Решение № 585 от 18.05.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Велико Търново, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110102655 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с обратен иск с правно основание чл. 54 вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу трето лице - помагач на страната на ответника.

Ищецът по главния иск основава претенциите си на твърдения, че е собственик на обект, разположен на втория етаж /първия жилищен етаж/ в сграда, находяща се в ***, част от който са 3 броя прозорци, разположени на североизточната фасада на сградата. Ищецът посочва, че ответникът по този иск е възложител на СМР в съседен имот - УПИ V-*** *** по плана на гр. ***, изпълнител на които е ответникът по обратния иск. Твърди, че на дати 20.08.2019г. и 18.11.2019г. наетият от възложителя строител е полагал бетон на строежа, при която дейност е опръскал с бетонна смес дограмата и стъклопакета на горепосочените три прозореца, вследствие на което те са станали практически неизползваеми. Ищецът смята, че по този начин лице, за което ответникът отговаря като възложител, противоправно е увредил негова собственост при и по повод изпълнение на възложената работа. Ищецът отрича ответникът и изпълнителят на СМР да са му предлагали почистване на прозорците или заплащане на обезщетение. Смята, че търпените от него имуществени вреди ще бъдат компенсирани със сумата от 75 лв., въпреки да твърди, че реалните му вреди са в по – голям размер.

Ищецът посочва, че за тази сума, както и за сумата от 5, 77 лв. – лихва за забава за периода 18.11.2019г. – 20.08.2021г. се е снабдил със заповед за изпълнение срещу 1 ответника по ч.гр.д. № 2465/2021г. на ВТРС, който е възразил срещу нея в срока по чл.

414 ал. 2 ГПК. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на посоченото в нея основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

С отговора на исковата си молба ответникът по главния иск оспорва същият като неоснователен и недоказан. Признава, че е налице опръскване на прозорците на ищеца с бетон, но твърди да е предложил почистването им, за което не му е било оказано необходимото съдействие от него, като собственик на имота. Във връзка с последното оспорва и дължимостта на претендираната лихва за забава.

В исковата си молба по обратния иск ищецът по нея е изложил твърдения, че е възложил извършването на СМР в имота си на ответника по този иск с договор за строителство от 20.07.2018г. и че негови работници в процесния период м. август 2019г. – м. ноември 2019г. е възможно да са причинили претеднираните от ищеца по главния иск вреди. Предвид на изложеното и в условията на евентуалност отправя искане до съда ответникът по обратния иск да бъде осъден да му заплати сумите, за които е осъден с решението по първоначалния иск, включително и за сторените от ищеца съдебни разноски за исковото и заповедното производство.

С отговора на исковата молба по обратния иск ответникът оспорва ищецът по главния иск да е търпял претендираните от него вреди. Възразява, че при извършване на строителството е взел всички необходими мерки и е съобразил изискванията на закона, за да не бъде увредено имуществото на трети лица, а в случай, че това стане – да го поправи незабавно.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, че ищецът по главния иск на основание договор за дарение е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***.2.1, с административен адрес гр. ***, ул. ***, който обект е разположен на първи жилищен етаж в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** /нот.акт за дарение на недвижим имот – лист 15/. Не е спорно по делото, че ответникът по главния иск е собственик на съседен поземлен имот с идентификатор *** /лист 100/, разположен на североизток от имота на ищеца.

Ответникът по главния иск въз основа на разрешение за строеж № 69/12.04.2018г. /лист 98/ е сключил договор за строителство от 20.07.2018г. /лист 104106/ с третото лице - помагач, като му е възложил изграждането на многофамилна жилищна сграда в собствения си имот. Третото лице - помагач в качеството си на строител се е задължил да извърши описаните в КСС строителни дейности за срок от 2

12 месеца, като с анекс № 1 от 13.06.2019г. по съгласие на страните този срок е продължен с още 12 месеца.

Ответникът по главния иск признава извънсъдебно /писмо от 03.12.2019г. до Община ***, чийто автор потвърждава да е в първото по делото заседание/ и съдебно /отговор на исковата молба и изявленията му в първото съдебно заседание/, че при извършване на строителството в неговия имот - УПИ V-***, кв. 56 е опръскана с бетонова смес /циментово мляко/ североизточната фасада на жилищната сграда разположена в УПИ IV – *** /имота на ищеца/, включително прозорците на сутеренния и на първия жилищен етаж, както на входната врата на сутеренния етаж.

Обстоятелство, което се установява от съдържанието на изпратени от Община *** писма от 27.11.2019г. до страните по делото /листи 50 и 55/, като въпросното опръскване е констатирано от служители на общината извършили проверка на място.

С посочените писма Община *** е дала указания на ответника по главния иск и на третото лице – помагач за предприемане на действия по отстраняване на бетонна смес в едномесечен срок и за използване на предпазна мрежа за обезопасяване на съседните сгради, при последващи СМР.

От показанията на свид. *** – доведена от ищеца се установява, че на 20.08.2019г. преди обяд е посетила сградата, където е разположен неговия имот, както и че при полагането на бетон в обекта на ответника с бетон – помпа са опръскани с бетонна смес цялата североизточна фасада и прозорците на сутеренния и първия жилищен етажи от сградата. Били опръскани три броя прозорци от имота на ищеца, като единият от тях е неотваряем. Между двата имота не била поставена предпазна мрежа, въпреки направеното от пълномощника на ищеца изрично искане за това към полагащите бетон работници. На 18.11.2019г. отново посетила имота на ищеца и видяла повече следи от бетонови пръски в сравнение с тези от 20.08.2019г.

От показанията на свид. *** – доведен от ищеца се установява, че сутринта на 18.11.2019г. посетил сградата, където е разположен имота му и видял, че на строежа в имота на ответника започва да се налива бетон с бетон – помпа, като имало двама работници, които държали едно платнище, с което се опитвали да предпазят сградата, където е имота на ищеца. Въпреки това, при изливането на бетона камъчета и пръски от него попаднали на фасадата и по прозорците на тази сграда, като опръскването било най – голямо на последния етаж, а на по - долните етажи било по – малко.

От показанията на свид. *** – служител на третото лице – помагач и технически ръководител на обекта на ответника се установява, че на 20.08.2019г. е изливан бетон за втората плоча /кота 5, 60м./ с помощта на бетон помпа, при което технологически е възможно да се опръскат съседните имоти. Свидетелят посочва, че по фасадата и прозорците на ищеца има бетонови пръски, които няма откъде другаде да се появят, освен от полагането на бетон в имота на ответника. Тогава имало силен вятър и не 3 били поставили предпазна мрежа, като всъщност такава никога не е била поставяна. Не е водил разговор за почистване на прозорците с ищеца, а с неговия брат, който му е пълномощник по делото, но последният отказал достъп до тях. В началото на 2020г. свидетелят завел служител на почистваща фирма, който огледал и оценил щетите на 150 – 200 лв.

От заключението на изслушаната СТЕ се установява, че е налице опръскване с бетонна смес на три броя прозорци – дограма и стъклопакети, разположени на североизточната фасада на обект с идентификатор ***.2.1. Количеството на опръскването с бетонна смес по стъклата на прозорците е такова, че не пречи за използването им по предназначение /за достъп на светлина и чист въздух в помещенията/. Според вещото лице следите от опръскването с бетонна смес могат да се отстранят от прозорците чрез почистване и не се налага подмяна на стъклопакетите.

Вещото лице е остойностило разходите за почистване в общ размер на 89 лв., като е съобразило височината на прозорците от нивото на терена /по – голяма от 3 метра/, наличието на неотваряеми части на два от прозорците и обстоятелството, че третия прозорец е изцяло неотваряем, което налага изграждането на скеле за достъп до него. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е изчислила стойността на разходите за почистване към датата на изготвяне на експертизата и че ако следва да се изчисли към датата на деликта стойността на разходите следва да се намали с процента на инфлацията, който е 11 пункта.

От приложеното ч.гр.д. № 2465/2021г. на ВТРС се установява, че за процесните суми – главница в размер на 75 лв. и законна лихва в размер на 5, 77 лв. за периода 18.11.2019г. – 28.08.2021г., както и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда, ищецът по главния иск се е снабдил със заповед за изпълнение № 1008/24.08.2021г. Същата е надлежно връчена на длъжника и ответник по главния иск, който е оспорил вземанията по нея с подадена в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК възражение.

По делото са приложени и други писмени доказателства, включително оферти за почистване представени от ищеца, които съдът не обсъжда, тъй като не са нужни за изясняване на фактическата страна на спора.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният първоначален иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и доколкото иска има за предмет посочените в заповедта вземания.

Уважаването на първоначалния иск изисква ищецът да докаже пълно и главно 4 наличието на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Последната има субсидиарен характер и възниква, доколкото лице, на което възложителят е възложил известена работа, е причинил вреди на друго лице при и по повод изпълнението й. Тук възложителят не отговаря лично за своите действия или бездействия, а за противоправното поведение на прекия причинител на вредата.

Следователно отговорността на възложителя е предпоставена от кумулативното проявление на всички елементи на генералния /общия/ деликт по чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между тях и вина, като последната се предполага до доказване на противното /арг. чл. 45 ал. 2 ЗЗД/.

В случая безспорно се установи, че ответникът по главния иск има качеството на възложител по сключения на 20.07.2018г. договор за строителство, имащ за предмет изграждането на многофамилна сграда в собствения му поземлен имот в гр. *** с идентификатор *** по КККР /УПИ V-***, кв. 56 по регулационния план на града/.

Изпълнител по този договор и строител на възложените с него СМР –та е третото лице – помагач по делото. Тези правни субекти са участници в строителния процес по смисъла на чл. 160 ал. 1 ЗУТ и отговарят, с оглед изрично предвиденото в закона, за причинените на трети лица вреди, настъпили в резултат на строителните работи.

Имуществената отговорност на строителя е уредена в чл. 163 ал. 3 ЗУТ и се ангажира за причинени щети и пропуснати ползи от негови виновни действия и бездействия. По аргумент от чл. 169 ал. 1 и ал. 3 ЗУТ същият е длъжен при изпълнение на строителството да предприеме и приложи предпазни мерки в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за опазване живота и здравето на хората и на тяхното имущество. Следователно строителят при изпълнение на възложеното му строителство не следва да допуска увреждане на трети лица и имоти в резултат на извършваните от него строителни дейности /арг. за това е изводим и от чл. 168 ал. 1 т. 5 ЗУТ/. При наличие на противоправно поведение у строителя респ. негови работници при и по повод изпълнение на възложените строителни работи, което е увредило чужди блага и интереси, възниква и отговорност за възложителя да поправи причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД.