Решение № 17484 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17484 гр. С., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110106763 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Н. С. Г. , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответната страна, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. С., бул. „С. Ш.“ № 83, бл. 1, вх. В, ап. 66 аб. № 176005. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което д а осъди ответника да му заплати следните суми: сумата от 2 103,27 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 297,24 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.01.2023 г. , сума в размер на 31,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 08.2020 г. – м. 04.2022 г. , ведно със законната лихва за забава от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,75 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 24.01.2023 г. Претендира разноски.

1

Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата молба, а с молба от 30.05.2023 г. (л.69) поддържа, че няма неплатени задължения към ищеца и прилага разписки за извършени плащания.

Конституираното трето лице – помагач – „МХ Е.“ ООД на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕАД представя копия на документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия за имота за процесния период.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно 2 която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.

Видно от приложения Договор за продажба на държавен недвижим имот (л.76) на 19.04.1991 г. ответницата Н. С. Г. е придобила правото на собственост върху апартамент № 66 с адрес: гр. С., ул. „Волколамско шосе“ № 83, вх. В, ет. 2.

От представеното удостоверение, издадено от Столична община, Район Студентски (л.8) с решение № 35 по протокол 6/11.06.1991 г. бул. „Волколамско шосе“ е преименуван на „С. Ш.“.

При съвкупната преценка на тези доказателства и доколкото по делото няма доказателства в противен смисъл, се установява, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответницата недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по 3 делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната собственост и „МХ Е.“ ООД. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач „МХ Е.“ ООД, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза (л. 82-89), което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. За процесния период 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, попълнени са документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово разпределение – „Мх Е.“ ЕООД, че през процесния период в имота на ответниците е имало монтирани четири отоплителни тела и съответно са монтирани топлоразпределители, като на 10.10.2021 г. радиаторите са демонтирани . В имота се ползва топла вода и поради липса на узаконен водомер за топла вода, потребеното количество топлинна енергия за подгряване на вода се изчислява на база двама потребители при норма 140 литра на едно денонощие. Вещото лице посочва, че процесния имот има отопляем обем от 153 м3 и на базата на този отопляем обем се разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация съгласно изискванията на Наредбата за топлоснабдяването. В заключение вещото лице посочва, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът кредитира заключението, като по отношение изчисляването на топлинна енергия, отдадена за подгряване на топла вода, на база двама потребители, съдът намира, че същото се основава на данните в протокол от общо събрание /л.21/, в който е отразено, че в процесния имот пребивават трима потребители.

По делото са представени обща фактура № 1055263949/31.07.2020 г. (л.24-25) за задължения за имота за топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. в размер на 1 078,06 лв.; обща фактура № 1013814514/31.07.2021 г. (л.26-27) за задължения на ответницата за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на 1063,20 лв., като е посочено, че е платена сума за главница в размер на 4