11.2018 г., Твърди се още, че по силата на Договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен между „Ю.Б.“ АД и В.Д.И., банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 13921.68 лв., като Кредитополучателят се е задължил да го върне заедно с дължимите лихви и съгласно условията, определени в Договора. Кредитополучателят бил усвоил предоставените средства на **** г. по разплащателна сметка с IBAN: BG 73 BPBI 79431099614003, разкрита на негово име при „Ю.Б.“ АД, съгласно банково бордеро №363247/**** г..

Съгласно условията на Договора, Кредитополучателят дължал лихви, които се начисляват от датата на усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се счита датата на заверяване на банковата сметка, посочена в чл. 2, ал. 1 от Договора за кредит.

Съгласно чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 5 от Договора, страните са уговорили дължимостта на такси и комисионни за проучване и отпускане на процесния кредит, както и за разплащателната сметка, предназначена да обслужва кредита. Таксите и комисионните са били начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договора и в съответствие с Тарифата на Банката.

Претендираната сума от 194,50 лв., представляваща такси по Договора, била съставена от 17 бр. месечни такси за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по потребителски кредит, и 11 бр. други такси, съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора и Тарифата на Банката.

Съгласно чл. 4 във връзка с чл. 7 от Договора за потребителски кредит, страните са се договорили, че кредитът се погасява чрез анюитетни месечни вноски, включващи както лихва, така и главница. Тези вноски са били определени по брой, размер и дати на падеж в нарочен погасителен план, който е неразделна част от самия договор.

В съответствие с чл. 4 и чл. 8 от Договора, погасителните вноски трябвало да се изплащат до 12-то число на всеки месец, като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е до 12.01.2024 г. Общият брой на погасителните вноски бил 66, съобразно подписания погасителен план, който е част от Договора за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че наследникът на починалия кредитополучател не е изпълнил задълженията си по Договора за потребителски кредит № **** от **** г., тъй като не е извършил плащанията по погасителния план, включително главницата и лихвите. Не бил заплатил и дължимите лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми, съгласно чл. 9 от Договора и дължимите на Банката такси по Договора. Поради неплащане, Банката била обявила предсрочната изискуемост на кредита съгласно чл. 14 от Договора, без да се прекратява действието на договора.

Твърди се, че дължимите по кредита суми, включват:

Главница в размер на 13 540.85 лв.

Възнаградителна лихва за периода от 12.10.2018 г. до 13.10.2022 г. в размер на 1984.39 лв.

Мораторна лихва за периода от 12.10.2018 г. до 12.03.2020 г. в размер на 760,50 лв.

Такси за периода от 13.11.2018 г. до 28.11.2018 г. в размер на 194.50 лв.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

- 967.00 лв. - главница, по Договор за издаване на кредитна карта №**** от **** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване па исковата молба в съда до окончателното изплащане па задължението;

- 13 540.85 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

- 0.94 лв. - възнаградителна лихва за периода от 29.10.2018 г. до 13.10.2022 г., по 2

Договор за издаване на кредитна карта №**** от **** г.;

- 1984.39 лв. - възнаградителна лихва за периода от 12.10.2018 г. до 13.10.2022г., по Договор за потребителски кредит № **** от **** г.;

- 3.64 лв. - мораторна лихва за периода от 29.10.2018 г. до 12.03.2020 г., по Договор за издаване на кредитна карта №**** от **** г.;

- 760.50 лв. - мораторна лихва за периода от 12.10.2018 г. до 12.03.2020 г. по Договор за потребителски кредит № **** от **** г.;

- 55.62 лв. - такси за периода от 22.08.2018 г. до 28.11.2018 г. по Договор за издаване на кредитна карта №**** от **** г.;

- 194.50 лв. - такси за периода от 13.11.2018 г. до 28.11.2018 г„ по Договор за потребителски кредит № **** от **** г.;

- 409.00 лв. - сторени съдебно деловодни разноски в производството по чл. 51 ЗН.

Претендират се направени съдебни и деловодни разноски по водене на настоящото дело в размер на 716.66 лв. - държавна такса и сумата от 1280.99 лв.- адвокатско възнаграждение с ДДС.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Възразява се, че ответникът – наследник на починалия кредитополучател не е приел наследството, оставено от последния. Твърди се, че договорът за кредит не урежда ясно последиците при смърт на кредитополучателя. В този случай, се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, които определят началния момент на забава за изпълнение на задълженията, като се подчертава, че наследниците на кредитополучателя не са били уведомени и поканени да изпълнят задължението и следователно не са изпаднали в забава.

Посочва се , че обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че целият кредит или непогасеният остатък ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Тъй като наследниците не са били уведомени и поканени да изпълнят задължението, те не са допуснали действия, които да са основания за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми.

Особеният представител твърди, че клаузите за възнаградителна лихва в договорите за издаване на кредитна карта и потребителски кредит не са уговорени индивидуално. Този факт позволявал на кредитора да променя размера на лихвата произволно и без ясно дефиниран начин за определяне, което е предпоставка за тяхната нищожност, съгласно чл.

146, ал. 1 ЗЗП.

Сочи се, че процесните договори не съдържат ясни и разбираеми описания за начина, по който се определя новият базов лихвен процент след изменения във финансови индекси, валутни курсове и други. Това водило до неяснота за потребителя относно разпределението на вноските и размера на лихвата.

Особеният представител твърди, че в договорите не са спазени изискванията на чл.

12, т. 8 и чл. 12, т. 9 от ЗПК относно яснотата на определени лихвени условия и Годишния процент на разходите. Този факт, според изложените твърдения, представлявал нарушение на закона и води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Възразява се, че в договора за кредитна карта е предвидено право на банката едностранно да променя размера на таксите и другите възнаграждения, както и да въвежда нови такива. Този вид клаузи не били съобразени със ЗПК, което ги прави нищожни.

Предвид изложените в писмения отговор възражения се моли за отхвърляне на исковете, както и претенцията за разноски в производството по чл. 51 от ЗН.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща надлежно упълномощен представител. Представена е писмена защита, в която подробно са изложени аргументи в подкрепа на исковите претенции, като се моли за тяхното уважаване. Претендират се разноски.

За ответника А. Н. Д. се явява назначеният особен представител адв. Ц. Х.– ТАК, която моли за отхвърляне на исковете.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

По исковете по чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 60, във вр. чл. 48 от ЗН: